Начало НовиниАнализиСъбитияПакет Чиста енергия и инвестиции в енергетиката – заключения

Върни се назад

Назад

Пакет Чиста енергия и инвестиции в енергетиката – заключения

Пакет Чиста енергия и инвестиции в енергетиката – заключения

Международна енергийна конференция
„Пакет „Чиста енергия“ и инвестиции в енергетиката – реалности и предизвикателства“
(4-5 април 2019, гр. Стара Загора)

ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА МОДЕРАТОРА

 

  1. Конференцията беше организирана от Института за енергиен мениджмънт (www.emi-bg.com) с подкрепата на ЕВРОЕЛЕКТРИК (www.eurelectric.org). Програмата на събитието е в Приложение към настоящите обобщения.
  2. За важността на обсъжданите теми пряко свидетелство беше регистрацията на повече от 140 участници и над 20 национални и регионални медии. В събитието взеха участие заместник-министърът на енергетиката г-н Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София г-н Огнян Златев, генералните секретари на ЕВРОЕЛЕКТРИК (г-н Кристиан Руби) и ЕВРОКОЛ (г-н Брайън Рикетс), посланици, представители на други международни организации, на държавни и общински институции, на неправителствения сектор, на научните среди, на държавния и частния бизнес, на синдикатите, а също и дипломати, енергийни експерти, ученици и др.
  3. Водещият извод от събитието е, че в практически план темата за Пакета „Чиста енергия за всички европейци“, който е един от настоящите водещи акценти в европейската енергийна политика в цялото й многообразие, оказва огромно въздействие върху бъдещето на въгледобива.

В българския контекст неяснотите около бъдещето на отрасъла са не само съществени, но и са явна предпоставка за ескалиращо напрежение поради натрупаните въпроси, които все още стоят без ясен отговор. Тези въпроси се пречупват основно през енергийния сектор, но са от по-принципно значение и далече надхвърлят неговите рамки.

И основният длъжник към обществото за съответните отговори в това отношение е държавата чрез нейните институции.

  1. На този фон участниците в конференцията оцениха високо откровената дискусия по време на конференцията, която често приемаше силно емоционални форми, зададена още с встъпителното конкретно, професионално и обективно изложение на зам.-министъра на енергетиката г-н Жечо Станков. Както изказването му, така и отговорите на поставяните въпроси, дадоха основание за изразяване на благодарности към министъра на енергетиката Теменужка Петкова и нейния екип по повод принципния подход към активен диалог със заинтересованите лица.
  2. Участниците със съжаление констатираха липсата на представители на други централни ведомства, чиято работа е пряко свързана с обсъжданите по време на конференцията теми. В този контекст много от въпросите останаха открити – и те са съотносими не само към енергийната сфера, тъй като засягат държавната политика като цяло поради техните стратегически, икономически, юридически, екологични, технологични и социални измерения, а не само Министерство на енергетиката. От такава гледна точка принципно поставяният въпрос за обезпечаване на справедлив енергиен преход трябва да бъде оценяван в цялото му многообразие.
  3. Ето защо, както беше нееднократно подчертавано в хода на дискусиите, ролята на държавата за решаването на откритите проблеми, свързани с въгледобива в страната, е не само водеща, но и предполага нов прочит на подхода към темата за чистата енергия и практическите предизвикателства към производството и използването й.
  4. Беше изтъкната необходимостта от изготвяне на дългосрочна прогноза за адекватността на генериращите мощности и анализ на икономическата им рентабилност. Този анализ е ключова предпоставка за разработването на механизъм за осигуряване на капацитет, който да допринесе за гарантиране сигурността на електроснабдяването от местни ресурси, както предвижда и проектът на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г.
  5. Една от водещите принципни теми е свързана с острата необходимост от ясно и конкретно разяснение на достъпен език на предприетите и планирани действия, свързани с развитието и бъдещето на отрасъла на стратегическо ниво. В това отношение следва да бъдат отчетени и огромните реално осъществени в страната инвестиции, които са изцяло в контекста на усъвършенстването на въгледобива и производството на електроенергия на негова база.

За съжаление стана ясно, че според масово споделяното обществено мнение предстои закриването на въгледобива и че тази стъпка е едва ли не предстояща в идните дни. Ясен индикатор за конкретните притеснения беше организираният пред мястото на събитието митинг на работници и служители с лозунги „Искате ли 100 хиляди души на Терминал 2“, „Не убивайте Южна България“, „Искаме работа“ – такива силни послания в конкретния случай са индикатор, че на хората не са обяснени предприеманите на държавно ниво стъпки.

  1. Дискусиите ясно очертаха нуждата от разяснения на основанията, поради които се предприемат реформи.

В това отношение беше изразена подчертана неприемливост на общи позовавания на изисквания от страна на Европейския съюз. В общественото съзнание е много ясно, че България като част от Европейския Съюз има своите механизми да влияе и върху процесите на вземане на решения при формиране на европейската енергийна политика, и при подготовката на европейското законодателство, а не само да бъде пасивен техен потребител след приемането им.

  1. Допълнително в същия контекст има засилено очакване страната ни да участва активно във всички налични механизми на европейско ниво, подплатени и със съответно финансиране, за плавни реформи по отношение на сектора. Така напр. в изказванията по темата беше изразено конкретно обосновано недоумение защо България не е представена и не заема активна позиция в в Платформата на ЕК за въглищните региони в преход (https://ec.europa.eu/energy/en/topics/oil-gas-and-coal/coal-regions-in-transition и др.). В тази връзка редица участници (представители на НПО и др.) изразиха принципната си готовност при нужда да подпомогнат съответните държавни институции при работата им в това направление.
  2. Предвид горното важен акцент беше поставен и върху усъвършенстването на националната администрация – наличието на достатъчно компетентна и достатъчно активна администрация, която да може както да защитава националните интереси, така и да разяснява предприеманите действия, базирани и на активни професионално водени консултации със заинтересованите лица.
  3. Независимо от съсловното разнообразие на участниците, те се обединиха около тезата, че не бива да се допуска без ясни аргументи вътрешно противопоставяне между различните източници на енергия – така напр. при оптимална енергийна политика нито използването на ядрената енергия, нито на природния газ, нито на ВЕИ следва да бъдат противопоставяни на въглищата – и обратното. Това обаче също трябва да бъде адекватно представено на общественото внимание като се отчита и важният факт, че страната ни има разнообразен и относително равномерно разпределен енергиен микс.
  4. Конференцията още веднъж подчерта необходимостта от продължаване на активни дискусии по темата, но в контекста на очакванията за вземането на съответни управленски решения. Така, държавата чрез своите институции трябва не само да продължи подкрепата на по-нататъшния диалог, но и да отговори максимално бързо на очакванията за своевременни и обективно обосновани стъпки на база на ясна стратегическа рамка и съответна нормативна уредба. Този процес следва да бъде реализиран при отчитане на международните и европейски норми, ангажиращи България, но и при отчитане и адекватно представяне в европейски и международен план на  националните особености от гледна точка на икономическите и социални последици при осъществяване на реформите.

Изготвил

Славчо Нейков

Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: