Генерална дирекция Енергетика на Европейската комисия обяви на 3 септември 2024 г. покана за предоставяне на данни за проверка за пригодност на архитектурата за енергийна сигурност на ЕС. Обществената консултация ще бъде допълнена от организирането на срещи със заинтересованите страни чрез специални форуми за събиране на данни по по-целенасочен начин, например чрез експертните групи на Комисията (Групата за координация в областта на електроенергетиката и Координационната група по природния газ).
Целта на тази „проверка за пригодност“ е да се оценят ефективността, ефикасността, съгласуваността, уместността и добавената стойност за ЕС на съществуващите правила относно сигурността, устойчивостта и автономността на енергийната система на ЕС. Основните регламенти, обхванати от тази инициатива, са Регламентът относно сигурността на доставките на газ и Регламентът относно готовността за поемане на рискове в електроенергетиката, които са в сила съответно от 2017 г. и 2019 г. Аварийните мерки, предприети в контекста на REPowerEU, също са част от обхвата на тази проверка за пригодност.
Тя следва да даде възможност на Комисията да оцени ефективността на архитектурата на ЕС за енергийна сигурност, наред с другото и по време на енергийната криза и за дефиниране на синергиите, недостатъците и възможностите за повишаване на ефективността на законодателната рамка на ЕС и за разглеждане на поуките, извлечени от кризите с COVID-19 и енергийната криза, както и от динамичните промени, които се извършват в енергийната система на ЕС.
Консултацията е отворена до 26 ноември 2024 г. и е адресирана до всички заинтересовани страни. Достъпна е на следния линк.
Контекст:
Европейската енергийна политика има за цел да осигури финансово достъпна, сигурна и устойчива енергия за всички европейци. Така енергийната сигурност е една от трите цели на енергийната политика, наред с финансовата достъпност и екологичната устойчивост, и едно от петте измерения на енергийния съюз. Събитията от проследните години поставят енергийната сигурност отново на челно място в политическия дневен ред. Първо, енергийната криза през 2022/2023 г., причинена от необоснованото и непредизвикано военно нашествие на Русия в Украйна. Второ, планът за постепенно премахване на зависимостта на ЕС от вноса на енергоносители от Русия и трето, бързо развиващите се геополитически (напр. конфликтът и нарушенията на правата на човека в Близкия изток), климатични (напр. по-чести крайно неблагоприятни метеорологични явления) и икономически (напр. икономическата конкуренция с други големи обединения) поставиха енергийната сигурност отново на челно място в политическия дневен ред, което доведе до няколко политически призива за действие:
• По време на преговорите по Пакета за водорода и декарбонизирания газ Парламентът и Съветът призоваха за по-задълбочено преразглеждане на Регламента за сигурността на доставките на газ.
• На 22 март 2024 г. Европейският съвет подчерта неотложната необходимост от засилена и координирана военна и гражданска готовност и прикани Комисията „да предложи действия за укрепване на готовността и на реакцията при кризи на равнището на ЕС“.
• В заключенията на Съвета от 30 май относно инфраструктурата на електроенергийната мрежа се отправи искане към Комисията да „извърши целенасочен законодателен преглед с цел допълнително укрепване на сигурността на архитектурата на ЕС за снабдяване с електроенергия в дългосрочен план“.
Преразглеждането на рамката на ЕС за енергийна сигурност ще допринесе и за изпълнението на приоритетите, очертани в политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2024—2029 г., като например изграждането на нов Съюз на чиста промишленост и готовност.
Цел и обхват:
ЕС вече разполага с широкообхватна, макар и разделена по сектори архитектура за енергийна сигурност.
По-специално Регламент (ЕС) 2017/1938 за сигурността на доставките на газ и Регламент (ЕС) 2019/941 относно готовността за справяне с рискове в електроенергийния сектор са ключови стълбове на готовността, сигурността на доставките и устойчивостта на ЕС при евентуални енергийни кризи.
В плана REPowerEU и временните регламенти за извънредни ситуации въз основа на член 122, параграф 1 от ДФЕС по време на енергийната криза бяха разгледани определени недостатъци на рамката.
Регламентът за сигурността на доставките на газ и Регламентът за готовността за справяне с рискове в електроенергийния сектор са в сила съответно от 2017 г. и 2019 г., което означава, че е изминало достатъчно време за извършване на проверка за пригодност, за да се определят полезните взаимодействия в рамките на законодателната рамка, от една страна, и от друга страна, да се усвоят
поуките, извлечени от кризата с COVID-19 и енергийната криза, както и от променящата се в резултат на енергийния преход среда.
По-специално целта на тази проверка за пригодност е да се оценят ефективността, ефикасността, съгласуваността, уместността и добавената стойност от ЕС на горепосочените регламенти. По-специално проверката за пригодност ще позволи на Комисията да оцени ефективността на архитектурата на ЕС за енергийна сигурност по време на енергийната криза и да подкрепи прехода към
чиста енергия, както и да установи евентуални недостатъци, а също и полезни взаимодействия и повишения на ефективността в рамките на своята законодателна рамка. Това би могло да бъде от полза за текущата секторна интеграция, както и да намали административната тежест. Оценката ще разгледа и как е сработило сътрудничеството със съседите, по-специално с договарящите се страни от Енергийнатаобщност.
В допълнение към оценката на това как е функционирала архитектурата на ЕС за енергийна сигурност в миналото, при проверката за пригодност се разглежда и нейната постоянна адекватност, като се вземат предвид текущите динамични промени в енергийната система на ЕС. Например декарбонизацията и електрификацията на енергийната система може да създадат нови възможности, но и нови предизвикателства: по-разпределено и децентрализирано производство на енергия, повишено концентриране на производството на енергия върху енергийни източници с по-непостоянен характер и уязвимост на критичната енергийна инфраструктура от природни или причинени от човека бедствия.
Засилената междусекторна и трансгранична интеграция може също така да доведе до нови предизвикателства и рискове (повишена вероятност от каскадни аварии), както и до възможни ползи за енергийната сигурност.
