Правителството публикува за обществено обсъждане Проект на детайлизирана стратегия по Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие „България 2030“.

Документът е част от Националната програма за развитие на България до 2030, чиито визия, цели и приоритети бяха одобрени с решение на Министерския съвет №33 на 20 януари 2020 г.  Основната цел на приоритет 4 ще е повишаването на ресурсната – и в частност енергийната – производителност, при следване на принципите на кръговата икономика и стимулиране внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии.

В документа са описани два подприоритета – 1. Преход към кръгова икоомика, с акцент върху намаляване на ресурсната интензивност на предприятията и повишена ефективност на използването на суровини и материали, въвеждане на безотпадни технологии и подкрепа за развойната дейности и иновациите, свързани с кръговата икономика и въвеждането на зелени бизнес модели.

Подприоритет 2. Преход към нисковъглеродна икономика е насочен към мерки и политики за устойчиво управление и използване на природните ресурси, позволяващо задоволяване на нуждите на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, продължаващи усилия за намаляване на енергийната интензивност на икономиката чрез мерки за енергийна ефективност в предприятията и намаляване на емисионната интензивност на енергопроизводството чрез енергийна ефективност, повишено използване на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление и подобряване на енергийното управление.

Предложени са следните индикатори за изпълнението.

Области на въздействие

Енергийна ефективност

Мерките са насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията  и домакинствата и насърчаване използването на ВЕИ за електроенергия, отопление и охлаждане. Ще се осигури подкрепа за интегриран подход за прилагане на мерки за енергийна ефективност във всички икономически сектори, за стимули за устойчивото използване на суровини и материали, намаляването на количеството използвани суровини и материали при производството, използването на алтернативни суровини, внедряване на иновационни производствени материали и повишаване използването на рециклируеми материали.

Ще се осигури подкрепа на мерки за ефективно използване на енергоносителите в предприятията от всички икономически сектори. Ще се насърчава прилагането на иновативни технологии, съчетаване на мерки за енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.

Оптимизацията на потреблението е важен елемент от подобряване на енергийната ефективност и в тази връзка ще се насърчава прилагането на системни услуги от операторите на преносни и разпределителни мрежи за управление на енергопотреблението. Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944 относно вътрешния пазар на електрическа енергия и с оглед на бъдещата пълна либерализация на електроенергийния пазар, България ще полага усилия за насърчаване участието на крайните клиенти в оптимизиране на потреблението чрез агрегиране, както и за разрешаване на участието на крайните клиенти на всички пазари на електрическа енергия, наред с производителите (включително на тези, които предлагат оптимизиране на потреблението чрез агрегиране).

Постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд в предприятията и жилищния и нежилищен сграден фонд. Приоритет ще има съчетаване на енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници.

Цел на подприоритета е постигане на енергийни спестявания в крайното потребление и в дейностите по производство, пренос и разпределение на енергия, както и подобряване на енергийните характеристики на сградите.

Предстои уточняване на необходимия финансов ресурс, а източниците за финансиране са европейските структурни и инвестиционни фондове и държавният бюджет.

Нисковъглеродни технологии

Мерките ще са насочени за постигане на цел от 27,09% дял на енергията от възобновяеми енергоизточници в брутното крайно потребление до 2030 г. Това ще бъде постигнато с разработване и прилагане на адекватна нормативна и регулаторна рамка и с насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници в секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт.

За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници (ВИ), крайните потребители, в частност битовите, ще получат възможност да участват в „общности за възобновяема енергия“, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират, или продават енергия от ВИ.

В сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на използването на високоефективни отоплителни и охладителни инсталации, на иновативни технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия и оползотворяване на отпадна топлина и студ.

В сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение и възобновяема електрическа енергия, доставяна за пътния и железопътния транспорт. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигане на целите на диверсификация и декорбонизация. Усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическа мобилност, развитие и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване внедряването на съвременни технологии в железопътния сектор.

Мерките са насочени към стимулиране преминаването към технологии, проектиране и бизнес модели или услуги, които пестят ресурси, прилагат затворени цикли, или осъществяват симбиоза, така че отпадъкът от едно предприятие да се превърне в суровина за друго.

Предстои уточняване на необходимия финансов ресурс, а източниците за финансиране са европейските структурни и инвестиционни фондове и държавният бюджет.

Декарбонизация на регионите

Цели се постигане на неутрална по отношение на климата икономика без да бъдат допуснати понижаване на конкурентоспособността и загуба на заетост, въглеродни изтичания, задълбочаване на регионалните дисбаланси, енергийна бедност и демографски проблеми.

Мерките ще бъдат насочени към разработване на специфични политики за осъществяване на преход към неутрална по отношение на климата икономика. Политиката за декарбонизация поставя редица предизвикателства в социално-икономическо отношение, включително риск от загуба на благосъстояние и заетост и изискват целенасочени мерки. За изпълнение на мярката основен инструмент за справяне с предизвикателствата ще бъде Механизмът за справедлив преход, ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин. Ще бъдат предприети действия за разработване на специфични за всяка административна област планове, съобразени със социалните, икономическите и екологични предизвикателства. Регионалните териториални планове ще идентифицират нуждите и ще предлагат решения за необходимата икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда. Изготвянето на плановете предвижда активно участие на местни, регионални и национални заинтересовани страни в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030.

Предстои уточняване на необходимия финансов ресурс, а източниците за финансиране са европейските структурни и инвестиционни фондове и държавният бюджет.

Газова мрежа

В контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, политиката на България за развитие на газовата инфраструктура е пряко обвързана с позиционирането на страната, като един от основните газоразпределителни центрове в Югоизточна и Централна Европа. За пазарната интеграция до 2030 г. ще бъдат предприети действия за:

• Изграждане на междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB), междусистемна газова връзка България-Сърбия (IBS), участие в изграждането на терминал за LNG до Александруполис, в проекта за изграждане на транспортен коридор през териториите на Р Словакия, Р Унгария, Р Румъния, Р България; Планиране и изграждане на необходимата инфраструктура за газов разпределителен център „Балкан“;
• Разширение на инфраструктурата за съхранение на природен газ чрез разширение капацитета на ПГХ „Чирен“, както и търсене на възможности за изграждане на ново газово хранилище; Рехабилитация, модернизация и разширение на националната газопреносна мрежа, включително до нови региони;
• Ускорено разширение на газоразпределителните мрежи и насърчаване на газификацията на домакинствата и на малкия и среден бизнес;
• Осигуряване на необходимите количества природен газ за задоволяване на потреблението в страната и за търговия в региона;
• Развитие на търговията с природен газ на пазарен принцип за свободно договаряне.

Реализацията на тези проекти ще даде възможност за гарантиране сигурността на доставките на природен газ за страната и региона, като същевременно ще създадат реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, както и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България. Разширението на газопреносната инфраструктура ще създаде и възможност по-голям брой общини на територията на България и крайни клиенти да получат достъп до природен газ, което от своя страна ще създаде условия за подобряване качеството на въздуха, качеството на живот и повишаване на енергийната ефективност.

Предстои уточняване на необходимия финансов ресурс, а източниците за финансиране са европейските структурни и инвестиционни фондове и държавният бюджет.

Електроенергийна инфраструктура и енергийна сигурност

Политиката на страната е насочена към постигане на конкурентен енергиен пазар и пълната му либерализация и интеграцията му в регионалния и общоевропейския пазар. Ще бъдат изпълнявани мерки за ефективното използване на местните енергийни ресурси, както и за повишаването на междусистемната свързаност. Предвижда се изграждането на 2 000 MW нова ядрена мощност, която, заедно с експлоатацията на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, ще допринесе за енергийната сигурност на страната и региона.

Ще се анализира необходимостта от въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ, възможностите за това и необходимите мерки за стимулиране на такива инвестиции, като се отчетат обстоятелствата и перспективите за работа на топлоелектрическите централи, използващи въглища, включително и напредъка по реализиране намерението за изграждане на нови 2 000 MW ядрени мощности. Въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ може да се окаже от изключително значение не само за покриване на максималните товари в системата, а и за осигуряване на базовото потребление. Въвеждането в експлоатация на мощности за производството на електрическа енергия от природен газ, използващи газови турбини с висока маневреност, осигурява допълнителни възможности за балансиране на ЕЕС. Тези възможности са от особено значение при нарастващ дял на мощностите от ВИ и на ядрените базови мощности.

Предвижда се да бъдат въведени мерки, свързани с развитието на енергийната инфраструктура, подкрепа за интегрирането в електроенергийните мрежи на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, както и от по-широкото използване на интелигентни системи за съхранение на енергия. Ще бъдат осъществени мерки за подобряване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи и за повишаването на мрежовата информационна сигурност на енергийната система на страната. Реализирането на такива мерки ще доведе до по-пълното използване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, благодарение на нейното по-лесно интегриране в електроенергийната система. За постигането на целта от най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност ще бъдат реализирани проекти от общ интерес и допълнителни инициативи За реализиране целите за повишаване на междусистемната свързаност и развитие на конкурентен електроенергиен пазар, и интегрирането му към общия европейски енергиен пазар, ще бъдат реализирани изграждането на нов въздушен междусистемен електропровод между Република България и Република Гърция; междусистемна електрическа линия между Република България и Румъния, включваща изграждане на нов електропровод 400 kV между п/ст „Добруджа” и п/ст „Бургас“; изграждането на нов двоен междусистемен електропровод 400 kV между Република България и Република Сърбия; хидро-помпено акумулиращ проект в България – Яденица. Ще бъдат реализирани съоръжения за съхранение на енергия и електроцентрали за водород (Power to X).

Предстои уточняване на необходимия финансов ресурс, а източниците за финансиране са европейските структурни и инвестиционни фондове и държавният бюджет.

Срокът за предоставяне на становища и коментари е 25 август 2020 г. чрез онлайн платформата на правителствения Портал за обществени консултации.