Майкъл Либрих: Историческият преход към евтина чиста енергия се спъва от свръхрегулация

Майкъл Либрих,
Председател на Надзорния съвет на
Bloomberg New Energy Finance
Twitter: @MLiebreich

Чистите енергийни технологии достигнаха връхната точка на своята конкурентоспособност спрямо старите технологии на органични горива. Въпреки това статичните регулаторни подходи, защитаващи задължителната им употреба и задушаващи конкуренцията, задържат цените им ненужно високи и спъват тяхното по-широко навлизане.

В най-слънчевите части на света е по-евтино да произвеждате енергия от фотоволтаични модули на покрива си, отколкото да я купувате от ютилити компанията си. Най-добрите новопостроени вятърни ферми продават на цена от 0.03/kWh ($0.05) без субсидии, непостижима нито за газова, нито за въглищна или ядрена централа. Нискоемисионните диодни или LED лампи могат да бъдат закупени за няколко паунда, предоставяйки на домакинствата бърз и евтин начин за намаляване на енергийните им сметки.

Факт е, че вятърното и слънчевото електропроизводство се присъединиха към дългия списък на чистите енергийни технологии – геотермална енергия, енергия от отпадъци, слънчеви панели за отопление и гореща вода, ВЕЦ, етанол от захарна тръстика, комбинирано електро и топлопроизводство, всички видове енергийна ефективност – които могат да бъдат напълно конкурентни на органичните горива при съответните обстоятелства. И което е дори още по-важно – на спада на цените на технологиите, който ги направи конкурентни, не му се вижда краят доста далече в бъдещето.

За изминалите 10 години екипът ми в Bloomberg New Energy Finance документира „кривите на опита“ на чистите енергийни технологии: процентът на намаляване на разходите за всяка от тях се удвоява с увеличаване броя на инсталациите. Имахме привилегирован достъп до информация от клиенти, много от които са производители на технологии или развиващи ВЕИ проекти. Това, което ни казват данните, е, че чистите енергийни технологии се радват на предимствата на силни „криви на опита“. Докато законът на Мур ни даде евтина електроника и телефони, законът на Либрих ще ни донесе изобилие от евтина чиста енергия.

OРГАНИЧНИТЕ ГОРИВА

Междувременно през последната декада светът отвори очи за истинските разходи за органичните горива. Не става въпрос само за онези половин трилион долара годишно директни субсидии за потребителите на органични горива. Това, което става все повече ясно, е, че допълнителни стотици милиарди долари енергийни разходи се заплащат не директно от индустриите за производство на енергия от органични горива или от техните клиенти, а от обществото като цяло. Тези така наречени външни разходи включват медицинските разходи поради замърсяването на въздуха, негативното икономическо влияние от ценовите пикове на стоковите борси, разходите за съхраняване и защита на изградените вериги за доставка на енергия /например за сигурност на енергийните доставки/. Те изскачат в медицинските ни сметки, в процентите безработица, в националните бюджети за отбрана и сигурност. И това още преди да сме вкарали в уравнението разходите за околна среда или цената на климатичните промени, или повишеният геополитически риск поради ресурсната зависимост от политически най-нестабилните региони в света, или корозивният ефект върху нашия политически живот, предизвикан от „органичните“ играчи в усилията им да запазят статуквото.

ШИСТОВИЯ ГАЗ

И така, имаме исторически най-евтината ВЕИ енергия, очевидно все по-скъпа и с недостатъци органична енергия. Има ли нови играчи на хоризонта? Шистовият газ със сигурност е поразителна история на успеха в САЩ и изглежда обещаващо във Великобритания, Полша, Мексико и Китай. Газът има по-малък карбонов отпечатък от въглищата, а собственият добив предлага значителни икономически и геополитически предимства пред вносните ресурси. Но вече се чуват и икономически възражения, освен екологичните притеснения. Цената на природния газ в САЩ е вече двойно по-висока от историческия рекорд от около $2/mmBtu през 2012 г.; операторите изискват дългосрочно гарантирана цена от около $5/mmBtu, за да продължат сондирането, фракинга и строителството на газопроводи.  И това – в държавата, която предоставя идеални условия за този бизнес. Навсякъде другаде по света е нереалистично да се прогнозира шистовият газ да стигне до пазара  на цени под $8/mmBtu, приблизително същите като цените на едро, които доведоха до толкова рязко покачване на цените на европейските ютилити компании  през последните няколко години.

Преди Фукушима 2011 се говореше много за ядрен ренесанс, и много държави остават посветени на строителството на нови АЕЦ. Опитът на Великобритания обаче е поучителен: правителството трябваше да предложи цена за енергията от GBP 92.50/MWh плюс инфлацията, за период от 35 години, за да може да пристъпи към строителство на централата. Ядрената енергия върши работа, тя е въглеродно неутрална, но не е евтина, и най-вероятно повече никога няма да бъде.  

Поантата е, че няма спасител на хоризонта. Електроенергийната система на бъдещето ще се основава на микс от свръх-ефективни уреди, ВЕИ, природен газ и ядрена енергия. Колите ни или ще бъдат с драстично подобрена ефективност, или просто ще бъдат електрически.

БЪДЕЩАТА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА

Ние, разбира се, ще се научим как да управляваме интермитентната енергия от ВЕИ. Това означава по-добро прогнозиране и по-добра междусистемна мрежова свързаност на по-големи региони, така че да се смекчи непостоянното производство на отделните ВЕИ мощности. Това означава повече мощности за съхранение на енергия, понастоящем основно под формата на ПАВЕЦ, но в бъдеще все по-вероятно под формата на батерии за електрически автомобили. Но приложението-убиец е дигитално контролираната умна мрежа, която ще даде възможност за превключване на потреблението спрямо производството, неусетно за потребителя или пък чрез компенсирано/стимулирано от енергийния доставчик участие на потребителя.

Тази енергийна система на бъдещето не е халюцинация. Навсякъде по света ежегодно се инвестират повече от един трилион долара във ВЕИ, енергийна ефективност и подкрепящи ги технологии. Германия произвежда 25% от електроенергията си от ВЕИ. Тексас, синоним на петролна и газова индустрия, е произвел от вятър близо 10% от електроенергията си. Китай е най-мощният световен играч, който планира за следващите 20 години половината му нови мощности да са от ВЕИ, вместо от въглища, газ или АЕЦ.

ИЗПИТАНИЯТА

Политически проблем е фактът, че този епохален преход към чиста енергия беше изначално поставен на грешна плоскост от политиците. Прекалено дълго беше позволено на левите да претендират за изключително право на собственост върху екологичните теми, въпреки незначителните им собствени постижения там. За левите между това да си про-еко и анти-бизнес ориентиран има знак за равенство: техният подход за защита на околната среда се основава върху контролиране или блокиране на свободната стопанска инициатива. Грешката на десните беше, че просто приеха, че защитата на нашата околна среда е в противовес на постигането на проспериращо и свободно общество.

И по-точно, десните разрешиха на левите да изнесат битката за налагането на чистата енергия. Преференциалните тарифи не са нищо повече от държавен контрол върху цените. Задължителните цели за ВЕИ са трудно различими от съветските планови петилетки. Свръхрегулациите и комплексните планови изисквания повишаваха разходите, забавяха проектите, намаляваха прозрачността и повишаваха рисковете.  Зелените инвестиционни банки са самото въплъщение на преразпределението на държавен капитал. Плащанията за капацитет и въглеродните тавани са доказателство за провала на пазарния дизайн. Да не говорим пък за така наречения „таван на цените“.

Видяхме резултатите от тези подходи. Германия може и да е постигнала повече от 25% ВЕИ електричество, но на каква цена за своите домакинства? Испания достигна дори  42%, но ретроактиваните й политически обратни завои превърнаха цялата й икономика в сляпо петно за инвеститорите. Навсякъде по света енергийната индустрия – органична и възобновяема –  е в пандемична хватка от търсачи на преференции и субсидии, неефективност, грешно разпределение на ресурсите и като неизбежна последица – жътва от губещи.

Голямата грешка на десните беше, че оставиха без отговор допускането, че левичарският инструментариум е единствената възможност за управление на прехода към чиста енергия, вместо да предложат на свой ред изпитани консервативни решения – такива, които са изградени върху подобряването на услугите, по-ниските цени, конкуренцията, създаването на общо благосъстояние, ценообразуването, включващо външните разходи и личната отговорност и право на избор.

Вятърната енергия в Бразилия е сред най-евтините източници на електроенергия в света. Защо? На първо място, реверсивната тръжна система принуждава доставчиците да се конкурират за цената. Второ, Бразилия има мрежа, която, ако съществуваше в Европа, би позволила португалските вятърни ферми да продават електричество на клиент в Москва. В Европа португалските електропроизводители не могат дори да си помислят да стигнат до клиент във Франция. В същото време ЕС все по-упорито се стреми да налага отгоре-надолу ВЕИ-цели на страните-членки, вместо да се фокусира върху създаването на общ единен пазар за енергия и съответните енергийни услуги.

Що се отнася до енергетиката, десните трябва да си върнат реформаторския чар. Той беше пенсиониран някъде във времената на корпоративизъм и съпротива на промяната, вместо да вдигне сопа в защита на индивида и потребителя и така да пожъне електорално надмощие. Къде е самоувереността, с която дясното трансформираше другите световни индустрии? Отново и отново ни беше повтаряно, че телекомите, аеролиниите, стоманата, колите, компютрите, киселото мляко или което и да е там друго нещо е естествен монопол и стратегическа индустрия. Че те трябва да бъдат защитени от конкуренция. Че само сигурното планиране може да доведе до относително стабилни резултати. Накратко, че левичарските, статични решения са единствените възможни. За щастие Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и наследниците им отхвърлиха този наратив и резултатите от това са в учебниците по история.

Дошло е времето да приложим подобна суровост и към енергийния сектор. Къде е Easyjet на чистата енергия, или Virgin Atlantic? Къде е Vodafone, Safaricom? Къде са новите услуги, новите доставчици? Отговорът е че те не съществуват, защото политиката е написана с мисъл за държавните и индустриални исторически доставчици (incumbents), използващи основно леви инструменти.

Само чрез освобождаване на водовъртежа от предприемаческа и конкурентна активност светът ще бъде в състояние да построи перфектно функционираща чиста енергийна система без да се докарат цените до неприемливи нива. И само ако оглавят този процес, десните ще намерят отново автентичния си глас по отношение на енергетиката и околната среда.

Статията е написана за “Responsibility & Resilience”, памфлет, публикуван на 26  февруари от UK’s Conservative Environment Network. Публикувана е заедно с материали от Майкъл Блумбърг, Пол Полман, Арнолд Шварценегер, Майкъв Гови, Джеймс Дайсън и др. Помфлетът е достъпен на адрес http://cen.uk.com/publications/.