Колко нюанса сиво има и какви са? Трябва ли операторите на разпределителни системи (DSO) да притежават и управляват инфраструктура за зареждане на електромобили? А инсталация за съхранение на електроенергия? Може ли DSO да притежава, управлява и/или експлоатира активи за съхранение? Кой трябва да управлява информациония хъб? Всички тези и много други въпроси, свързани с новите дейности на DSO в качеството им на пазарен фасилитатор, до момента са „сиви зони“ в регулацията.
Съветът на европейските енергийни регулатори СEER започна обществено обсъждане за ролята на DSO в новите мрежови дейности. В заключителния доклад от миналото лято множество дейности бяха категоризирани като сиви зони. Това означава, че не винаги е ясно кой трябва да ги извършва: има потенциал за пазарен подход в тях, но има и такива, в изпълнението на които участието на DSO е все пак задължително. Именно затова тези сиви зони са интересен и вълнуващ обект на настоящата регулаторна практика и проучвания.
Сивите зони включват дейности, свързани с нови видове бизнес, като инфраструктура за зареждане на електромобили, съхранение на електричество и организиране на пазара по отношение на инсталирането на комуникационни устройства и управление на данни, и т.н. Тези зони, които все още не са нито бели, нито черни, представляват значителен регулаторен и бизнес риск за операторите на разпределителни системи.
Именно на тях е посветена публикуваната наскоро позиция на Флорентинското училище за регулиране. Документът подсказва възможностите за по-хармонизиран подход в рамките на ЕС, макар все още да има аргументи в полза на различни подходи за различните пазарни условия. Пазарният подход би позволил пълно оползотворяване на динамичните предимства от конкуренцията и иновациите, но са възможни и пазарни провали, а включването на DSO e един от начините за смекчаването им. Докладът анализира ролята на регулатора в дилемата между напълно пазарен подход и такъв, който поставя DSO в центъра.
Ако подходът е пазарно базиран, ролята на регулатора е да проектира пазарен модел, включващ новите бизнес-дейности, но и да коригира всички пазарни провали чрез регулиране ex-post. Всяка необходимост от ex-post корекции по принцип ще зависи от съответния бизнес и контекст. Прецизно описание на ролята на DSO e eдин от начините за коригиране на тези пазарни провали. Другите възможности са да се вменят нови задължения на ЕСО, да се субсидират пазарни участници, или да им се наложат специфични задължения. Ако се избере подходът да се разчита на DSO, регулаторът ще трябва да отрази обхвата на участието на DSО в новите бизнес-сфери и да гарантира, че те са осигурени с адекватни регулаторни стимули за иновации. Стимулите за иновации ще дойдат от регулаторната (както и от по-широката политическа) рамка, но индивидуалните корпоративни стратегии и извън-регулаторните стимули също ще играят важна роля.
