Еволюцията в енергийното производство и потребление става все по-силно видима в данните на енергийния баланс на страната.  Дългогодишното прилагане на европейските политики в националното законодателство, влиянието на цените на пазарите на горива, геополитическите напрежения, националното разбиране за нисковъглероден преход и енергийни инвестиции, задават нови посоки на развитие на енергийния сектор. Постепенно потребителите  променят вида и количествата  на енергийните ресурси и енергията.

Енергийният баланс на страната дава възможност за измеримост на настъпилите промени в производството на ресурси, ефективността на преобразователните процеси и крайното потребление на енергия от различните икономически агенти – индустрия, транспорт, търговия и услуги, домакинства и др. през 2024 г.

Не всички тенденции и промени могат да бъдат обхванати от баланса. Разработването на методологии, които да отчетат коректно производство и потреблението за собствени нужди на електрическа и топлинна енергия предстои, за да може по-ясно да се проследят ефективността на приложените политики и направените инвестиции в нисковъглеродни технологии. По-широкото навлизане на умни измервателни уреди също е от важно значение за измерването  на енергията за собствени нужди.

Публикуваните в края на ноември тази година данни с голяма степен на детайлност визуализират както спорадични, така и устойчиви изменения в енергийния баланс на страната през 2024 г.

Водещи акценти 2024:

1. Производството на първична енергия достига най-ниското си историческо ниво, водено от отстъплението на въглищата;
2. Общо доставената енергия, необходима за покриване на вътрешното потребление, остава изключително близо до 25-годишния минимум;
3. Крайното потребление на електрическа енергия излиза от двугодишния застой и достига нов исторически максимум от 2 702,7 хил. т. н. е.;
4. Индустриалното енергийно потребление показва признаци на възстановяване, съпроводено с нарастващ интерес към ВЕИ;
5. Транспортният сектор отбелязва пореден значителен скок – с около 220 хил. т. н. е., и бележи нов рекорд в крайното енергийно потребление;
6. След трета поредна година на спад, енергийното потребление на домакинствата се понижи под 2 000 хил. т. н. е. и достига най-ниското си ниво за последните 25 години, но без да  ограничи потреблението на електрическа енергия;
7. Енергийната интензивност се понижава под 0,300 т н. е. на 1 000 евро БВП (2015 = 100).

Производството на първична енергия: отстъпление на въглищата

След безпрецедентния спад от 19,6% през 2023 г., производството на първична енергия се понижи с още 8,9%, достигайки най-ниското си ниво за последните 25 години – 9 633 хил. т. н. е.

Тази съществена промяна в енергийния баланс е основно резултат от рязкото свиване на въглищното производство, което за две години намаля с над 56%. Добивът на лигнитни и каменни въглища е предназначен предимно за производство на електрическа енергия, но използването им за тази цел през 2024 г. е наполовина по-ниско спрямо средната стойност за десетгодишния период 2014–2023 г.

В същото време възобновяемите енергийни източници, отчетени от националната статистика като вложени в производството на електрическа и топлинна енергия, нарастват с 6,4% спрямо предходната година.

След резкия спад през 2023 г., вносът и износът на енергийни ресурси постепенно се възстановяват с умерени темпове. Както и в предходни години, именно търговията с нефт и нефтопродукти – заради доминиращия си дял – задава основната посока на движение на енергийния внос и износ.

Общо доставената енергия, необходима за покриване на вътрешното потребление, възлиза на 17 043,1 хил. т. н. е. – ниво, изключително близко до 25-годишния минимум, регистриран през 2013 г.

Графика: EMI по данни на НСИ

Горива за неенергийни цели

В крайното неенергийно потребление се включват горива, използвани като суровини или преобразувани в други горива, без да се изгарят директно за енергия (например природният газ за производство на изкуствени торове). Днес количеството горива, използвани за неенергийни цели, е наполовина спрямо началото на хилядолетието.

През последните пет години неенергийното потребление се колебае между 400 и 500 хил. т. н. е. Нефтът и нефтените продукти имат 60% дял в него, следвани от природния газ с 26% и въглищата с 14%. За сравнение, през 2023 г. нефтът и нефтените продукти съставляват 84,6% от крайното неенергийно потребление в ЕС.

Крайно енергийно потребление тръгна умерено нагоре

След двугодишен спад, крайното потребление на енергия промени посоката и тръгна умерено нагоре. Ръст се наблюдава при всички видове енергийни ресурси и енергия, с изключение на ВЕИ.

Въпреки че крайното потребление на въглища нарастна с 4%, в абсолютни стойности то остана ниско – под 250 хил. т. н. е. За десет години потреблението на нефт и нефтени продукти се увели с 22%. Почти всяка година, включително 2024 г., се поставят нови рекорди, а двигателят на този растеж остава транспортният сектор.

Тенденцията на спад при крайното потребление на природен газ е прекъсната. Регистрира се сериозен ръст от 8,9%, но в абсолютни стойности (1 090 хил. т. н. е.) нивата остават скромни спрямо по-добрите години, когато надхвърлят 1 300 хил. т. н. е.

Крайното потребление на топлинна енергия успя да избегне нов спад и запази ниво близко до това от миналата година – 545,4 хил. т. н. е. От 2018 г. насам потреблението на топлинна енергия устойчиво остава под 600 хил. т. н. е., а стойности от 800–900 хил. т. н. е. изглеждат трудно възвратими предвид липсата на устойчиви във времето политики за модернизиране и развитие на топлоснабдяването в България.

Нов връх от 2 702,7 хил. т. н. е. достига крайното потребление на електрическа енергия, подпомогнато от повишения интерес в  сектора „Търговия и услуги“ и домакинствата.

Постоянен отлив на крайното енергийно потребление на ВЕИ цели се наблюдава след пика през 2020 г. (1 550,3 хил. т. н. е.). Това се дължи вероятно на намаленото използване на биомаса (дървесен материал) за отопление.

Графика: EMI по данни на НСИ

Индустриалното потребление: интерес към ВЕИ

Крайното енергийно потребление на индустрията достига 2 594,8 хил. т. н. е. и показа леко възстановяване от 2,1%, но остава под средното ниво за изминалите десет години (2 690 хил. т.н.е.). Повишението се дължи основно на ръста на енергийното потребление в химическата и нефтохимическата промишленост, както и в цветната металургия.

Потреблението на енергия от възобновяеми източници в индустрията за първи път премина границата от 300 хил. т. н. е. В рамките на 25 години, то се увеличи повече от девет пъти, което ясно очерта дългосрочната тенденция към декарбонизация.

В същото време потреблението на електрическа енергия в индустрията намаля за трета поредна година и се доближава до десетгодишния минимум, отчетен през 2015 г. (776,7 хил. т. н. е.).

Енергийният апетит на транспорта към нефтени горива продължава да расте

След 2010 г. крайното енергийно потребление на сектор „Транспорт“ отчита спад само в две години – 2013 и 2020 г. Към изключително устойчивата си възходяща тенденция секторът добавя нов ръст от 6,3% и за пореден път достига нов исторически връх от 3 748,7 хил. т. н. е. Основен двигател на този растеж остава потреблението на нефтени продукти в автомобилния транспорт.

Макар и все още незначително на фона на доминиращото потребление на нефтени продукти, се появяват, като че ли, признаци на промяна в използването на електрическа енергия в транспортния сектор. За първи път от повече от 15 години в енергийния баланс на страната се отчита потребление над 40 хил. т. н. е. Въпреки това, делът на електроенергията в крайното потребление на транспорта към момента е едва 1,1%. Според сценария WAM в ИНПЕК той следва да достигне 9% през 2030 г.

Участието на ВЕИ и биогоривата в транспорта продължи да се задържа около 5% от общото потребление на сектора – ниво, което остава далеч дори от предходната цел за 10% дял на ВЕИ през 2020 г. На този етап актуализираната национална цел за 29,93% дял на ВЕИ в транспорта до 2030 г. към момента изглежда трудно постижима.

Търговията и услугите възстановяват енергийното потребление

С ръст от 4,4% потреблението на енергия в сектор „Търговия и обществени услуги“ частично компенсира спада от предходната година. Подобно на транспортния сектор, и тук отрицателни изменения се наблюдават сравнително рядко. През 2024 г. крайното енергийно потребление достига 1 320 хил. т. н. е., като електрическата енергия заема доминиращ дял от 55%.

Енергийното потребление на домакинствата пада до исторически минимум, но електричеството неумолимо расте

Енергийното потребление на домакинствата пада под 2 000 хил. т. н. е., достигайки исторически минимум от 1 961,5 хил. т. н. е. Това се дължи на намалено потребление на ВЕИ (-22%), топлинна енергия (-4,4%) и въглища (-7,7%).

Потреблението на ВЕИ и биогорива се редуцира за четвърта поредна година и пада под 500 хил. т. н. е., което е почти двойно по-ниско спрямо 2020 г. Ако това е свързано с ограничаване на потреблението на твърда биомаса (например дърва за огрев), тенденцията следва да се отчете като положителна.

Крайното потребление на въглища от домакинствата е почти изчезнало от енергийния баланс – едва около 12,9 хил. т. н. е., при положение че преди повече от 10 години възлиза на около 200 хил. т. н. е. Предвид стремежите за по-чист въздух и общинските политики за ограничаване на използването на въглища, тази тенденция – сама по себе си – също е положителна за обществото.

В същото време потреблението на електрическа енергия от домакинствата продължава да нараства и достига нов рекорд през 2024 г. – 1 110 хил. т. н. е.

Графика: EMI по данни на НСИ

Енергийната интензивност се подобрява, но дистанцията до средните нива в ЕС остава голяма

Като част от националния приоритет за подобряване на енергийната ефективност, измененията в показателите за енергийна интензивност и съотношението между крайното и първичното енергийно потребление подлежат на системно проследяване.

Енергийната интензивност се определя като количеството енергия, необходимо за постигане на дадено равнище на производство или икономическа дейност. Използването на по-малко енергия за производството на продукт или предоставянето на услуга води до по-ниска енергийна интензивност. Подобренията в този показател се дължат на различни фактори, сред които преминаването към икономика, ориентирана към услугите, закриването на енергоемки и неефективни производствени звена, както и използването на по-енергийно ефективни технологии и уреди.

През 2024 г. енергийната интензивност на страната възлиза на около 0,295 т н. е. на 1 000 евро БВП (2015 = 100). Това представлява съществено подобрение в рамките на последните 25 години, предвид изключително високите изходни нива. България е единствената държава в ЕС, чиято енергийна интензивност през 2000 г. надхвърля 0,600 т н. е. на 1 000 евро БВП.

Графика: EMI по данни на НСИ

Въпреки структурните промени в икономиката, стойността на показателя остава значително над средното за Европейския съюз, което през 2024 г. е около 0,098 т н. е. на 1 000 евро БВП.

Съотношението между крайното и първичното енергийно потребление илюстрира каква част от вложените енергийни продукти достигат до крайните потребители след процесите на преобразуване и пренос. През 2024 г. този показател достига 59,4%, което представлява още едно подобрение спрямо предходни години. Основна причина за това е намаляването на загубите в преобразувателните процеси, дължащо се най-вече на по-слабото използване на въглища в производството на електрическа енергия. За сравнение, аналогичният показател за Европейския съюз е 74% (2023 г.).

Друг показател, който обичайно е в обхвата на оценка на развитието на икономиката и енергетиката е енергийната зависимост. Той показва степента, в която една икономика зависи от вноса, за да посрещне енергийните си нужди. В България за пръв път от 2010 г. насам той се завърна към по-високи нива от над 40%. В съответствие с WAM сценария в ИНПЕК зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси ще нарасне до 43,8% през 2030 г., след което се предвижда намаление до 4.9%  през 2050.