Газовата диверсификация е една от водещите енергийни теми в България поне през последните три години. Ясно е, че от около четири десетилетия страната ни получава природен газ само от един източник (като изключим минималния собствен добив) и по едно трасе. На този фон обаче почти незабелязано за българското общество преди броени дни мина една много сериозна новина. Между 20.02. и 22.02 източници от т.нар. консорциум „Шах Дениз 2” съобщиха, че няма да има синьо гориво за проекта ITGI.
Тук са необходими няколко пояснения. „Шах Дениз 2” е консорциумът, който се очаква от 2017г. да започне добив на газ от едноименното находище в Азербайджан, в което има доказани количества от 1,2 трлн. куб.м. Акционери в него са British Petroleum (с дял от 25.5%), държавната норвежка компания Statoil (с дял 25.5%), френската Total (с дял 10%), руската LUKoil (с дял 10%), азерската Socar (с дял 10%), иранска компания (с 10%) и турска такава (с дял 9%).
ITGI пък е съкращение, означаващо „Интерконектор Турция-Гърция-Италия”. Елемент от това трасе е IGI (интерконектор Гърция-Италия). Той е собственост на смесеното дружество Poseidon, в което по 50% притежават италианската компания Edison и гръцката DEPA. Целта му е да пренася годишно по 8-10 млрд. куб.м. суровина през Северна Гърция и Адриатическо море до Италия. В момента IGI се свързва с новия газопровод между Турция и Гърция, който пък е собственост на турската компания Botas и отново на гръцката DEPA. Целият този проект представлява ITGI.
За сметка на ITGI суровина от находището Шах Дениз 2 се очертава да получи проектът TAP (Trans Adriatic Pipeline), Транс-адриатически газопровод. Неговата цел е също пренос на газ от Каспийския басейн и евентуално от Близкия изток през Адриатическо море, но през териториите на Северна Гърция и Южна Албания. Собственици на проекта са три компани: EGL (Швейцария) с 42,5%, норвежкият държавен гигант Statoil също с 42,5% и Eon Ruhrgas (Германия) с 15%. Причината за очаквания успех на TAP е, че водещ участник в проекта е и водещ акционер в „Шах Дениз 2”. Остава отворен въпросът дали Атина би създала пречки пред проекта заради загубата на подкрепяното от нея конкурентно трасе ITGI.
Защо България трябва да се интересува от цялата тази ситуация?
Защото прословутата газова връзка с Гърция, чието реално изграждане декларирахме, че ще стартираме през тази година, трябва да ни свърже именно с газовата инфраструктура в Северна Гърция (трасето е от Стара Загора до Комотини). А по тази тръба очакваме да потече и прословутия каспийски газ. В момента всичко това е поставено под въпрос.
В такъв случай обаче остава проектът Набуко, чиято цел също е пренос на газ от Каспийския регион в Европа. За съжаление през последните месеци развитията около този проект са по-скоро негативни и го обричат в най-добрия за него случай на силно занижен капацитет в сравнение с първоначално планирания. Най-вероятно става дума за около половината от желания капацитет от 31 млрд. куб.м. Освен това се появи ново важно обстоятелство в лицето на конкурентния проект SEEP (South East European Pipeline) – Югоизточно-европейски газопровод.
SEEP е проект на British Petroleum и анализатори смятат, че това е основното му предимство, тъй като компанията е другият водещ акционер в „Шах Дениз 2” (наред със Statoil, който стои зад ТАР). Добрата новина за България тук е, че SEEP също е планиран да пресича нашата територия. Лошата е, че проектът е по-скоро в един начален стадий на развитие. Намеренията са тази тръба да е капацитет от 10 млрд. куб. м. годишно и да е с дължина 1300, като през България, Румъния и Унгария доставя азерски газ в Австрия. През Мала Азия се предвижда ползване на съществуваща вече преносна инфраструктура, което означава, че и разходите за тръбата биха били по-малки. Така или иначе окончателното решение на консорциума се очаква към средата на тази година и това ще реши въпросите за съдбата на Набуко, за евентуалния възход на SEEP, а до голяма степен и за бъдещето на българската газова диверсификация.
Що е то Каспийски газ?
Каспийски газ в случая с България и въобще от европейска гледна точка, означава газ само и единствено от Азербайджан. Една от няколкото страни с най-големи глобално доказани газови резерви е Туркменистан, но тя е разположена на източния бряг на Каспийско море, а от нейна територия през морето до западния му бряг няма газопровод. Наред с това от миналата година Туркменистан преориентира голяма част от газовия си експорт към Китай. Други приказки за снабдяване на Набуко със синьо гориво например от Северен Ирак, Туркменистан или дори Египет към момента и са по-скоро в сферата на добрите пожелания.
И прословутите газови връзки
Сложността и проблемите на българската газова диверсификация се допълват и от мудните действия по изграждане на прословутите газови връзки със съседните страни. От поне 2 години например се обявява, че интерконекторът с Гърция ще бъде завършен през 2013г. Реалното изграждане обаче дори не е започнало – очаква се това да стане през настоящата година, но не е ясно кога точно. Освен това не е ясно от къде ще дойде необходимата суровина, и съответно какви количества, при какви условия, на какви цени и т.н. ще бъдат доставяни. Все важни въпроси, на които отговори няма.
Поне за страничния наблюдател ситуацията около интерконектора с Румъния е странна. За сравнение, миналата година само за 11 месеца беше построен газопроводът Северен поток. Той представлява цели 1240 км. метални тръби по дъното на Балтийско море. А сега си задайте въпроса защо още я няма едва еднокилометровата връзка през Дунав между България и Румъния. И то при осигурени от ЕС средства.
Доста шумни декларации се правят от българска страна за реверсивната връзка с Турция. Запознати обаче твърдят, че определени искания на Анкара на практика блокират реална работа по проекта. Газовата връзка със Сърбия също е на идеен етап.
Някои изводи
А сега се замислете за прословутата газова връзка с Румъния, която трябва да е едва от няколко километра с едва около километър подводен участък. Вече трета година след газовата криза дори не сме започнали строителството, а дори имаме осигурени от ЕС средства бързо, тъй като беше оповестен като идея през 2005г. и тепърва трябваше да се планира в съответствие със стриктното Скандинавско екологично законодателство. Но този огромен подводен газопровод беше построен за по-малко от година при изключително тежки климатични условия.
А сега се замислете за прословутата газова връзка с Румъния, която трябва да е едва от няколко километра с едва около километър подводен участък. Вече трета година след газовата криза дори не сме започнали строителството, а дори имаме осигурени от ЕС средства
Няколко неща, с които трябва да сме наясно. Първо – дебатът „Набуко срещу Южен поток” по-скоро е приключил. Големите конкуренти на българската газова диверсификация се оказаха в друга посока. Затова е несъстоятелно тази тема да бъде идеологизирана и вкарвана в класическата за българските условия схема на филствата и фобствата. Всичко е въпрос на прагматизъм, калкулации и отстояване на национални интереси.
Второ – очевидно е, че ситуацията може да се променя коренно в рамките на сравнително кратки периоди и ние трябва да сме готови за динамични промени.
Трето – наближава подписване на ново газово споразумение с Русия и България губи важен коз при преговорите. В тази обстановка гръмки оптимистични изказвания на отделни министри могат да им изиграят лоша шега като последиците ще са за всички българи.
А междувременно трябва да се помисли за премахване на неаргументирания и неоснователен мораториум върху проучването и добива на шистов газ.
