Кой трябва да е българският приоритет в енергетиката за следващия президентски мандат и каква е ролята на президента за реализацията на този приоритет?
Ако разбирате български приоритет така, както го разбираше сегашният президент – конкретен проект от полза на определена чуждестранна компания, то аз не мисля, че президентът трябва да се ангажира със застъпничество на конкретни (лобистки) проекти. Ако въпросът е кое трябва да е приоритет за страната и икономиката, то бих казала 3 неща в тази поредност: 1) енергийна ефективност (за по-малки разходи и конкурентоспособност); 2) енергия от възобновяеми енергийни източници (за опазване на околната среда и независимост от вноса на суровини); 3) диверсификация на енергийните източници, в това число диверсификация на вноса на суровини.
Президентът може да има много голяма роля за тези проекти, но не като подкрепя конкретни фирми, а като следи този приоритет да се изпълнява – когато от днес за вчера се сменят правилата и се гонят инвестициите в зелена енергия, когато енергийната ефективност е приоритет само на думи, но не и на заделени проекти и средства. Президентът може да използва цялата публична власт, с която разполага – от налагането на вето, до силата на единството на нацията и гласа на хората.
Върху кой международен енергиен проект трябва да акцентира българският президент?
Президентът не трябва да се ангажира с конкретни проекти, защото иначе се превръща в лобист за компанията изпълнител на проекта. Това настоящият го доказа и с близките си отношения с консултанта на Росатом по Проекта Белене – Валентин Златев. Президентът трябва да работи за единството на нацията, чрез постигане на общи приоритети и да е страж за товa всяко правителство да се придържа към тези приоритети.
Кои за Вас са митовете в енергетиката и в коя област има нужда от по-голяма прозрачност?
Митовете са, че без конкретен проект, независимо при какви условия и на каква цена ще се заробим енергийно. Това е само оправдание за проекти, чиято цена, себестойност на произвежданата енергия и гаранции за безопасност са неясни. Колкото можем да спечелим от изграждането на нови мощности, толкова можем да спестим и от енергийна ефективност. Въпросът е да знаем цената, за да преценим кое е по-изгодно.
Кои са първите и най-неотложни действия, които трябва да предприеме президентът за подобряването на националната енергийна сигурност?
Президентът трябва да работи за прозрачност на енергийните проекти, да се знае при какви условия, какви гаранции за безопасност и докъде са стигнали проектите. А не да казва – проекти като шистовия газ са при всяко положение опасни, а АЕЦ „Белене“ е при всяко положение безопасен и изгоден.
Каква трябва да е ролята на държавата в управлението на сектора енергетика?
Държавата трябва да създава устойчивост и предвидливост. Ако нашите приоритети са енергийна ефективност и енергийна независимост, държавата трябва да създава устойчиви условия за инвестиране в тези области. Естествено чрез структурните фондове и други форми на финансиране държавата може и да подпомага инвестициите в областта не само на енергетиката, но и на енергийната ефективност на икономиката и домакинствата.
Кой има нужда от АЕЦ Белене и защо?
При сегашните условия – неясна цена, неясна себестойност на произвежданото електричество, неясни гаранции за безопасност, неясни срокове, неясни инвеститори – при тези условия нужда от проекта имат само евентуалните изпълнители и техните застъпници. България би имала нужда от такъв проект само при ясна цена, себестойност и гаранции за сигурност. За мен съществен е и въпросът кои ще са инвеститорите в проекта – не искам да направим централа, зависима от добрата воля на една компания.
Трябва ли да бъде даден шанс на шистовия газ като начин за диверсификацията на доставките?
На първо място е въпросът за безопасността и опазването на околната среда. Държавата трябва да ги гарантира, а не да крие своята отговорност за здравето и живота на хората зад допитвания. Шистовият газ ще е възможно решение, когато технологията дава пълни гаранции за безопасност. А за момента аз не виждам такива.
Реализацията на газопровода „Набуко” ли е европейската цел в сферата на енергетиката, която е най-важна за България?
Общоевропейските цели са средство всяка държава-челнка да постигне своите цели, които не може да постигне сама. В този смисъл НАБУКО е решение за диверсификация на доставките, което България не може да постигне сама, независимо колко посещения осъществи президентът в Централна Азия. И за това проектът е безспорно важен. Но не е единственото решение за България. Така както Румъния договори приоритетно финансиране от бюджета на ЕС за изграждане на терминал за втечнен природен газ, така и ние трябва да отстояваме собствените си интереси и проекти.
