Непосредствено след съобщението на Европейската комисия за състоянието на пазарите в Европейския съюз Дейвид Бюкан от Оксфордския институт за енергийни изследвания прави критичен прочит на актуалната политика на Европейската комисия относно енергийните пазари. Дейвид Бюкан е работил след 1970 година за сп. Икономист и за Файненшъл таймс и се присъединява към екипа на Оксфордския институт за енергийни изследвания през 2007.
Въпросът, които Дейвид Бюкан поставя в началото на анализа, е дали след като инфраструктурата не може да навакса растежа на ВЕИ, защо да не се намали скоростта на въвеждане на ВЕИ? Той посочва, че причината, поради която страните членки имат различни цели за ВЕИ, са различната степен, в която конкретните възобновяеми източници са достъпни и налични в отделните страни, различните нива на икономическо благосъстояние и различните амбиции за въвеждане на чиста енергетика. Европейската комисия анализира възможността за общ подход за ВЕИ. 2001 и 2007 година по същия начин са били направени предложенията за паневропейски енергийни сертификати, които са били отхвърлени от Съвета на министрите и Европейският парламент.
Статията посочва амбициите на еврокомисаря Йотингер да предложи до юни 2013 Насоки за национални схеми за капацитет, които са в съответствие с единния европейски пазар. Засега все още Европейският съюз разполага с резервни мощности отпреди либерализационния период, като ENTSO-E счита, че мощностите ще са достатъчни в рамките на следващото десетилетие. Въпреки всичко този анализ не взема предвид нужната гъвкавост на системата при резки промени в производството на вятърната енергия и никой не е наясно, как този аспект ще въздейства на системата. Представите на Комисията, предложени в процедурата за допитване, са, че схемата за капацитети трябва да е отворена към всички производители, включително и тези от съседните държави. Но дали публичното мнение би подкрепило да се разчита на чуждестранни мощности за собствената енергийна сигурност, е несигурно.
Същевременно Комисията посочва недостатъчния напредък на страните членки по отношение на освобождаването на регулираните цени за потребителите. Но стремежът на някои регулатори да защитят потребителите с изкуствено подтиснати цени никога не успява в дългосрочна перспектива. Дефицитите се събират и в най-лошия случай на Испания достигат 24 млрд. евро. Съответно Комисията стартира процедури относно регулираните цени, но тяхното премахване е затруднено, тъй като законодателството на ЕС позволява ценови контрол, ако той е пропорционален и има икономически интерес за цялата икономика.
Авторът резюмира, че борбата с регулираните цени е по-важна от тази за пазарите на капацитет и единен подход за ВЕИ, както и, че нарушаването на структурата на пазара е до известна степен неизбежно, особено при актуалната борба с климатичните промени, при която националните политики се развиват по-бързо от европейските мерки за интеграция.
Още по темата:
Дейвид Бюкан: Защо прогресът към единният европейски пазар изглежда неравномерен
