Само няколко дни преди стартиране на поредния кръг от преговорите по климата в Доха, Световната метеорологична организация публикува ежегодния си бюлетин за емисиите на парникови газове за 2011 г.  От началото на индустриалната ера през 1750 година до сега в атмосферата са емитирани повече от 375 млрд. тона СО2, повече от половината от това количество остава в атмосферата, останалата част се абсорбира от океаните и биосферата.

“Тези милиарди тонове от допълнителни емисии на СО2 ще останат в нашата атмосфера за векове напред и ще предизвикват затоплящ ефект и динамично въздействие върху всички аспекти от нашия живот”, казва Генералният секретар на организацията.  “Бъдещите емисии само ще усложняват ситуацията. Досега половината от емитираните СО2 се абсорбират,  но тази тенденция не е задължително да продължи и в бъдеще.”

Бюлетинът на парниковите газове представя данни не за емитираните количества парникови газове, а за тяхната концентрация в атмосферата. Концентрацията представлява количеството, оставащо в атмосферата след сложните взаимодействия между атмосферата, световния океан и биосферата. Повишаването на концентрациите на парникови газове води до промени в климата.

Концентрацията на по-значимите парникови газове, според бюлетина:

Въглероден диоксид (CO2)

Въглеродният двуокис е най-значимият парников газ, емитиран от човешката дейност. На него се дължи 85% от увеличението на общите парникови газове през последното десетилетие.  Количеството на СО2 в атмосферата е достигнало  390.9 части на милион през 2011 или се е увеличило със 140% спрямо нивата от прединдустриалната ера – 280 частици на милион.

Метан (CH4)

Метанът е вторият по значимост парников газ, около 40% от емисиите на метан се дължат на природни ресурси (като мочурливи местности и термити) и около 60% идват от човешка активност – производство на ориз, използване на конвенционални горива и биомаса. През 2011 концентрацията на метан в атмосферата достига нов пик от 1813 части на милиард или с 259% над нивата от прединдустриалната ера.

Азотен оксид (N2O)

Азотният оксид се излъчва в атмосферата от природни (60%) и антропогенни източници (40%), включващи океаните, почвата, изгарянето на биомаса, използването на торове и различни индустриални процеси. През 2011 концентрациите на азотен оксид достигат 324,2 части на милиард или със 120% по-високи нива от прединдустриалния период. Въздействието на азотните оксиди върху климата през последните 100 години е 298 пъти по-голямо спрямо това на въглеродния диоксид, също така има съществена роля за разрушаване на стратосферата и образуване на озоновата дупка.

За повече информация:
Страницата на организацията