През последните няколко месеца шведското правителство направи важни изявления относно офшорната вятърна енергия. Швеция все още не използва пълния потенциал на офшорната вятърна енергия, който предлагат големите й брегове. Управляващи и инвеститори споделят стремеж за наваксване на пропуснатото. Вятърната индустрия подготвя впечатляващи проекти за инсталиране на гигаватни мощности в шведски води.
Швеция е най-големият нетен износител на електроенергия в Европа. Съгласно последното издание EU Energy datasheets: EU countries към 2020 страната разполага 8,4 GW термични централи, 7,7 GW ядрени мощности, 16,7 GW хидроенергийни мощности, близо 10 GW вятърни мощности и 1,1 GW слънчеви мощности.
Понастоящем страната е на пето място в Европа по капацитет на вятърна енергия на сушата. До края на годината тя ще разполага с 14 GW.
Заложените цели за пряката електрификация на шведската икономика и първите проекти за производство на зелена стомана от възобновяем водород ще увеличат търсенето на електроенергия в Швеция. Очаква се то да се нарасне повече от два пъти до 2045 г., което налага необходимостта от допълнителни енергийни източници.
Съгласно публикация на WindEurope подобно на своите съседи Финландия и Норвегия, Швеция е закъсняла с развитието на офшорната вятърна енергия: понастоящем тя разполага само със 192 MW и не е изградила нищо от 2013 г. насам. Тези държави считат, че наземната вятърна енергия е рентабилна алтернатива. Не са провеждани търгове и не е предлагана под никаква форма публична финансова подкрепа за офшорната вятърна енергия.
Няколко големи съобщения през последните месеци подсказват за промяна в това схващане като посочват възможността за бърз растеж на офшорната вятърна енергия в Швеция през втората половина на това десетилетие.
Офшорни вятърни инсталации в полза на енергийната сигурност
В Швеция делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия вече е много висок. 75 % от цялата електроенергия идва от възобновяеми източници. Хидроенергията съставлява 38 %, а вятърната енергия – 22 %. Но шведското правителство определи офшорния вятър като един от основните енергийни източници за по-нататъшно намаляване на вноса на енергия от Русия и други страни.
То обеща да подобри днешните дълги процедури за издаване на разрешителни за офшорни вятърни централи, определи нови офшорни вятърни зони и пое ангажимент огромни инвестиции в преносни линии за офшорни вятърни централи.
Досега развитието на офшорната вятърна енергия в Швеция се определяше главно от инвестиционните планове на предприемачите. Разработчиците трябваше да изберат подходящи места и да кандидатстват за различни разрешителни за изграждане, свързване и експлоатация на офшорни вятърни паркове.
Сега правителството планира да премине към по-централизирана система за планиране на офшорните вятърни централи. То е определило три зони, „подходящи“ за офшорни вятърни централи: Ботническият залив в Северна Швеция, Балтийско море и морската зона Категат. Министерството на климата и околната среда възложи на Шведската енергийна агенция и други заинтересовани страни да определят областите, които биха могли да осигурят допълнителни 90 TWh. Морският пространствен план на Швеция ще бъде актуализиран, за да отрази тези области до 2024 г.
Правителството също така иска да даде тласък на развитието на офшорната вятърна енергия, като поеме част от разходите за свързване към мрежата. Държавният оператор на преносна система Svenska Kraftnät е натоварен със задачата да изгради до шест точки за свързване към мрежата в морето с общ капацитет до 10 GW. Разработчиците на офшорни вятърни инсталации няма да трябва да плащат за свързването на проектите си с тези точки за свързване към мрежата. Това е новост: досега разработчиците в Швеция трябваше да изграждат собствени преносни линии. Сега те ще трябва да плащат само за мрежовите връзки в рамките на своите вятърни паркове, както и за връзката между вятърния парк и точката за свързване към мрежата, осигурена от Svenska Kraftnät.
Впечатляващ набор от проекти
Швеция може да се превърне в един от най-горещите пазари на офшорна вятърна енергия в Европа според Wind Europe. Вятърната индустрия е готова с впечатляващ набор от проекти. Понастоящем се кандидатства за разрешителни за 15 GW, които могат да бъдат пуснати в експлоатация преди 2030 г. Общият брой на проектите обхваща 90 GW в различни етапи на развитие. Повечето от тях обаче няма да влязат в експлоатация преди 2032 г.
Шведският офшорен вятърен парк Kriegers Flak на Vattenfall може да стане първият нов офшорен вятърен парк. Това е единственият проект, който вече е получил разрешение. Vattenfall все още не е взел окончателно инвестиционно решение за вятърния парк с мощност 640 MW. Проектът ще бъде разположен в близост до първия в Европа хибриден офшорен вятърен парк – датския Kriegers Flak. Датският Kriegers Flak разполага с турбини, работещи в датски води. Той е свързан с германския вятърен парк Baltic II и служи като междусистемна връзка между Дания и Германия, което позволява споделянето на енергия без изкопаеми горива между двете страни.
Сред най-впечатляващите проектни предложения е планът на OX2 за изграждане на офшорен вятърен парк Aurora с мощност 5,5 GW между островите Готланд и Оланд. Само този проект би могъл да покрие около 17 % от потреблението на електроенергия в Швеция. OX2 е кандидатствала за разрешителни за изграждане на два други проекта с гигаватна мощност в Балтийско море в Швеция – проектът Galatea-Galene с мощност 1,7 GW и проектът Triton с мощност до 1,8 GW. Компаниите Iberdrola, SVEA Vind Offshore, Njordr Offshore Wind, wpd, Orsted, RWE и Vattenfall също планират проекти за електроцентрали в Швеция.
Освен това индустрията се стреми да изгради плаващи вятърни турбини в шведски води. Freja Offshore, съвместно предприятие на Aker Offshore Wind и Hexicon, продължава с плановете си за плаващи офшорни вятърни турбини в Швеция. Предприятието има готовност за четири плаващи вятърни проекта с общ капацитет от 8 GW в южните шведски води. Други компании, които планират големи плаващи вятърни проекти в Швеция, са Simply Blue, Deep Wind Offshore, Njordr Offshore Wind и RWE.
Някои от плановете включват и производство на възобновяем водород от морски вятър.
Швеция играе пионерска роля в производството на екологична стомана и електронни горива с няколко проекта, които трябва да бъдат пуснати в експлоатация преди 2030 г., сред които са проектите H2 Green Steel и HYBRIT. Vattenfall и най-голямата шведска компания за производство на горива Preem в момента извършват предпроектни проучвания за свързване на производството на водород от морски вятър с рафиниращата промишленост на шведското западно крайбрежие.
Източници:
The biannual energy statistical country datasheets
