България – първенец по честота на отчитането
В последните работни дни на 2014 г. Комисията за защита на потребителите (КЗП) се самосезира да проверява ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про дали спазват нормативното изискване консумираната електроенергия да бъде отчитана ежемесечно, за период не по-дълъг от 31 дни. Повод за тази активност на институцията е обсъжданата на заседанието на МС на 23 декември тема за контрола върху електроразпределителните дружества по отношение на сроковете за отчитане на месечните сметки за ток. В крайна сметка беше съобщено, че нарушения не са открити, а конкретни жалби по темата от потребители на „ерепетата“ така и не са постъпвали.
Случаят обаче ни даде повод да потърсим и представим европейска статистика за честотата на отчитане на електромерите в други държави-членки за онези клиенти, които все още не са снабдени с интелигентни измервателни уреди (smart meters) – каквато е актуалната ситуация в България. Данните са от документ на Council of European Energy Regulators (Ref: C13-RMF-54-05 Status Review of Regulatory aspects of Smart Metering) от септември 2013 г. Графиката по-долу представя честотата на предоставяне на безплатна информация за потребление и разходи (въз основа на измерени данни за потребление) като са изследвани 19 държави по отношение на електричеството и 16 държави по отношение на природния газ:
Вижда се, че практиката на отделните държави-членки за информиране на потребителите е разнообразна – на два, три, шест месеца и т.н., но най-разпространен е подходът за предоставяне на информация (в 10 от 19 държави) на 12 месеца. Само в България идеалът за добро обслужване и основен белег за защитени потребителски права е „минимум ежемесечно отчитане“.
В някои държави потребителите, ако искат да получават по-често от установения период фактури за реално измерени (а не получени по изчислителен път) данни, могат да отчетат сами електромерите си и да изпратят отчетените данни на снабдителя си/разпределителната компания. Такива са примерите на Румъния (отчитане на електромерите на 6 месеца, с право на подаване на самоотчет ежемесечно), Словения, Франция и Австрия, при които определеният срок за отчитане на електромерите е на 1 година, с възможност за подаване на данни от самоотчет съответно всеки месец, на 2 и на 3 месеца. Съществуват и други практики, като например тази в Германия, където електромерите задължително се отчитат веднъж в годината, но енергийните компании имат ангажимент да оферират на клиентите си месечно, тримесечно или на шест месеца фактуриране, базирано на реално потребление, което обаче се заплаща допълнително.
Изводът е, че повечето държави-членки (поне 14 от 19, при които отчитането се извършва на периоди от 2 до 12 месеца) са преценили на база анализ „разходи-ползи“, че всеки по-кратък период на отчитане на електромерите не е икономически обоснован и предизвиква ненужни разходи, като същевременно е въведен гъвкав подход и потребителите имат възможност срещу съответното заплащане да получават данни за реалното си потребление и на по-кратки периоди или да отчитат сами електромерите си.
Разбира се, инсталирането на интелигентни измервателни уреди (каквито в България понастоящем няма, а няма и да има скоро предвид решението на ДКЕВР) позволява практически неограничена честота на отчитане на потреблението и разходите на клиентите, макар не това да е основната цел и мотив за „поумняването“ на мрежата и меренето.
Така или иначе, можем да заключим, че българските потребители нямат умни електромери, но имат доставчици на ток, които достойно ги заместват – поне по отношение на честотата на отчитане.
