Предложените промени в Закона за енергетиката трябва да бъдат преосмислени много сериозно. Това заяви енергийният експерт Славчо Нейков в рамките на дискусионния форум „Промените в закона за енергетиката: кого защиват и колко ще струват“, на който енергийни експерти, икономисти, представители на бизнеса и потребителски организации обсъждаха предложените промени в Закона за енергетиката. Форумът беше организиран на 11 ноември 2013 г. в рамките на партньорската инициатива „Прозрачно управление/Прозрачна енергетика“ на Института за енергиен мениджмънт, Българска стопанска камара, Информационното бюро на Европейския парламент в България и Сдружение „Прозрачно управление“.

По време на дискусията специалистите припомниха, че проектодокументът досега е бил изготвен без участието на експертите от енергийните предприятия и техните предложения не са разглеждани. Досега не е имало и разговори по темата между дружествата и депутатите, внесли промените за разглеждане. От трите електроразпределителни дружества у нас – ЧЕЗ, EVN и „Енерго-Про“ обясниха, че с готвените промени ще се наложи дружествата да имат допълнителни разходи за поддръжка на мрежата, а коректните потребители ще бъдат ощетени за сметка на тези, които не си плащат сметките за ток.

Когато видяхме подготвените изменения не разпознахме себе си в тях. Тези идеи са насочени към хората в затруднено положение, но всъщност така им се прави „мечешка услуга“. Това заяви по време на форума Богомил Николов, председател на асоциация “ Активни потребители“. Според него вариантите за неплащане на сметките за ток приличат малко на системата за използване на кредитните карти в САЩ – там само се трупат лихви като от време на време хората успяват да погасят поне част от главницата си. Според него с подготвяните промени хората ще плащат около 11% лихва за неплатените си сметки за ток.

От новия закон асоциацията подкрепя основно идеята за отпадане на таксата за повторно включване към мрежата. Причината е, че преди време ДКЕВР не направи публичен дебат, за да е ясно как се формира тази такса и недоверието на потребителите си остана същото. „Ако цената бе сметната адекватно и разходите се смятаха добре никой сега нямаше да пипа текстовете за повторното включване. Нека това да е поука за експертите, защото през последните години се натрупваше недоверие сред хората и всички се правеха, че не го забелязват“, каза Николов. В отговор на това от „Енерго-Про“ уточниха, че от ДКЕВР са определили, че таксата за повторно включване на потребителите трябва да е 19 лв. Действителните разходи на дружеството обаче са около 34 лв. Според специалистите тази такса трябва да бъде разходоориентирана, а не да отпадне, както планират депутатите.

Според Богомил Николов подготвяните промени няма да допринесат за прозрачността на цялата система или за по-доброто й управление. Според него ДКЕВР трябва да е максимално независим орган, а основният индикатор за успех на промените е ако се повиши доверието на потребителите. Чрез подготвяните нови регулации няма как да се подобри и платежоспособността на потребителите, каза още Николов. „Тези промени в ЗЕ ги посрещам със смесени чувства, но трябва да си дадем ясна сметка, че трябва да се дадат други мерки и начни на работа за прилагане на закона“.

Пример в това отношение са кражбите на топлоенергия – там и в момента има мерки в закона, но не се прилагат санкциите, припомни Николов. „Много ми се иска да инициираме мерки, които да доведат до по-добро прилагане на правилата, а не на нови норми, които да не сработят“, коментира още експертът.

Николов поиска да се предприемат и мерки за повече прозрачност при вземането на решения от страна на ДКЕВР. Докладите на комисията трудно се намират, а и решенията винаги произтичат от http://www.emi-bg.com/Control27/cat_item.php?item_id=1710закрито заседание на комисията. Той призова трите ЕРП-та да изискват повече прозрачност в процеса на вземане на решения при регулатора, а не всичко да се обвива зад мъглата „търговска тайна“. Редно е на две години например да има регулаторен одит към дружествата, за да не се стига до проблеми с доверието от страна на потребителите, каза още Николов. Той допълни, че проектодокументът трябва и по-добре да кореспондира с мерките от третия либерализационен пакет на ЕС.

Специалистите от ЕРП-тата припомниха, че досега законопроектът не е бил обсъждан с тях от представителите на ДКЕВР и на енергийната комисия. Всички предложени мерки предполагат допълнителни дейности, вдигане на услугите, а това означава повече разходи за компаниите.

Промените „решават“ несъществуващи проблеми и засягат малка група хора

Промените в закона за енергетиката касаят несъществуващи проблеми. Зад това се обединиха Председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска и енергийният експерт от БЕФ Антон Иванов.

Промените в Закона за енергетиката са насочени към една малка група потребители. Проблемът е, че в тези промени практически липсва голямата група потребители. Това коментира енергийният експерт Антон Иванов от Българския енергиен форум.

Експертът предупреди, че схема, подобна на тази в електроенергийния сектор се готви да бъде заложена и при топлофикационните дружества. „Вече беше направена заявка, че ще се махат топлинните счетоводители“, коментира той.

Според него потребителите трябва да намерят защитата си в регулатора, а не чрез подготвяни на парче законови промени.

Председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска отправи предупреждение по отношение фаворизирането на обществените съвети. „Невежеството е невероятно. Там започва да се гради нова енергетика. Тези хора се отнасят с подозрение дори към физичните закони“, коментира тя.

„Преди бяхме страна на абсурдите. Сега сме страна на глухите“. Така Иванка Диловска умело сравни ситуацията в енергетиката с тази, описана в последната пиеса на драматурга Стефан Цанев, където всички говорят, но не се чуват, докато накаря стигат до самоунищожаване.

„Става дума за оценка на рисковете. В момента този закон се занимава с несъществуващ риск. Рискът всъщност е, че тези компании вече са на загуба. Писмата на Световния енергиен съвет и оценката, че енергетиката няма да се промени с нов ценови модел се оказаха верни. Дефицитите се натрупват, деветмесечието показва огромна задлъжнялост. Всички дружества от сектора са изправени пред проблем да продължат работата си нормално, а ние се занимаваме с някакви несъществуващи проблеми и за съжаление наистина сме като в страна на глухите. Задлъжнялостта расте, там е проблемът, но няма кой да чуе“, коментира Диловска.

По отношение на заложените промени за ДКЕВР Диловска коментира, че там има необходимост от промяна, от компетентност. Но това не може да стане, ако просто увеличим няколко пъти броя на комисарите и вместо министерския съвет ги назначава парламентът. „По-скоро трябва да бъде редуциран броят на членовете, а работата им да се подкрепя от компетентна и ефективна администрация. Ако трябва кандидатурите да бъдат подложени на едно предварително публично изслушване. Това може да даде някакъв напредък, иначе положението едва ли ще се подобри“, предупреди експертът.

В отговор на въпрос за цените на електроенергията, експертът припомни, че „има една графика – качество и цени. Не може ако си логично мислещ човек да мислиш, че ако намаляваш цените, повишаваш качеството“, каза Диловска. Ако се върнем на въпроса за умните електромери, всъщност не е работа на компаниите да казват искат ли или не подмяна на електромерите. Те са си направили разчетите колко ще им струва и са ги изпратили на регулатора. Задължение на ДКЕВР беше да направи оценка разходи-ползи и да информира европейската комисия смята ли България за необходимо да го направи до 2020 г. ДКЕВР прецени, че българските потребители не могат да понесат социалната тежест на такова решение и препоръча на ЕВН, ЧЕЗ и Енерго-про да подменят до 2020 година между 10 и 20% от електромерите със средства за интелигентно мерене. При това само ако бъде осигурено безвъзмедно европейско финансиране за целта. Не са ни питали като потребители искаме ли или не искаме умни улектромери и готови ли сме да си ги платим чрез цените. Преценили са, че не можем да си го позволим. А ползите от това са за потребителите, те не са за доставчиците. Няма логика доставчиците да го правят, ако инвестициите им не могат да бъдат възвърнати. И регулаторът е този, който трябва да ги стимулира да го направят с подходящите регулаторни механизми.

„За съжаление подготвяните промени ще доведат до нова ерозия на доверието между снабдител и клиент и става все по-лошо за потребителите, които не искат да крадат и си плащат сметката. Най-лошото на закона е, че ерозира и малкото доверие, което има от страна на потребителите, които искат да си плащат“, беше категорична Диловска.

По материали от www.3e-news.net

Още по темата:

Камен Колев, БСК: Цената на тока може да се повиши заради некоректните потребители

Славчо Нейков: Промените в Закона за енергетиката трябва да се преосмислят

Калоян Стойков, ИПИ: Липсва ни оценка за въздействието на Закона

Тези промени няма да доведат до по-добър баланс цена-качество, дори да бъдат записани в Конституцията