През настоящата година ще приключи преходният период на тримесечно докладване по Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ). От началото на следващата година ще започне годишен мониторинг и деклариране на емисиите на парникови газове (ПГ) за стоките, внасяни в ЕС и попадащи в обхвата на МКВЕГ.
Деклараторите по МКВЕГ ще бъдат задължени да заплащат емисиите на парникови газове чрез закупуване и предаване на сертификати по CBAM в края на всеки отчетен период.

Следователно, от 2027 г. деклараторите по МКВЕГ следва да подадат до 31 май годишна декларация за дейността през предходната година, която съдържа следната информация:

• количеството на всеки вид внесени стоки;

• общите съпътстващи емисии, съдържащи се в стоките;

• броя на сертификатите по МКВЕГ, които следва да бъдат върнати;

• копия от съответните доклади за проверка.

Междувременно режимът по МКВЕГ продължава да се развива. Пакетът за опростяване „Омнибус I“ на Европейската комисия, който вече е приет от съзаконодателите на ЕС и се очаква да влезе в сила преди края на 2025 г., въвежда редица изменения.
Една от съществените промени, свързани с финансовите задължения, е, че деклараторите по МКВЕГ ще могат да закупуват сертификати по механизма от февруари 2027 г., покриващи съпътстващите емисии от техния внос през 2026 г.

Въпреки това, освен някои други хоризонтални разпоредби, предложените промени имат ограничено въздействие върху правилата, регулиращи вноса на електроенергия от договарящите страни по Енергийната общност (договарящите страни) в ЕС, които като цяло ще продължат да се прилагат, както е предвидено в първоначалния Регламент на ЕС за създаване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границата.
По-специално, измененията в прага de minimis по МКВЕГ – централен елемент от пакета за опростяване – не се прилагат за вноса на електроенергия.

През август 2025 г. Европейската комисия приключи поканата за представяне на доказателства, които ще бъдат използвани при изготвянето на законодателно предложение, очаквано до края на годината.
В рамките на консултацията бяха разгледани въпроси, свързани с:

• разширяването на обхвата на МКВЕГ за някои продукти надолу по веригата;

• въвеждането на допълнителни мерки срещу заобикалянето;

• и премахването на опасенията, свързани със съществуващите правила за стойностите по подразбиране и условията за използване на действителните емисии за електроенергия в рамките на МКВЕГ.

Всички тези промени се предвижда да бъдат въведени чрез изменение на Регламента за МКВЕГ, което – предвид продължителността на законодателния процес – не се очаква да влезе в сила преди 2027 г.
Съществуващите правила за електроенергията, залегнали в действащия Регламент за МКВЕГ, ще останат в сила в настоящия им вид през цялата следваща година.

Инструментът за проследяване на готовността на Енергийната общност за МКВЕГ продължава – подобно на предишните издания – да наблюдава и отчита развитието и напредъка на договарящите се страни при изпълнението на условията за освобождаване от МКВЕГ за електроенергия.

Картината на търговията с електроенергия между страните от Енергийната общност (ЕО) през 2024 г. се различава значително от тази година по-рано. Намаленото производство на електроенергия вследствие на неблагоприятните хидрологични условия, съчетано с умерено нарастване на вътрешното потребление, доведе до това, че почти всички страни от ЕО се превърнаха в нетни вносители на електроенергия на годишна база – с изключение на Босна и Херцеговина и Черна гора. Това показва, че регионът не разполага със структурен излишък за износ на електроенергия към ЕС през 2024 г.

Въпреки че страните от ЕО са постигнали известен напредък, все още не е изпълнено едно от предварителните условия за потенциално освобождаване от МКВЕГ за електроенергия – а именно свързването на пазарите на електроенергия на договарящите се страни с единния европейски пазар на електроенергия. Този процес изисква значителни усилия, за да могат договарящите се страни да достигнат „точката, от която няма връщане назад“ – моментът, в който ще бъде постигнато пълното транспониране на достиженията на правото на ЕС, свързани със свързването на пазарите, включително проверката на тяхното съответствие. Сърбия, Молдова, Северна Македония и Черна гора са най-близо до постигането на този етап.

След като бъде достигнат, темпото на последващия напредък ще зависи основно от европейските контрагенти – най-вече от Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER), от номинираните от ЕС оператори на електроенергийните пазари (NEMO) и от операторите на преносни системи (TSO), както и от усилията на NEMO и TSO в договарящите се страни за осигуряване на готовност за пазарно свързване.
Настоящият приоритет е да се гарантира, че договарящите се страни напредват в транспонирането на пакета за интеграция на електроенергийния сектор, а впоследствие – да се извърши проверка на съответствието на транспонираните актове.

Таблица: Текущо състояние на изпълнението на необходимите предпоставки за свързване на пазарите (последна актуализация към 9 септември 2025)

Източник: 2025 CBAM Readiness Tracker

Що се отнася до напредъка в изпълнението на задълженията в областта на възобновяемата енергия, през 2024 г. е отбелязан рекорден обем на производство от вятърна и слънчева енергия. Това подчертава бавната, но устойчива структурна трансформация на енергийния микс, който доскоро беше доминиран от хидроенергийни мощности.
В същото време страните от Енергийната общност трябва да продължат да увеличават дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия, за да гарантират постигането на целта за 2030 г., определена в Директивата за енергията от възобновяеми източници на Енергийната общност.

По отношение на ангажимента за постигане на климатична неутралност до 2050 г., заложен в дългосрочната стратегия за развитие с ниски емисии на парникови газове, напредъкът остава умерен. През отчетния период не са представени нови дългосрочни стратегии, а само две договарящи се страни – Украйна и Молдова – са приели закони за климата, в които целта за климатична неутралност до 2050 г. е официално закрепена в националното законодателство.

Като се има предвид, че няколко договарящи се страни все още работят по своите проекти на закони за климата, от съществено значение е разпоредбите на член 2, параграф 7 от Регламента за МКВЕГ да бъдат изцяло взети предвид при финализирането на тези проекти.

След представянето на оценката на Европейската комисия за въздействието на различните варианти на политиката за ценообразуване на въглеродните емисии по време на заседанието на Съвета на министрите на Енергийната общност през 2024 г., дискусиите през 2025 г. са съсредоточени върху плановете на договарящите се страни за въвеждане на подобни инструменти.
Към настоящия момент само Черна гора е въвела система за търговия с емисии (СТЕ), а  Украйна – предвид напредналата си позиция в създаването на система за мониторинг, докладване, проверка и акредитация (MRVA) – вероятно ще започне тестова фаза през 2026 г.

Останалите договарящи се страни или планират да въведат данък върху въглеродните емисии около 2027 г. с последващ преход към СТЕ, или все още не предвиждат прилагане на политики за ценообразуване на въглеродните емисии.
Сложността и времето, необходими за разработване и внедряване на СТЕ, пораждат въпроси относно това дали и как договарящите се страни ще могат да изпълнят критерия за освобождаване – а именно въвеждането на СТЕ за електроенергия с цена, еквивалентна на тази по СТЕ на ЕС, до 1 януари 2030 г.

За освобождаване от МКВЕГ се изисква представянето на пътна карта, в която третата държава очертава основните етапи и график за изпълнение на следните задължения:

а) разработване на дългосрочна стратегия и, когато е приложимо, съобщаването ѝ към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК);
б) включване на целта за климатична неутралност до 2050 г. както в стратегията, така и във вътрешното законодателство;
в) привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на климата, включително:

• определяне на цени на въглеродните емисии на равнище, еквивалентно на това в ЕС, по-специално за производството на електроенергия;

• въвеждане на система за търговия с емисии на електроенергия с цена, равностойна на СТЕ на ЕС, до 1 януари 2030 г.

Последното условие за освобождаване е създаването в третата държава на ефективна система за предотвратяване на непрекия внос на електроенергия в ЕС от други трети страни или територии, които не отговарят на критериите за освобождаване.

Повече информация: 2025 CBAM Readiness Tracker