Продължаваме да анализираме материалите, придружаващи публикуваното наскоро Съобщение на Европейската комисия за насоките за държавна подкрепа в електроенергийния отрасъл. Ще се спрем на „Адекватност на производствените мощности на вътрешния електроенергиен пазар – насоки за държавна интервенция“, и по-специално на раздел

2.5. Да се различават липсващите пари от липсващите мощности

Понастоящем има свръхкапацитет (инсталирани производствени мощности, надхвърлящи необходимите за покриване на потреблението на системата) на много европейски национални пазари. Това може да се види от актуалната оценка на системната адекватност на ENTSO-E (Scenario outlook and adequacy forecast 2013-2030). Това се дължи на свитото потребление поради икономическата криза, но в редица държави-членки поне отчасти е и поради изкуственото поддържане на стари и неефективни мощности.

Като пример за това документът посочва България и се позовава на доклада на Европейската комисия от май тази година. Да си припомним изводите от него. „Очевидно е, че българската електроенергийна система разполага със значителен свръхкапацитет за производство“. Макар отчасти да се дължи на икономическата криза и намаленото търсене в региона, това е по-скоро структурен проблем за България, доколкото не може да се очаква реалистично значим ръст на потреблението в следващите години – от една страна населението намалява, а от друга – високата енергийна интензивност на БВП в България предполага, че по необходимост ще бъдат осъществени мерки за енергийна ефективност и намаляване на потреблението.

При нормални пазарни условия дори и при добре балансирани системи на единствен купувач, най-неефективните от икономическа гледна точка централи не би трябвало да участват в диспечирането и биха били изхвърлени от пазара на електроенергия при подобно състояние на структурен свръхкапацитет. „В България обаче комбинация от фактори, сред които регулаторната рамка и съществуващите дългосрочни договори, възпрепятстват това пазарно ребалансиране между търсене и предлагане“.

На диспечирането на икономически и екологично неефективни централи е отделен специален раздел в документа на Комисията за енергийния сектор на България.

Регулираната част на пазара е организирана така, че не се диспечират (пускат на пазара) първо най-ефективните централи. Централите не се конкурират на борса / пул на базата на така наречения merit-order – от най-евтината към най-скъпата енергия. Вместо това диспечирането на централите се извършва на базата на квоти за регулирания пазар и правила за приоритетно диспечиране, на фиксирани от регулатора цени, които не винаги съответстват на същинските производствени разходи.

НЕК е задължена да доставя фиксирани количества електрическа енергия на регулирани цени на базата на определено от ДКЕВР разпределение на регулираната квота между определени базови мощности. Централите, участващи в регулирания сегмент изпращат на регулатора своите прогнозни производствени графици, мощности и експлоатационни разходи. Използвайки метода „разходи +“ регулаторът калкулира „цени“ и окончателна схема за производство за следващия регулаторен период. „Неясно е доколко ДКЕВР разполага с необходимите инструменти и независимост ефективно да верифицира дали разходите, представени от операторите, съответстват на тези на една ефективна централа и да откаже да признае неефективни разходи, когато това се налага.“

В документа се изразява загриженост, че по такъв начин (и по-скоро със социални мотиви, а не поради това, че са необходими) „в системата се поддържат централи, които не са в съответствие с европейското и националното законодателство по опазване на околната среда. България изостава в пълното прилагане на Директивата за големите горивни инсталации, както и в законодателство за качеството на въздуха„.

В насоките за държавна интервенция при случаи на структурен свръхкапацитет се препоръчва на държавите-членки приоритетно да прилагат следните допълнителни мерки: 

• улесняване на износа чрез изграждане на допълнителни междусистемни връзки, където е необходимо;
• извеждане от експлоатация на стари или неефективни от гледна точка на екологичните стандарти мощности, например чрез стриктно прилагане на екологичното законодателство или чрез преустановяване на субсидиите.
  

При такива обстоятелства прилагането на схеми за поддържане на резервни мощности (Механизми за заплащане на капацитет, вместо на производство) е контрапродуктивно, тъй като то изкуствено отлага излизането на неефективните мощности от пазара. На либерализирания пазар инвестициите не са защитени чрез държавни гаранции.

Таблица 1. Нетна инсталирана мощност, върхов товар и възможности за внос в страните-членки на ЕС, Гвт

	Winter reference point					Summer reference point
2013	Net generating Capacity	Reliable Available Capacity	Load (normal estimate)	Peak load*	Import Capacity	Net generating Capacity	Reliable Available Capacity	Load (normal estimate)	Peak load*	Import Capacity
AT	23.30	17.60	10.00	10.70	0.00	23.30	17.20	9.40	9.90	0.00
BE	19.84	12.33	13.39	13.79	3.50	21.86	14.34	10.77	11.82	3.00
BG	13.73	11.27	6.70	6.95	1.45	13.83	9.63	4.00	4.32	1.45
CY	1.62	1.27	0.85	0.90	0.00	1.62	1.22	1.12	1.17	0.00
CZ	18.20	11.65	10.10	10.30	3.00	18.20	13.65	7.90	8.10	2.80
DE	182.16	93.04	91.77	91.77	16.90	186.66	83.18	76.86	76.86	16.90
DK	11.76	5.38	5.57	6.23	5.68	11.76	4.03	3.60	5.26	5.68
EE	2.81	2.02	1.44	1.64	0.65	2.81	2.02	0.87	0.97	0.60
ES	99.60	51.80	39.40	44.60	2.90	100.60	53.20	34.70	41.50	2.60
FI	17.66	13.31	14.10	15.00	4.70	17.66	8.76	9.20	11.00	4.70
FR	128.10	96.60	82.80	83.00	8.00	127.40	76.60	56.50	57.70	8.00
GB	80.75	61.99	57.70	57.70	4.19	80.75	46.90	25.68	25.68	4.19
GR	15.88	11.04	7.04	8.83	1.50	16.48	12.32	7.07	10.20	1.50
HR	4.30	3.40	3.00	3.20	3.10	4.30	2.90	2.60	2.70	3.00
HU	9.05	5.09	5.65	5.90	2.40	9.05	4.49	5.55	5.75	2.40
IE	8.99	6.66	4.53	4.94	0.80	8.99	6.16	3.48	3.76	0.80
IT	126.30	67.30	52.50	58.60	10.50	127.80	85.30	54.40	60.40	9.50
LT	4.05	2.40	1.74	1.85	1.30	4.05	2.06	1.44	1.50	1.30
LU	1.72	1.60	1.08	1.12	4.14	1.72	1.60	1.00	1.12	4.14
LV	2.66	1.32	1.28	1.28	2.00	2.66	1.22	0.96	0.96	2.00
NI	2.79	2.22	1.57	1.72	0.45	2.79	2.22	1.06	1.37	0.45
NL	31.28	26.37	16.42	18.40	5.17	31.28	26.37	14.67	16.93	5.17
PL	35.72	26.15	23.18	24.48	0.82	36.11	20.84	19.47	20.17	0.82
PT	17.92	11.42	8.01	8.43	1.28	18.00	9.89	6.58	6.88	1.60
RO	18.54	11.60	8.44	8.93	1.50	18.96	11.14	7.33	7.51	1.90
SE	38.67	27.21	22.62	26.00	9.70	38.89	25.54	14.18	17.82	9.70
SI	3.27	2.41	1.94	2.00	2.11	3.27	2.76	1.51	1.81	2.11
SK	8.02	4.17	3.82	3.82	4.66	8.02	3.43	3.20	3.20	4.39

 

Източник: ENTSO-E

Там и само там, където има реална заплаха за недостиг на производствени мощности и за сигурността на снабдяването поради затваряне на мощности или поради технологично остаряване на централите, финансовата жизнеспособност на съществуващите централи може да бъде грижа на обществото.

Изключително важно е да не се допуска държавна подкрепа единствено с цел да се предостави на операторите компенсация за неполучени приходи или за лоши инвестиционни решения.

Мотивиране на държавната подкрепа за гарантиране на мощности

Преди да се намеси на електроенергийния пазар с цел повишаване на сигурността на снабдяването, държавата следва да извърши задълбочена обективна оценка на адекватността на производствените мощности и на възможния недостиг на мощности, при което оценката трябва:

1. да бъде нотифицирана пред ЕК, в съответствие с изискванията на Директивата за сигурност на снабдяването;
2. да отчита трансграничните измерения на електроенергийните пазари, и да бъде координирана със съседните страни-членки;
3. да бъде в съответствие с оценките и методологията на  ENTSO-E за системната адекватност на страните от ЕС;
4. да бъде основана на широки консултации със заинтересованите лица;
5. да включва достоверна информация за развитието на непостоянните вятърно и слънчево електропроизводство, включително в съседните системи, като анализира както количеството,така и качествените характеристики на производствените мощности, необходими за резервиране на тези непостоянни източници;
6. по подходящ начин да интегрира потенциала на мерките за управление на потреблението и реалистични времеви хоризонти, в които те могат да бъдат изпълнени, за да се избегнат замразени разходи в производствени мощности;
7. да се отчете пълният ефект от националните и европейски енергийни и екологични политики върху енергийната инфраструктура, търсенето и предлагането;
8. да се вземат под внимание съществуващите свръхмощности и икономическата криза, за да се избегне обществената подкрепа за поддържането в експлоатация на неефективни централи.

Още – на страницата на ЕК.