Потреблението на въглища в световен мащаб се увеличава, дори в страните и регионите с лимити за емитираните количества въглероден диоксид, освен в САЩ, където шистовия газ заменя използването на въглища, показва публикувания от Международната енергийна агенция средносрочен доклад за пазарите на въглища в света. Намаленото потребление на въглища в САЩ води до намаляване на цените им в глобален мащаб, като те стават все по-атрактивни, дори и в Европа, където схемата за търговия с емисии оказва все по-голяма тежест върху производството на енергия от изкопаеми горива.
При представянето на доклада Мария вандер Ховен, изпълнителен директор на агенцията, казва ”Делът на въглищата в световния енергиен микс нараства ежегодно и ако не се направят промени в настоящите политики, въглищата ще настигнат нефта в предстоящото десетилетие.”
Въглищата, за разлика от нефта и газа, се намират в изобилие в повечето райони в света и се извличат със сравнително по-ниски разходи. В резултат, те са източникът, чрез който се покрива повече от половината от нарастващото търсене на енергия. Според МЕА потреблението на въглища в Китай и Индия ще се увеличава съществено в предстоящите пет години, като Индия ще достигне САЩ като втори най-голям потребител на въглища в света. Китай е най-големият вносител на въглища, а Индонезия и Австралия най-големи износителки.
Според доклада през 2017 в световен мащаб ще се горят с 1,2 млрд. тона повече въглища от настоящото им равнище. Световното потребление на въглища се очаква да достигне 4,3 млрд. тона нефтен еквивалент, а това на нефта – 4,4 млрд. тона.
Въглищата са най-големият емитент на парникови газове сред изкопаемите горива и имат най-голям принос за промените в климата, особено при изгарянето им в стари и неефективни електро генериращи мощности. В тази връзка ван дер Ховен казва: „Опита на САЩ показва, че по-ефективните газови пазари, гъвкавите цени и наличието на енергийни ресурси, произведени по устойчив начин, могат да заменят и намалят използването на въглища, емисиите на парникови газове и сметките на потребителите без да се отразяват на сигурността на снабдяването. Европа, Китай и другите региони следва да отчетат този факт.”
Това означава да се произвежда повече шистов газ. Докладът показва и че основният инструмент в Европа за намаляване емисиите на парникови газове и промените в климата – европейската схема за търговия с емисии не постига своите цели, основно дължащо се на икономическата рецесия и наличието на големи количества квоти за емисии в схемата. Друг фактор на загриженост според доклада е бавния напредък по отношение на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, според Ван дер Ховен „без напредък в CCS технологиите нито една друга страна няма да възпроизведе опита на САЩ за намаляване търсенето на въглища и емитирането на парникови газове”.
