Институтът по енергетика за Югоизточна Европа публикува изследване, озаглавено „Нови предизвикателства пред енергийната сигурност в Югоизточна Европа“, което разглежда променящия се пейзаж на енергийната сигурност в региона след енергийната криза от 2022–2023 г. Изследването е представено в контекста на продължаващите геополитически напрежения, включително войната в Украйна и подновената нестабилност в Източното Средиземноморие и Близкия изток.
Енергийната криза, предизвикана от съкращенията в износа на газ от Русия за Европа, промени енергийните приоритети на континента. Въпреки че е постигнат значителен напредък в диверсификацията на доставките чрез внос на втечнен природен газ (LNG) и изграждане на регионални междусистемни връзки, които улесняват достъпа до каспийски газ, Югоизточна Европа остава особено уязвима. Причините са зависимостта й от изкопаеми горива, слабо развитата енергийна инфраструктура и сложната геополитическа среда.
Авторите на доклада (Costis Stambolis, John Roberts and Dimitris Mezartasoglou) подчертават необходимостта от допълнителни инвестиции в инфраструктура и значително по-тясно регионално сътрудничество с цел осигуряване на достъпна, надеждна и устойчива енергия. Ключов въпрос е значението на разширяването на вътрешното производство на газ в страни като Румъния, Хърватия, Гърция, Турция и, потенциално, България. Тези развития – особено в Черно море – са от решаващо значение за подобряване на местното производство, енергийната независимост и подкрепа на по-широките усилия на ЕС за диверсификация на доставките.
Документът разглежда и стратегическото значение на Вертикалния газов коридор, Южния газов коридор, новите LNG терминали и плаващите хранилища за регазификация (FSRU), като например FSRU в Александруполис, Гърция.
Акцент е поставен и върху критичните въпроси, свързани с преноса на електроенергия, стабилността и надеждността на електроенергийната мрежа, в контекста на бързо нарастващото присъствие на възобновяеми енергийни източници в регионалния енергиен микс. Отбелязва се и ключовата роля, която се очаква ядрената енергия да играе в производството на електроенергия в Югоизточна Европа през следващите десетилетия.
В изследването се посочва, че според пазарни анализатори основната причина за електроенергийната криза в региона през септември/октомври 2024 г. е спирането на украинския износ на електроенергия към съседни страни. Русия методично се опитва да унищожи електроенергийната мрежа на Украйна, която сега разполага с около 70% от предишния си капацитет. За региона това означава край на зависимостта от украинския електроенергиен износ и необходимост от намиране на нови решения за увеличаване на доставките в Централна и Югоизточна Европа. Едновременно с това Украйна се нуждае от внос на електроенергия от останалата част на Европа, което допълнително намалява количествата, достъпни за вътрешните пазари на Югоизточна Европа.
По-голям брой междусистемни връзки биха могли да подпомогнат регионалния износ, но това може да застраши местното електроснабдяване. Когато държавите поемат ангажименти за износ на определени количества електроенергия, те са обвързани с договори – независимо от текущото местно производство. Въпреки че изискванията за минимално гарантирано снабдяване на вътрешния пазар са валидни, производството може да варира, особено при източници, зависими от метеорологични условия – като водноелектрически, вятърни и слънчеви централи. Това увеличава риска от недостиг в местната или регионалната електропреносна мрежа.
Друг съществен проблем е високата волатилност на пазара на електроенергия, която отразява структурните различия в работата на енергийните пазари в региона. Балканските страни използват модела на нетния трансферен капацитет (NTC) за разпределяне на преносния капацитет, докато Централна и Западна Европа прилагат по-сложния метод на пазарно свързване на базата на потоците (FBMC). Алгоритъмът FBMC може сериозно да ограничи или блокира електроенергийните потоци от Германия и Австрия към Унгария – основен енергиен хъб за региона и ключов доставчик за Украйна. В резултат на това Украйна все по-често се снабдява от юг, което допълнително покачва цените на електроенергията в Югоизточна Европа.
Основното заключение относно електроенергията и енергийната сигурност в региона е, че електроенергийните системи стават все по-ненадеждни. Това се дължи на нарастващия дял на непостоянните възобновяеми източници, съчетан с оттеглянето на традиционните горива за базово натоварване, особено въглищата. Следователно е необходимо стабилно и конкурентно ценообразуване на производството при базово натоварване.
Енергийната политика през последните години се фокусира върху трансформацията на енергийните системи и ускорена електрификация, което води до нови предизвикателства и рискове за сигурността. Това се вижда ясно в сърцето на Югоизточна Европа, където развитието на електроенергийните мрежи изостава спрямо увеличението на инсталирания производствен капацитет. За разлика от други видове горива (като нефт и газ), електроенергийните системи са по-уязвими, тъй като тяхната работа зависи от множество подсистеми и сложна инфраструктура – електропреносни мрежи, междусистемни връзки, подстанции, инвертори, силова електроника и други.
Авторите на изследването смятат, че газът ще играе все по-значима роля в производството на електроенергия в по-голямата част от региона – въпреки предизвикателствата, произтичащи от загубата на руски газови доставки след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
