Електроенергийните мрежови разходи в ЕС: от 1,7 €с/кВтч за България до 6,9 €с/кВтч за Испания
През 2012 средното домакинство плаща в диапазона от 2,2 евроцента на киловатчас (Малта) до 9,6 евроцента на киловатчас (Испания) като мрежова компонента, а делът й представлява между 13% (Кипър и Малта) и 50% (Чехия) от общата сметка за електрическа енергия. EMI: За България средното домакинство плаща като мрежова компонента 2,35 евроцента за киловатчас или 28% от общата сметка*. За индустрията мрежовите разходи представляват от 11% (за Кипър) до 56% (за Литва) в крайната цена и потребителите плащат между 1,66 евроцента за киловатчас (Гърция) и 6,46 евроцента за киловатчас (Литва). EMI: Мрежовите разходи за българската индустрия са 1,55 евроцента на кВтч.
Постъпленията от сметките на крайните клиенти за мрежова компонента са предназначени за покриване на разходите за капацитет и експлоатация на преносните и разпределителни мрежи. И двата бизнеса са регулирани дейности и съответните разходи за тях могат да бъдат схематично разбити на разходи за инфраструктура (поддръжка и разширение на мрежата), системни услуги (разходи за използваемост и разходи за разполагаемост), технологични загуби по мрежата и други такси (добавки) като например, но не само невъзстановяеми разходи, задължения към обществото, политическа подкрепа за определени технологии и др.
Директното сравнение на отделните тарифи трябва да се прави внимателно, тъй като има различия между страните по отношение на качеството на услугите, състоянието на пазара (организация, пазарен сегмент, задължения и др.), основните технически характеристики, топологичните и екологични аспекти на мрежите, гъстотата на потреблението, производствените локации, които оказват влияние върху мрежовите цени. От гледна точка на преноса на енергия в разходите се включват цена за инфраструктура, технологични загуби, спомагателни услуги, балансиране и редиспечиране на системата.
Графиката по-долу представя разбивка на мрежовите разходи на компоненти за пренос и за разпределение, на базата на общите мрежови стойности, докладвани от Евростат. Тези стойности са само индикативни, тъй като те могат да включват елементи, които не са директно свързани с експлоатацията на преносните и разпределителните мрежи. Такъв е например случаят с редица страни-членки, които се намират в най-високия край на мрежовите разходи. Предложената разбивка е твърде схематична и не предоставя възможност да се направи задълбочен анализ на основните елементи, влияещи върху мрежовите разходи. Това, което става ясно, е, че с няколко изключения по-големият дял от мрежовата компонента са разходите за разпределение. Различията в разходите за пренос и за разпределение също варират значително между страните-членки – Испания, Дания, Литва, Латвия и Словакия имат по-скоро високи разходи за разпределение. Разходите за пренос пък са относително високи в Словакия, Ирландия, Чехия, Хърватска, Литва и Испания.
Детайлна и хармонизирана информация за разпределителните мрежи в ЕС като цяло липсва. За по-голямата част от разпределителните мрежи не е известна дори базова информация като обща дължина и възраст на инфраструктурата по компоненти. Не е ясно и дали националните регулатори не прилагат различни правила за счетоводство и различни методологии за определяне на нивата на тарифите за разпределение и (макар и в по-малка степен) на нивата на тарифите за пренос.
Забележки:
1. Някои страни-членки включват в цените за мрежа немрежови разходи, което не става ясно в графиката. Например, данните за Испания, предоставени на Евростат включват в перото мрежови разходи и плащания за капацитети и плащания за преференциални премии за ВЕИ и комбинирано производство. По подобен начин Дания докладва на Евростат мрежови цени с включени в тях плащания за задължения към обществото.
2. Общите мрежови разходи са калкулирани като среднопретеглена стойност на мрежовите разходи за домакинствата и за индустриалните потребители (потребителски групи DC и IC), по данни на Евростат. Разходите за пренос са по данни на ENTSO-E. Разходите за разпределение са пресметнати като разлика между общите мрежови разходи и разходите за пренос. Поради ограничена информация не е възможно да се представят по същия начин данните за Люксембург, Малта и Кипър.
3. ENTSO-E калкулира единица тарифа за пренос, като отчита пълната тарифна цена – разходите, фактурирани за съответния товар или за производство (ако е приложимо), като приема, че е произведено/консумирано количеството, което е заявено (без отчитане на индивидуалните отклонения). ENTSO-E прави следните допускания – 5000 часа използваемост, които включват дневните часове на работните дни от седмицата, с типичен товар и необходима максимална мощност от 40 MW, когато потребителят е свързан към EHV и макимално необходима мощност от 10 MW, когато е свързан към HV, а за държавите с различни тарифи според локацията се взема усреднена стойност.
4. Изчислените от EMI мрежови разходи за България са калкулирани като среднопретеглена стойност на мрежовите разходи на домакинствата и индустрията при данни за потреблението през 2012 г. и мрежови цени в сила от 1 януари 2014 г.
