Нови антирекорди на националната  енергийна интензивност

Ретроспекция на последното десетилетие  (2001-2010)

Това, че България е европейската държава с най-висока енергийна интензивност* на БВП е общоизвестно. Този печален рекорд е дефиниран като системен дефект на българската икономика още в Енергийната стратегия на България от 2002 г.:

„Не би могло да се очаква българската икономика да бъде конкурентоспособна, след като изразходва 10 пъти повече енергия, отколкото западноевропейската, и два до три пъти повече от средноевропейските. Още по-тревожно е, че докато при всички други страни е налице устойчива тенденция към намаляване, българската икономика продължава да се колебае около достигнатите най-високи стойности.“

Следващите 10 години не придвижват страната на по-предна позиция, макар че, както е отбелязано в Енергийната стратегия от 2011, в периода 2000 – 2009 се заражда  устойчива „положителна тенденция за подобряване“ и постепенно скъсване на връзката между икономическия растеж и енергийното потребление.

Фигура 1

Източник: Евростат

Тенденцията е оптимистична, но резултатите – все още далеч във времето. Затова в Стратегията се отбелязва още, че

„При така констатираните съществени различия не може да се очаква, че българската енергетика и икономиката ни като цяло могат да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар без значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия.“

 

Национална цел за енергийна интензивност до 2020 г.

Европейската цел до 2020 г. е за спестяване на 20% първична енергия** спрямо тази, която би била необходима при досегашната политика. Българската цел, дефинирана в Енергийната стратегия, е за спестяване на 25% първична енергия спрямо тази, която би била необходима при досегашната политика. Или, казано по по-друг начин, количеството енергия за производство на единица БВП през 2020 г. се предвижда да бъде два пъти по-малко, отколкото през 2005 г.

Фигура 2

Източник: Енергийна стратегия на България 2020

Дали тази цел е прекомерно амбициозна?  По-скоро е скромна, защото нейното изпълнение би могло да ни придвижи най-много с 2-3 места напред в класацията на ЕС.

Обратен завой

През 2010 г. тенденцията на намаляване на енергийната интензивност е прекъсната. Растежът на енергийното потребление изпреварва растежа на БВП – брутното вътрешно потребление на енергия отбелязва ръст от 2%  при ръст на БВП 0,4% . Тази тенденция става значително по-отчетлива през 2011 г., когато енергийното потребление нараства 4 пъти по-бързо в сравнение с БВП, а именно – с 7,45%  при ръст  на БВП 1,7%:

Фигура 3

Източник: НСИ

И така, след продължителен период на устойчив спад на енергийната интензивност на БВП тенденцията се променя през 2010, когато енергийната интензивност от 659,23 достига до 669,3, а през 2011 нейната стойност се повишава до 707,33 т.н.е./млн. евро’05:

 

 

Фигура 4

 

Какви са причините за този обратен завой, дали става дума за случайни фактори или се заражда нова  негативна тенденция  е предмет на многостранни анализи.  Статистически видимите  могат да бъдат обобщени по следния начин: 

В сферата на потреблението:

• устойчиво нарастване на енергийното потребление на домакинствата както в абсолютни, така и в относителни стойности  по времето на икономическата криза. Потреблението  им през 2011 е най-високото за 21 век и достига до  дял от 26.4% от общото енергийно потребление;
• рязък спад на индустриалното потребление, което достигна исторически минимум през 2009г. Съживяването през последващите две години е все още незначително и делът му в общото енергийно потребление остава под 30% (при 40% през 2007);

• силен растеж на потреблението в транспорта, което през 2009 година изпреварва индустрията и така става лидер по енергийно потребление;

• като резултат, силно сближаване на нивата на енергийно потребление на индустрията, транспорта и домакинствата:

Фигура 5

Източник: НСИ

В сферата на снабдяването:

• Съотношението между крайно енергийно потребление и първично потребление на енергия се влошава, което показва, че при процесите на трансформация на първичната  в крайна енергия (например въглища – в електрическа енергия, нефт – в течни горива) загубите на енергия растат.

По-малко половината от вложената първична енергия достига до крайните потребители:

Фигура 6

Източник: НСИ

Къде са другите от ЕС-27?

Данните на Евростат показват, че през 2011 г. при нито една от останалите 26 държави от ЕС  не е налице такъв  стремглав ръст на енергийното потребление спрямо икономическия растеж, каквото се отчита в България, при това за скромен икономически растеж:

Фигура 7

Повечето от държави-членки на ЕС постигат икономически растеж, придружен от абсолютен спад на енергийното потребление (Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Унгария,Холандия, Австрия, Финландия,Швеция, Великобритания, ЕС). Такъв е резултатът и за ЕС като цяло.

При други държави – членки  има енергиен растеж, но той е по-нисък от постигнатото нарастването на БВП  (Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Литва).

При 2 държави  е налице както икономически,  така и енергиен спад (Гърция и Португалия).

България се оказва единствената държава от ЕС, при която нарастването на БВП е придружено от изпреварващо енергийно потребление.

Ако направим своеобразна класация за подобряване на енергийната интензивност през 2011, тя ще бъде  оглавена от Германия, която отчита икономически ръст от 3% при  5-процентов спад  на енергийното потребление, а на нейната опашка ще бъде България, която отчита 1,7% икономичеки растеж при 7,45% растеж на енергийното потребление (най-висок за ЕС).  

Фигура 8

Източник: Eurogas

Като заключение, промените през последните 2 години на енергийната интензивност на БВП са на диаметрално противоположни на очакванията и стратегическите цели, което ни поставя начело на класацията на енергийните антирекорди в ЕС.

*„Енергийна интензивност“ е съотношение на брутното вътрешно потребление на енергия (или общото енергийно потребление) към брутния вътрешен продукт

**„Първично енергийно потребление“  е брутното вътрешно потребление, с изключение на неенергийното ползване;

***„Крайно енергийно потребление“ означава цялата енергия, доставена на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите и селското стопанство. То изключва доставките за сектора на преобразуване на енергия и самите отрасли на енергетиката;