Промени в архитектурата на електроенергийния пазар са необходими, ако Европа иска да постигне енергийните и климатичните си амбиции и в същото време да запази надеждността на енергийните доставки, са думи на президента на Евроелектрик Йоханес Тайсен на конференция на Евроелектрик на 6 май 2014. Конференцията обсъди изводите, които могат да бъдат направени от европейския енергиен преход, свързан с развитието на Вътрешен електроенергиен пазар и на архитектурата на електроенергийния пазар.
„За да се реализира успешно процесът на електроенергийния преход, политически отговорните лица трябва да погледнат на енергийните компании като на партньор, а не като на заплаха. Европейската електроенергийна индустрия остава ангажирана с енергийните цели на ЕС: устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Но тези цели се компрометират: ние ставаме свидетели на енергийни политики, които увеличават емисиите на въглероден диоксид, увеличават енергийните сметки на потребителите и водят до значително съкращаване на активи в нашата индустрия. Нуждаем се да намерим път към устойчиво бъдеще, което ще позволи на компаниите да бъдат активни на пазар, доминиран от повече непостоянно производство – пазар, който правилно заплаща на активите, необходими за удовлетворяването на изискванията на клиентите за надеждност на доставките.” каза Г-н Тайсън.
По – нататъшно интегриране на електроенергийните пазари на едро, по-активното управление на потреблението и развитие на капацитетите на междусистемните връзки е изключително важно за ефективното функциониране на пазара и за увеличаване на гъвкавостта, и която ще е необходима за осигуряването на краткосрочна стабилност на системата и чието значение нараства с нарастването на непостоянното производство.
Все повече страни предприемат всички тези необходими стъпки, но вероятно тези усилия ще се укажат недостатъчни, за да гарантират адекватността на производството. При тези обстоятелства енергията, която е единственият пазарен продукт, трябва да бъде допълнена от капацитета като елемент, който да дава сигнали за инвестиции и управлението на резервни мощности, които да подкрепят електроенергийна система, съставена от непостоянни производства. Такъв капацитетен елемент следователно ще бъде средството за дългосрочна системна адекватност.
Страните членки трябва да се координират помежду си и да утвърдят пазарно основани механизми (например: механизми, които са недисриминационни, отворени към съществуващи и нови централи и отворени към производство, съхранение и управление на потреблението), които позволяват трансгранично участие. Предпочитаният подход може би ще бъде одобрен и като модел на регионално ниво или най-малкото ще въведе пазарно основани механизми на национално ниво с трансгранично участие.
Трансграничното участие и безпроблемното сътрудничество на преносните системни оператори ще бъдат крайъгълен камък за всички нови настройки на пазарната архитектура. ЕК трябва да играе важна роля в направляването на тези промени, така че националните пазарни реформи да се осъществяват по начин, който напълно съответства на целите за Вътрешен енергиен пазар. По – конкретно ЕК трябва да помогне на страните членки да координират съществуващите и предстоящи национални механизми за заплащане на приоритети.
