Съгласно член 24 (9) от Директива 2012/27 / ЕС относно енергийната ефективност (ДЕЕ), Европейската комисия трябваше да направи оценка на прилагането на член 7 (относно схемите за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки) от документа.

Съгласно член 7, от държавите-членки се изисква да се постигне икономия при крайното потребление на енергия до края на 2020 г. Настоящото проучване Study on evaluating the implementation of Article 7 of the Directive 2012/27/EU on energy efficiency, публикувано от ЕК през декември 2016, дава количествена оценка на това как се изпълнява това задължение и оценява дали установената рамка позволява ефективно постигане на необходимите икономии. Най-често използваните мерки на политиката са анализирани по-подробно и се представят като отделни казуси в приложение 4 към документа.

Резултатите от проучването са въз основа независими доклади на държавите-членки. Анализът включва цялата информация, предоставена от тяд до 5 октомври 2015 г. и не е обхваната информация, съобщена на ЕК след тази дата.

Основни заключения:

• При изчисляване нивото на енергийни спестявания, изключението, свързано с енергийното потребление на транспорта, е добре използвано от държавите-членки. Общо 27 от 28-те държави-членки изключват крайното потребление на енергия в транспорта от изходното положение (baseline). Възможностите за прилагане на изключение са широко използвани – 24 държави-членки използват максималният размер на възможна дерогация – 25%.
• Заедно с тези изключения, общите кумулативни нива на енергийни спестявания през периода 2014-2020, така, както са нотифицирани от държавите-членки, са в размер на 230 милиона тона нефтен еквивалент.
• За да осигурят своите енергийни спестявания, държавите-членки са планирали да използват набор от политики. Общо 477 политически мерки са били съобщени, като в някои случаи планираните икономии са осигурени от група политически мерки.
• Най-важните политически инструменти (от гледна точка на икономията на енергия) са схемите за задължения за енергийни спестявания (energy efficiency obligation schemes /EEOS), които се очаква да осигурят общо 34% от планираните икономии. 16 държави-членки нотифицират EEOS, а четири от тези държави-членки съобщават, че EEOS са единствена политическа опция (България, Дания, Люксембург и Полша).
• Други важни политики са „Финансови схеми и фискални стимули“ (допринасят за 19% от планираните спестявания), „Енергийни или СО2 такси“ (14%) и „Задължителни или доброволни споразумения“ (11%). В комбинация с EEOS, тези четири варианта на политиката са допринесли за 79% от натрупаните съобщени икономии на енергия.

• Сумата на нотифицираните планирани икономии е 250.3 милиона тона нефтен еквивалент, което е с 9% повече от сумата на нотифицираните цели. По този начин очакваните икономии на енергия, съобщени от държавите-членки, са достатъчни, за да осигурят постигане на нотифицираните цели за енергийни спестявания.

• Нотифицираните цели за енергийни спестявания и спестяванията от прилагане на политически мерки са съответно 10% и 1% по-ниски от по-ранната оценка на енергийните спестявания от прилагането на член 7, направена от Комисията, въз основа на окончателния текст на ДЕЕ. Разликата между нотифицираните цели за спестяване и по-ранната оценка на Комисията може да се обясни с разликите в базовата линия, която се използва за изчисляване на целите.

• Критично допускане в оценката на резултатите е, че държавите-членки ще осигурят прилагането на политическите мерки, които са нотифицирали, и че тези политики ще доведат до необходимото ниво на енергийни спестявания. Първата година, за която икономиите на енергия от прилаганите мерки могат да се отчитат за изпълнение на целта по член 7, е 2014. Първият пълен преглед на действителните реализирани икономии на енергия през 2014 г. ще бъде на разположение след обработката на представените от държавите-членки през април 2016 годишни доклади (настоящата оценка обхваща докладвания до октомври 2015).

• Препоръчително е Комисията да разгледа внимателно реално постигнатите спестявания, съобщени през 2016 г. в годишните доклади, и да ги сравни с планираните икономии, за да се идентифицират всички политики, които са се „представили“ под очакванията. Внимание трябва да се обърне на методиките, които се използват от държавите-членки, за да се определи последващо количественото спестяване на енергия, тъй като това ще отправи различни предизвикателства към лицата, обхванати от уведомленията по член 7 към днешна дата – много по-фокусирани върху очакваните (предварителни) спестявания.

• Въпреки че повечето държави-членки са приложили системи за наблюдение и контрол и разпределени отговорности към съответните органи, в тях има пропуски като например проверка на статистически представителна извадка за всички политически мерки, одитни протоколи и санкции. Допълнителната информация, предоставена в отговор на структурирания диалог с държавите-членки, осигурява допълнителни подробности относно тези аспекти, но все още има случаи, когато не всички изисквания на член 7 са изпълнени изцяло.

Вижте целия документ тук.