За декарбонизация на световната енергийна система до 2050 се изискват значителни политически интервенции

В съвместен доклад, озаглавен “Perspectives for the Energy Transition – Investment Needs for a Low-Carbon Energy System”, публикуван миналата седмица, Международната енергийна агенция (IEA-МЕА) и Международната агенция по околна среда (IRENA-МАОС) публикуваха сценариите си за ограничаване на нарастването на глобалните температури под 2°C. Двата анализа заключават, че това ще изисква “значително реформиране на политиките, агресивни цени на въглеродните емисии и допълнителни технологични иновации”. Според документа около 70% от световния енергиен микс ще трябва да бъде декарбонизиран до 2050 г. ВЕИ и енергийната ефективност ще играят ключова роля, въпреки че ще има нужда от всички нисковъглеродни технологии.

Съвместното изследване е поръчано от правителството на Германия, за да послужи за работата на G20 в областта Енергетика и климат, в контекста на германското председателство на G20. Целта е да има на разположение задълбочен и реномиран анализ за съществените елементи от прехода на енергийния сектор, гарантиращи постигане на целите на Парижкото климатично споразумение за ограничаване на ръста на глобалните температури под 2°C. Изследването анализира размера и обхвата на инвестициите в нисковъглеродни технологии в електропроизводство, транспорт, сграден фонд, индустрия.

При разработката на документа МЕА и МАОС са работили независимо, използвайки различни модели, но еднакъв карбонов бюджет за енергийния сектор. Докато анализът на МЕА е технологично-неутрален и взема предвид всички нисковъглеродни технологии, МАОС се концентрира върху ВЕИ и енергийна ефективност, макар също да взема предвид и останалите нисковъглеродни технологии.

Докладът отчита, че трансформирането на световната енергийна система в съгласие с целта “под 2°C” е технически възможно, но ще изисква значителни политически реформи, агресивно ценообразуване на пазара на въглеродни емисии, допълнително въвеждане на технологични иновации. Около 70% от световния енергиен микс през 2050 г. трябва да е от нисковъглеродни източници, като с най-голям потенциал за намаляване на емисиите до 2050 са ВЕИ и енергийната ефективност, но всички нисковъглеродни технологии (включително ядрената енергетика и инсталациите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS)) имат своята роля. Анализът на МАОС показва, че делът на ВЕИ трябва да се повиши от около 15% в първичното енергийно потребление през 2015 до 65% през 2050, а темповете на намаляване на енергийната интензивност трябва да се удвоят – до около 2.5% годишно до 2030, като запазят това ниво и до 2050.

Проучването подчертава, че електромобилите ще доминират пътния транспорт и ВЕИ ще трябва да навлязат не само в електропроизводствения сектор, но и в сектора на отоплението и климатизацията и в сектора на транспорта. Изводите на МАОС сочат, че намаляването на емисиите от енергийния сектор са основната опция, която трябва да се експлоатира приоритетно. Секторните подходи трябва да бъдат разширени до общосистемна перспектива, за да се посрещне основното предизвикателство за намаляване на използването на органични горива в посекторното крайно потребление. Енергийният сектор понастоящем се движи по график по отношение на намаляването на емисиите и настоящите му усилия трябва да продължат, включително чрез по-голям акцент върху интеграцията на енергийните системи и присъединяването и на секторите с крайно енергийно потребление, в частност – транспорт и сграден фонд.

Органичните горива ще продължат да съставляват важна част от енергийния микс, но въглищата бързо ще намаляват. Ролята на природния газ варира в двата анализа – според МЕА той ще е значима алтернатива за някои сектори в процеса на преход, според МАОС може да е мост към повишаване използването на ВЕИ, но няма дългосрочно бъдеще без CCS.

Анализите и на МЕА, и на МАОС показват, че енергийният преход може да донесе важни съпътстващи предимства, като по-малко замърсяване на въздуха, по-ниски разходи за вносни горива на страните-вносителки, по-ниски енергийни разходи на домакинствата. Нивото на инвестиции в енергийния сектор се очаква да остане стабилно, но за целта ще се изискват подходящи политически сигнали, гарантиращи, че инвестициите в нисковъглеродни технологии са безалтернативни, но и защитени. Все пак ще са необходими значителни допълнителни инвестиции в индустриалния и битовия сектор. Като цяло, допълнителните инвестиционни нужди не би трябвало да надхвърлят 0.3% (МЕА) или 0.4% (МАОС) от световния БВП до 2050 г.

Докладът отбелязва и че драматичният енергиен преход ще изисква устойчиви, дългосрочни ценови сигнали, за да бъде икономически ефективен, да позволява своевременното въвеждане на нисковъглеродни технологии и да минимизира обема замразени енергийни активи. Отложените действия биха повишили значително както замразените активи, така и инвестиционните нужди.