Възобновяемата енергия е един голям успех на Европа, в смисъл, че масивната държавна подкрепа доведе до масов растеж на вятърната и слънчевата енергия, най-вече. Но този „меден месец“ не може да продължи по този начин. На първо място, правителствата са изправени пред необходимостта от намаляване на разходите си. Второ, налице е „технически“ проблем, а именно – в някои страни самата електроенергийна система вече почти не може да се справи с въвеждането на силно променливите и големи количества слънчева и вятърна енергия. И на трето място, това е „икономическия“ проблем – субсидиите за ВЕИ увреждат функционирането на енергийните пазари. По-специално, те подкопават рентабилността на конвенционалните централи, на чието производство възобновяемата енергия разчита за предоставянето на резервен (балансиращ) капацитет.
И това не е всичко. Благодарение на нарастващата взаимосвързаност между националните пазари на енергия в ЕС, електрическата енергия все по-често намира своя път отвъд националните граници. В резултат на това, националните схеми за подпомагане на възобновяемите енергийни източници все повече засягат пазарите на съседните страни. И тъй като, за съжаление, държавите-членки на ЕС имат различни схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, революцията на възобновяемите енергийни източници все повече уврежда функционирането на европейския пазар на енергия като цяло.
В статията си, Timon представя не само остър анализ на проблема – той също предлага няколко неща, които могат да бъдат (или има вероятност да бъдат), направени, за справяне с него. Може ли да се предположи, че Timon е изпреварил проблема?
Можете да прочетете статията му като кликнете тук.


































