Пазар ден напред  –   една година назад

Безспорно, въвеждането на пазар „ден напред“ е най-значимото събитие за българската електроенергетика през 2016 година. Първият ден на борсова търговия с електроенергия беше 19 януари, а една седмица по-късно, на 26 януари 2016, Българската независима енергийна борса беше назначена от КЕВР за номиниран оператор на електроенергийния пазар.

Българската независима енергийна борса започна работа с един сегмент – пазар „ден напред” (ПДН). Вторият сегмент – „Централизиран пазар за двустранни договори” – беше въведен десет месеца по-късно – на 25 октомври 2016.

Участници

В рамките на една година регистрираните участници на ПДН достигнаха до 48 броя или близо 3 пъти повече спрямо началото. Купувачи на енергия са 40 търговци и координатори на балансиращи групи и четирима големи енергийни консуматори – Стомана Индъстри АД, Леяро-Ковашки Машиностроителен Комплекс ЕООД, Златна Панега Цимент АД и Мини Марица-изток, които закупуват пряко от борсата електрическа енергия за собствено потребление.

Продавачи са три дружества от състава на Българския енергиен холдинг (БЕХ), които  осигуряват основната ликвидност на борсата. Това са АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и НЕК. В регистъра на участниците в сегмент „Пазар ден напред” е вписана и заводската централа Биовет – частен лицензиран производител на електрическа енергия.

Ликвиден ли е ПНД?

Не, според КЕВР. В  свое решение №Ц-41/30.12.2016  КЕВР коментира, че към настоящия момент българският ПДН, за разлика от румънския, не е достатъчно ликвиден, за да послужи като база както за определяне на референтна цена, така и за обвързване на цените на доставчиците на балансираща енергия с резултатите от него.

В тази първа година работа на ПДН неговата ликвидност се подкрепя чрез Споразумение за осигуряване на ликвидност между БЕХ и БНЕБ, произтичащо от делото на Главна дирекция Конкуренция на ЕК (линк). Съгласно поетите ангажименти, чрез които се цели да се прекратят ограниченията на конкуренцията на пазара на едро на електрическа енергия в България, БЕХ трябва да предлага предвидени минимални количества електрическа енергия на ПДН за период от пет години, за да се гарантира ликвидността му, които (във вид на мощност) са:

• Първата година: 293 МВт
• Втората година: 373 МВт
• Третата година: 484 МВт
• Четвърта година: 613 МВт
• Петата година: 807 МВт

Освен въпроса за количествата, важен е и въпросът за цените.  Както беше казано, три компании от групата на БЕХ осигуряват почти цялото количество, което се търгува на борсата. Такава концентрирана пазарна структура създава риск от злоупотреба с пазарна сила. Затова Решението на ЕК включва и ценови ограничения –  максималната резервирана цена на предлаганата енергия трябва да се основава „на пределните  разходи на дъщерните производствени дружества на БЕХ“.

И накрая, но не по значение, е въпросът за собствеността. За да се предотврати възникването на конфликт на интереси и да се осигури независимост на пазарния оператор, ангажимент на БЕХ е да прехвърли контрола върху собствеността на борсата на Министерството на финансите.

ПДН – най-после и в България

Пазарът „ден напред“ е място, където всеки може да купи или да продаде електрическа енергия. Достатъчно е да се регистрира и да подаде заявка по часове за количествата и цените на електрическа енергия, която иска да купи или да продаде на следващия ден. Наличието на такова място за търговия съществено намалява рисковете за участниците, особено когато те са нови.

Анонимността на търговията дава гаранция за равнопоставеност на участниците. Продажната борсова цена се изчислява по определен алгоритъм и отразява обективно пресечната точка на търсенето и предлагането (когато има конкуренция).

ПДН е стандартен инструмент за търговия на електрическа енергия, който е елемент от европейския пазарен модел и е въведен последователно във всички държави от ЕС в периода от 1990 година до днес. Българският ПДН е един от последните. Съществуването му е стъпка към обединяване на националния пазар със съседните. Това не е самоцелен въпрос за хармонизация., крайната цел е  намаляване на цените на електрическата енергия като резултат от все повече пазарни участници, по-големи количества енергия  и нарастваща конкуренция.

Количествени параметри

За едногодишен период от стартирането на ПДН (от 19 януари 2016 до 19 януари 2017) на борсата са изтъргувани 2,6 млн. МВтч, което представлява приблизително 7% от брутното потребление на енергия в страната или 9% от крайното потребление през 2015 г. (без собствените енергийни нужди на централите и загубите на енергия по мрежата). Средната почасова мощност, търгувана на борсата за периода е 300 МВт.

                                                                                         

• Максималната дневна мощност/товар за този период е 480,5 МВт, регистрирана на 22.12.2016, а минималната –  52,4 МВт от 14.02.2016;
• Най-гладък е борсовият товаров профил през месец юли 2016, когато разликата между най-висок и най-нисък товар е 67,8 МВт;
• Най-динамичен е товаровият профил на борсата през януари 2017 – с разлика от 263,8 МВт между най-високия и най-ниския товар;
• Броят на почасовите сделки, които надхвърлят 500 МВтч, за разглеждания период е 158, като те най-често се сключват в часовите зони между 11-15 ч.;
• На 3 ноември 2016 е достигнат абсолютният максимум за разглеждания период, когато са продадени 600,9 МВтч на цена от 44,1лв/МВтч. Най-скромният почасов обем от 3 МВтч е търгуван на 14.02.2016 на цена от 0,1 лв/МВтч.

Борсови цени

Средната дневна цена на сегмента „пазар ден напред” за разглеждания едногодишен период е 63,74 лв/МВтч. Най-високи среднодневни цени, както и максимални спредове са регистрирани в края на периода, а именно: 246,24 лв/МВтч на 10.01.2017 и 13,79 лв/МВтч на 22.02.2016.

Няколко седмици след стартирането на борсата се появиха и първите нулеви и близки до нулата цени през малките часове на денонощието между 1-3 часа на месец февруари. Тази тенденция продължи и в началото на месец март, когато  най-ниската почасова цена беше 0,08 лв/МВтч. През месец май за пръв път бяха сключени сделки на отрицателни цени), като най-ниската почасова цена е (-19,56) лв/МВтч. Отрицателните цени означават, че слабото търсене принуждава производителите да оферират отрицателни цени за произвежданата от тях енергия, за да избегнат още по-високите разходи, които биха имали при спиране на производството. Очаквано периодите с отрицателни цени отново са в малките часове на денонощието -между 02,00 и 05,00 часа.

Нарасналото търсене доведе до най-висока почасова цена за едногодишния период от 341,93 лв/МВтч на 10 януари 2017 г. между 12-13 ч.

Поглед към румънския пазар

През 2016 г. на румънския пазар „ден напред“ са продадени 23,8 млн. МВтч съгласно данните на OPCOM, или около 47% от потреблението в страната. Броят на участниците към декември 2016 г. е 337, от които 253 са активни.

За разлика от количествата, цените на българския и румънския ПДН,  са значително близки.

Пазар ден напред –една година напред

Със сигурност може да се очаква, че:

• Количествата електрическа енергия на ПДН, които ще предоставят компаниите от групата на БЕХ (АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2 и НЕК ЕАД),  ще нараснат с приблизително  20%  (съгласно ангажиментите на БЕХ  за втората година, описани по-горе);
• Ще настъпи оживление и на втория борсов сегмент – централизиран пазар за двустранни договори. Количествата, които АЕЦ, ТЕЦ Марица изток 2 и НЕК ще предоставят, са елемент на Споразумение за осигуряване на ликвидност между тези компании и БНЕБ;
• Ще заработи трети борсов сегмент Пазар в Рамките на Деня (ПРД), който се очаква да повлияе благоприятно на цените на балансиращия пазар. Пазарните участници ще имат възможността да покриват своите небаланси чрез покупки и продажби на ПРД;
• БЕХ  ще   прехвърли контрола върху собствеността на борсата на Министерството на финансите.

Ако реформата на сектора потръгне, борсата може да заработи доста по-успешно:

• Обемите могат да нарастнат значително, ако мрежовите компании започнат на купуват енергия за покриване на технологичните си загуби от борсата;
• Ако централите с дългосрочни договори започнат да продават на борсата, ефектът ще е двоен – в пъти ще се увеличат количествата, търгувани на борсата, от една страна, и ще се намали пазарната сила на дружествата на БЕХ на ПДН, от друга;
• Ако крайните снабдители започнат да купуват част от енергията, необходима за бита от борсата, това също ще допринесе за по-голяма ликвидност, засилвайки търсенето;
• Ако всички двустранни договори се сключват чрез борсата, търговията ще стане прозрачна;
• Ако малкият български ПДН се присъедини към вече обединените пазари на съседните държави (например към 4ММС, обединението на Румъния, Унгария, Чехия и Словакия) рисковете от нарушаване на конкуренцията ще бъдат окончателно преодолени.

За да се случат тези пет „ако“ обаче, трябва да се премине през дълъг и сложен процес, който едва ли ще завърши за една година.  Успех ще бъде, ако  започне.

_{Note  *1.01.2017-19.01.2017}