Според нови данни на немската Федералната агенция по околна среда (UBA) през 2023 г. Германия е емитирала с 10,1% по-малко парникови газове (ПГ), отколкото през 2022 г. Това се дължи на увеличения дял на възобновяемите енергийни източници, спада в производството на енергия от изкопаеми горива и по-ниското потребление на енергия от страна на промишлеността и потребителите. Предварителните изчисления показват, че в Германия ще бъдат отделени около 674 млн. тона парникови газове – 76 млн. тона по-малко, отколкото през 2022 г. Това е най-резкият спад от 1990 г. Въпреки това, по-специално транспортният сектор трябва да предприеме действия за опазване на климата, тъй като отново изостава значително от своите цели в областта на климата и надвишава с 13 млн. тона допустимия бюджет на сектора.
В енергийния сектор емисиите на парникови газове през 2023 г. са намалели с около 51,8 млн. тона CO₂ – екв. или с 20,1 % в сравнение с предходната година, което се дължи на намаленото използване на изкопаеми горива за производство на електроенергия и топлинна енергия. Този спад е особено отявлен при използването на лигнитни и каменни въглища, както и на природен газ. Сред причините за това са значителният спад в производството на електроенергия от въглища, последователното разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници и излишъка от внос на електроенергия, съчетан с едновременен спад в потреблението на енергия. Други движещи сили са икономиите на енергия в резултат на по-високите потребителски цени и меките климатични условия през зимните месеци.
В промишлеността емисиите намаляват за втора поредна година до около 155 млн. тона CO2 – екв. през 2023 г. Това съответства на намаление с почти 13 млн. тона или 7,7 % в сравнение с предходната година. По този начин промишленият сектор е с около 18 млн. тона CO2 – екв. под годишния обем на емисиите за 2023 г. И тук спадът на емисиите се определя от намаленото използване на изкопаеми горива, особено на природен газ и каменни въглища. Основни фактори за тази тенденция са негативното икономическо развитие и увеличените производствени разходи, които водят до спад в производството.
Намаление на емисиите от 8,3 милиона тона CO₂ до около 102 милиона тона еквиваленти на CO₂ – екв. (минус 7,5 %) е постигнато и в сградния сектор. Въпреки това сградния сектор отново надхвърли годишните емисии, разрешени от Федералния закон за опазване на климата (KSG), този път с около 1,2 милиона тона еквивалент на CO₂. Основните фактори за намаляването на емисиите отново са икономиите на енергия, дължащи се на меките метеорологични условия през зимните месеци на 2023 г., и по-високите потребителски цени. Разширяването на използването на термопомпи също оказва положителен ефект върху развитието на емисиите в сградния сектор, тъй като се използва по-малко природен газ и мазут.
През 2023 г. в транспортния сектор са отделени около 146 млн. тона CO₂ – екв.. Това означава, че емисиите на парникови газове са с около 1,8 млн. тона (1,2 %) под стойностите за 2022 г. и с около 13 млн. тона над годишния обем на емисиите от 133 млн. тона CO₂- екв., разрешен съгласно KSG за 2023 г. През предходната година емисиите леко са се увеличили. С оглед на факта, че сградният сектор само леко надхвърли целта си, транспортът е единственият сектор, който значително изостава от целта си и се отдалечава още повече от законоустановения целеви път. Основният фактор за лекото намаляване на емисиите обаче не са ефективните мерки за опазване на климата, а намаляващият пробег на автомобилния товарен транспорт. В сравнение с 2022 г. през 2023 г. трафикът на леки автомобили леко се е увеличил. Новите електрически превозни средства, регистрирани в парка от леки автомобили през миналата година, имат лек ефект на намаляване на емисиите.
Прогнозни данни за 2030 г:
От публикуваните прогнозни данни на UBA за 2024 г., в сравнение с прогнозния доклад на агенцията за 2023 г., става ясно, че новите мерки за опазване на климата на национално и европейско равнище могат да бъдат изпълнени. При амбициозно разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници националните цели за климата остават постижими във всички сектори до 2030 г. Така наречените кумулативни общи годишни емисии дори показват преизпълнение от 47 милиона тона CO₂- екв. във всички сектори до 2030 г. Следователно Германия е много близо до постигането на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 65% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. с планираните понастоящем мерки.
Подобно на данните за емисиите, текущите прогнозни данни също показват, че усилията за опазване на климата в отделните сектори постигат различен успех. Например в транспортния сектор кумулативният недостиг на намаление до 2030 г. е 180 милиона тона CO₂- екв.. В сградния сектор до 2030 г. ще бъдат отделени с 32 млн. тона CO₂ – екв. повече от планираното. За разлика от това енергийният сектор ще надхвърли целта си за емисиите със 175 милиона тона CO₂, което до голяма степен се дължи на успешното разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници до 2030 г. Според прогнозните данни промишленият сектор също ще надхвърли законовите си цели с 37 млн. тона CO₂- екв., като възстановяването на промишлеността ще върви ръка за ръка с нейното декарбонизиране през следващите години. Секторите селско стопанство, управление на отпадъците и други надхвърлят целите си съответно с 29 млн. тона и 17 млн. тона еквивалент на CO₂.
Източник: UBA