След тригодишна съдебна процедура на вчерашното си заседание Европейският съд отсъди в полза на Полша (към иска на която впоследствие се присъединиха Унгария и България) в спора ѝ с Европейската комисия относно искане за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 212, 2017 г., стр. 1).
Европейската комисия има едногодишен срок, в който да подготви и приеме нов акт на мястото на отменения, като същият следва да бъде приет в съответствие с правилата за квалифицирано мнозинство, предвидени в член 3, параграф 3 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби.
Заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) служат за отправна точка съгласно член 14, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 2010 г., стр. 17) за определяне на условията на разрешителното за експлоатация на горивните инсталации. Те се приемат на два етапа:
Първият етап се състои в изготвянето на референтен технически документ за НДНТ (наричан по-нататък „BREF“) след обмен на информация с участието на Европейската комисия, на държавите членки, на съответните сектори и на неправителствени организации, съдействащи за опазването на околната среда. В този контекст техническа работна група изготвя документите във връзка с BREF, като взема предвид резултатите от обмена на информация за съответния сектор. Окончателният проектодокумент на BREF се изпраща на форума, създаден съгласно член 13, параграф 3 от Директива 2010/75, който изразява становище относно предложеното съдържание на BREF в резултат от работата, извършена на техническо ниво.
Във втория етап Комисията представя проект на решение за изпълнение относно заключенията за НДНТ пред комитета, създаден по силата на член 75 от Директива 2010/75, състоящ се от представители на държавите членки, който приема становището си по проекта на решението за изпълнение на Комисията с квалифицирано мнозинство, определено в член 16, параграфи 4 и 5 ДЕС. Когато това становище е положително, Комисията приема решение за изпълнение, в което се определят заключенията за НДНТ.
Обстоятелства по спора
На 9 март 2017 г. в качеството си на председател на комитета Комисията внася проект на решение за изпълнение, с което се формулират заключения за НДНТ съгласно Директива 2010/75 за големите горивни инсталации (наричани по-нататък „ГГИ“).
С писмо от 23 март 2017 г. Комисията кани членовете на комитета на заседание, което трябва да се проведе на 28 април 2017 г. Целта на това заседание е гласуване на становището относно този проект на решение за изпълнение. Към това писмо е приложен проект за дневен ред.
На 30 март 2017 г. Република Полша иска комитетът да гласува становището относно посочения проект на решение за изпълнение в съответствие с правилата за гласуване по член 3, параграф 3 от Протокол № 36.
На 4 април 2017 г. правната служба на Съвета на Европейския съюз изпраща на комитета, съставен от постоянните представители на държавите членки, становище, че по същество, за гласуване на проект на акт в съответствие с правилата, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон, държавата членка трябва да отправи искане в този смисъл най-късно до 31 март 2017 г., като гласуването, предмет на искането, също трябва да се извърши преди тази дата.
На 10 април 2017 г. генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията отхвърля искането на Република Полша от 30 март 2017 г. с мотива, че гласуването във връзка със становището е предвидено за 28 април 2017 г., тоест след 31 март 2017 г., крайния срок, предвиден в член 3, параграф 2 от Протокол № 36.
На 28 април 2017 г. се провежда заседание на комитета, на което членовете гласуват за приемането на становище относно изменен проект на решение за изпълнение. Гласуването се провежда в съответствие с правилата за гласуване, установени в член 16, параграф 4 ДЕС, а не в съответствие с правилата, установени в член 3, параграф 3 от Протокол № 36. Гласуването приключва с положително становище на комитета по проекта след положителния глас на 20 държави членки, представляващи 65,14 % от населението и 71,43 % от членовете на посочения комитет. Осем държави членки, сред които Република Полша, гласуват отрицателно.
На 31 юли 2017 г., след това гласуване, Комисията приема Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75 (ОВ L 212, 2017 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обжалваното решение налага по-специално емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники (наричани по-нататък „НДНТ‑СЕН“), що се отнася до емисиите на азотни оксиди (NOx), живак (HG) и на хлороводородна киселина (HCl) за ГГИ, а именно инсталации с номинална входяща топлинна мощност от най-малко 50 мегавата (MW), независимо от вида на използваното гориво.
На 11 октомври 2017 г. Република Полша подава жалба във връзка с това решение в секретариата на Общия съд. С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 4 и 15 януари 2018 г., Унгария и Република България изразяват желание да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Република Полша и биват допуснати с решение от 19 февруари 2018 г.
Твърденията на Полша в подкрепа на исканията ѝ са следните:
Първото твърдение е за нарушение на приложимите разпоредби относно квалифицираното мнозинство. Република Полша счита, че след искането ѝ в този смисъл и на основание член 3, параграфи 2 и 3 от Протокол № 36 обжалваното решение е трябвало да бъде прието съгласно правилата за квалифицирано мнозинство, предвидени в Договора от Ница, а не съгласно предвидените в Договора от Лисабон. Според второто и третото твърдение на Република Полша, НДНТ‑СЕН, наложени с обжалваното решение за емисиите на азотни оксиди (NOx), живак (HG), хлороводородна киселина (HCl) от ГГИ, както и някои НДНТ‑СЕН, приложими за ГГИ, чиято годишна експлоатация е под 1500 часа, са определени въз основа на погрешни и непредставителни данни и нарушават принципа на пропорционалност. С четвъртото и петото твърдение Република Полша оспорва законосъобразността на предоставената с обжалваното решение дерогация на някои островни региони относно прилагането на НДНТ‑СЕН към двигателите, работещи с тежко гориво или газьол.
След разглеждане на аргументите на спорещите страни, трети състав на Общия съд се произнася, че „първото твърдение – за нелегитимност на процедурата по приемане на обжалваното решение – следва да бъде уважено и съответно обжалваното решение отменено“, като при този случай не се налага да се разглеждат останалите твърдения на жалбоподателя.
С отмяната на решението обаче не се отменя автоматично действието му. След като установените с обжалваното решение НДНТ‑СЕН служат за основа за определянето на условията за издаване на разрешително за експлоатация на ГГИ от националните органи, отмяната на обжалваното решение с незабавно действие би могла да застраши единните условия за издаване на разрешително за този вид инсталации в Съюза и би създала опасност от правна несигурност за заинтересованите лица, и по-специално за операторите на ГГИ, до влизането в сила на ново решение относно заключенията за НДНТ. Освен това отмяната на обжалваното решение с незабавно действие би била в противоречие с целите за осигуряване на високо равнище на защита на околната среда и за подобряване на качеството на околната среда, предвидени в член 191, параграф 2 ДФЕС, в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в съображения 2 и 44, както и в член 1 от Директива 2010/75, за чието постигане способства обжалваното решение. Следователно, според Съда, правните последици на обжалваното решение следва да се запазят до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава дванадесет месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение, на нов акт, който да го замени и да бъде приет в съответствие с правилата за квалифицирано мнозинство, предвидени в член 3, параграф 3 от Протокол № 36.
Още подробности по казуса можете да видите на страницата на Съда на Европейския съюз.
