По данни на Eurostat от март 2021 година, необходимостта от отопление на сградите намалява с течение на времето: стойността на отоплителните денградуси(1) намалява с 21% между 1979 г. (3510 денградуси) и 2020 г. (2759 денградуси) в ЕС-27, което показва, че в сравнение с 1979 г. нуждите от отопление през 2020 г. са намалели до 79%.
За разлика от дните, в които Европа е имала нужда от отопление, стойността на охладителните денградуси(2) е била повече от два пъти по-висока през 2020 г. (99 дни), отколкото през 1979 г. (37 дни), което показва, че нуждите от охлаждане (климатизация) в сградите са се увеличили през последните десетилетия.
Най-високи стойности на отоплителни денградуси – в Швеция и Финландия, най-високи стойности на охладителни денградуси – в Кипър и Малта
Стойностите на отоплителните денградуси са различни в различните държави-членки. Като се вземат предвид всички налични данни през периода 1979-2020 г., Финландия има най-високата средна годишна стойност на отоплителни денградуси (5665), докато за Малта стойността е 536.
Това означава, че за дадена сграда необходимостта от отопление е била десет пъти по-висока във Финландия, отколкото в Малта в периода 1979 и 2020 г. Финландия е последвана от Швеция (5 328) и Естония (4 344).
Държавите-членки с най-ниски стойности са Малта (536), следвана от Кипър (784) и Португалия (1 243).
За същия период Кипър има най-високата средна стойност на охладителни денградуси (573), следван от Малта (569) и Гърция (268). Държавите-членки с най-ниски стойности за този индекс са Ирландия (0,02), Швеция (0,36) и Дания (0,91).
Това означава, че за дадена сграда необходимостта от охлаждане (или климатизация) в Ирландия, Швеция и Дания е била незначителна в периода между 1979 и 2020 г.
В България необходимостта от отопление на сградите през 2019 г. и 2020 г. са съответно 2153 и 2247 денградуси, които представляват най-ниските исторически стойности, от както се води тази статистика. Най-голяма е била необходимостта от отопление през 1996 г. – 3096 денградуси. Данните показват,че през последните 10 години необходимостта от отопление е по-ниска в сравнение с предходните три десетилетия.
През 2020 необходимостта от охлаждане в България е изчислена на 166 денградуси. Най-високи стойности този показател е достигнал през 2012 в размер на 275 денградуси.
Няколко „отдалечени“ региони на ЕС и държави-членки имат сходни средни стойности
Интересно е да се отбележи, че някои географски отдалечени региони / държави-членки имат сходни средни стойности за отоплителни денградуси. Например, Makroregion Poludniowo-Zachodni в Полша (3349), Словакия (3360) и Байерн в Германия (3367) имат сравними стойности.
Ирландия (2844) има подобна средна стойност като Grand Est във Франция (2819) и Alföld és Észak в Унгария (2848). Стойностите на охладителните денградуси за Makroregion Województwo Mazowieckie в Полша (15.7), Чехия (15.8) и Zuid-Nederland в Холандия (16.0) са сходни.
Същото се отнася за регионите Noroeste в Испания (16.2), Hessen в Германия (16.5) и Région de Bruxelles-Capitale/Brussels Hoofdstedelijk Gewest в Белгия (16.9).
(1) и (2) Отоплителните и охладителните денградуси са технически индекси, базирани на времето, предназначени да опишат енергийните нужди на сградите по отношение на отоплението или охлаждането.
