Гърция е предприела впечатляващ набор от мерки в подкрепа на амбициозните си цели в областта на климата, като същевременно поддържа енергийната си сигурност. Според нов доклад на Международната агенция по енергетика обаче са необходими по-решителни действия, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива и да се постигне целта за нулеви нетни емисии до 2050 г.
В доклада се дава висока оценка на значителния напредък на Гърция от 2017 г. насам, когато за последен път беше извършен преглед от МЕА. Гърция си е поставила нови цели за намаляване на емисиите на парникови газове, рязко е намалила използването на въглища за производство на електроенергия, реформирала е пазарите си на електроенергия и природен газ, разширила е трансграничните си междусистемни връзки и е приела законодателство, което дава възможност за развитие на производството на вятърна енергия в морето. Тя успя да намали дела на изкопаемите горива в енергийните си доставки – от 91 % през 2011 г. на 82 % през 2021 г. – но все още остава над средния дял на МЕА от 78 %.
Националният закон за климата, приет през май 2022 г., задава ясна посока за енергийния преход на Гърция. Той има за цел да намали емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. и да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г. Гърция вече е постигнала много значително намаление на дела на производството на електроенергия, основано на лигнитни или кафяви въглища, от 60 % през 2005 г. до 10 % през 2021 г. Законът за климата изисква пълното преустановяване на производството на електроенергия от лигнитни въглища до 2028 г.
„Гърция е предприела важни стъпки за намаляване на използването на въглища и за използване на вятърните и слънчевите си ресурси„, заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Сега тя трябва да надгради този успех, като отиде по-далеч и по-бързо, включително като ускори процеса на издаване на разрешителни за нови проекти за възобновяема енергия. В същото време трябва да гарантира, че планираните нови инвестиции в газовата инфраструктура отразяват това, което е необходимо за поддържане на сигурността на доставките, и че рисковете от създаване на невъзвръщаеми активи са напълно оценени.„
Енергийната политика на Гърция има за цел да стимулира производството на енергия от възобновяеми източници, като същевременно увеличи дела на общото търсене на енергия, покриван от електроенергия. До 2030 г. Гърция планира да разполага с 2 гигавата офшорна вятърна енергия, което се равнява на 10 % от сегашния ѝ капацитет за производство на електроенергия. Гърция е и световен лидер в областта на покривните соларни термални системи, които осигуряват топла вода за сградите, използвайки обилното слънчево греене.
Гърция не само увеличава вътрешното си производство на енергия, но и разширява регионалните и международните си връзки. Страната изгражда нови електроенергийни връзки, за да изнася излишната си енергия от възобновяеми източници и да диверсифицира източниците си на доставка. Гърция също така предприе действия за модернизиране на своите пазари на електроенергия и газ, включително реформи в подкрепа на пълното интегриране в общия европейски пазар на електроенергия. Страната също така рязко намали зависимостта си от вноса на изкопаеми горива от Русия след нахлуването ѝ в Украйна, като увеличи капацитета си за внос на втечнен природен газ и диверсифицира доставките на газ. Понастоящем Гърция е в състояние да задоволява почти цялото си търсене на газ от източници на втечнен природен газ, което повишава енергийната й сигурност и гъвкавост.
Източник: МЕА
