Предстоящите години са белязани от ускорена декарбонизация, нарастващи тревоги за достъпността, цифрова трансформация и увеличаваща се сложност в управлението на пазара.
Енергийната криза от 2022—2023 г. подчертава необходимостта от бързи регулаторни реакции срещу пазарни сътресения. Противодействието на ценовата криза наложи приемането на спешни законодателни мерки на европейско и национално равнище. Този опит засилва значението на регулаторната гъвкавост и координацията в кризисни ситуации, като гарантира, че мерките са едновременно ефективни и пропорционални, без да се губи от поглед необходимостта от предвидимост на регулаторните действия.
Регулаторната независимост остава основна предпоставка за ефективно регулиране, основано на безпристрастна и обективна оценка на нуждите на енергийния сектор.
Съветът на европейските енергийни регулатори (CEER) публикува Стратегия за периода 2026—2029 г., в която определя визията, мисията и стратегическите си приоритети в момент, когато европейският енергиен сектор претърпява най-мащабната си трансформация досега.
Мегатенденции, които определят енергийната трансформация
Няколко мегатенденции оформят бъдещето на европейския енергиен сектор, като всяка от тях представлява едновременно възможност и предизвикателство за регулаторните органи.
1. Нарастваща роля на индивида
Потребителите играят все по-активна роля на енергийните пазари – чрез потребление на собствено произведена енергия, активно управление на потреблението или участие в енергийни общности. Регулаторните органи следва да улесняват предоставянето на индивидуализирани услуги, като същевременно гарантират, че всички могат да се възползват от тях и че системата функционира надеждно.
2. Изменение на климата и действия за опазване на климата
Пътят към въглеродна неутралност до 2050 г. остава ключова цел, която изисква стратегическа комбинация от внедряване на възобновяеми енергийни източници, повишаване на енергийната ефективност и инвестиции в инфраструктура.
3. Предизвикателства и иновации в управлението
Нарастващата сложност на енергийния сектор налага балансирано управление, което гарантира, че националните регулаторни рамки са съгласувани с целите на ЕС, като същевременно се запазва гъвкавостта на държавите членки.
4. Влошаване на енергийната и ресурсната ситуация
Нарушенията в глобалните вериги на доставки, колебанията в цените и необходимостта от енергийна сигурност засилват спешността от диверсифициране на източниците на доставки и подобряване на устойчивостта на системата.
5. Дигитализация, изкуствен интелект и технологични промени
Бързото внедряване на изкуствен интелект, интелигентни мрежи и цифрови платформи променя пазарните операции и ангажираността на потребителите. Това изисква регулаторен подход, който съчетава насърчаването на иновациите със защитата на правата на потребителите и данните.
6. Геополитически сътресения и промени в баланса на силите
Енергийната сигурност се превръща в основен приоритет, като подновява ангажимента на Европа да намалява зависимостта си от външни енергийни доставки и да засилва регионалното сътрудничество.
7. Глобални ценови различия и конкурентоспособност
Енергийният сектор в Европа трябва да остава конкурентоспособен, докато преминава към устойчив модел на развитие. От съществено значение е постигането на подходящ баланс между достъпност, инвестиционна привлекателност и декарбонизация.
Настоящата стратегия за периода 2026–2029 г. разширява холистичния подход на CEER, като укрепва устойчивостта и достъпността в полза на всички потребители – както битови, така и промишлени – чрез пълното прилагане на съществуващите и предстоящите регулаторни рамки. Независимостта и сътрудничеството на националните регулатори са ключови стълбове, наред с устойчивостта, сигурността на доставките и овластяването на потребителите, за постигане на регулаторните приоритети на CEER за периода 2026–2029 г., които целят осигуряване на регулаторна стабилност и ангажираност на гражданите в условията на промяна, с оглед ефективното постигане на целите за декарбонизация.
Стратегическите приоритети на CEER за периода 2026–2029 г.:
1. Оптимизиране на пазарно ориентираните решения за постигане на най-добри резултати за потребителите и енергийната система
Наред с ключовата роля на пазарните механизми, CEER подчертава значението на оптимизацията на съществуващата инфраструктура и на стимулирането на ефективни инвестиции за разширяване на електроенергийната мрежа.
CEER подкрепя стимули, които гарантират ефективни инвестиции в разширяването на електроенергийната мрежа по рентабилен и навременен начин, за да се подкрепи енергийният преход. Чрез насърчаване на регулаторни рамки, позволяващи ефективни инвестиции в нова инфраструктура, както и чрез увеличаване на инвестициите в гъвкавост, CEER подпомага по-бързото декарбонизиране, като същевременно намалява финансовата тежест за потребителите.
Оптимизирането на разширяването на електроенергийната мрежа чрез координирани подходи, подобрени процеси на планиране и ускорено издаване на разрешения е от съществено значение за осигуряване на сигурност на доставките и ефективно постигане на климатичните цели.
2. Овластяване и защита на потребителите
Регулаторните органи разбират, че не всички потребители могат или ще се ангажират с енергийния пазар по един и същи начин. Затова персонализираните съвети, разнообразните опции и целенасочената подкрепа са от съществено значение, за да се гарантира, че уязвимите и енергийно бедни потребители не остават извън процеса на енергийна трансформация, като същевременно се насърчава достъпът на всички до енергийни услуги.
3. Задълбочаване на интеграцията на декарбонизирана енергийна система
Руската инвазия в Украйна и енергийната ценова криза през 2022 г. отбелязват повратна точка за европейските газови пазари. Сигурността на доставките се запазва, но кризата предизвиква значителни промени – по-специално пренасочване на газовите потоци, при което руският внос по тръбопроводи се заменя с доставки на втечнен природен газ и газ от западни източници. Това отваря Европа към световния енергиен пазар, като намалява старите зависимости, но същевременно създава нови уязвимости в условията на нарастваща международна конкуренция.
Търсенето на природен газ намалява, подтикнато от електрификацията и климатичните цели. В същото време интеграцията на нисковъглеродни и възобновяеми газове като биометан и водород набира скорост, което повдига нови въпроси относно инфраструктурата, пазарния дизайн и възстановяването на разходите. Газът ще остане от съществено значение за гъвкавостта и сигурността на системата, дори и общата му роля да намалее.
CEER подкрепя пазарни механизми, които подобряват интеграцията, съхранението и използването на втечнен природен газ, както и трансграничното сътрудничество. Насърчава модели за планиране на инфраструктурата и възстановяване на разходите, които отразяват намаляващото търсене на природен газ и променящата се роля на газа. Това включва улесняване на пренасочването на активи и избягване на ненужни инвестиции във фосилна инфраструктура, като по този начин се подпомага по-плавен и устойчив преход към декарбонизирана енергийна система.
