Предизвикателствата пред европейската електроенергийна мрежа днес

• Следващите години ще бъдат белязани от общ ръст на търсенето на електроенергия, фундаментална промяна на производствения микс с нарастващ дял на възобновяеми енергийни източници, присъединени на ниво разпределение и преход към по-децентрализирана енергийна система.
• Предстои бърз и отчетлив преход към все по-електрифицирано общество с използването на технологии като термопомпи и електромобили, присъединени на ниво разпределение. В резултат на това, с нарастващите обеми от мощности, присъединени както с цел инжектиране, така и с цел изтегляне на енергия, тяхното разнообразно и често небалансирано местоположение, енергийните потоци в рамките на разпределителните мрежи стават отчетливо двупосочни.
• Нарастващите рискове, породени както от киберзаплахите, така и от свързаните с климата смущения, подчертават неотложната необходимост от повишаване на устойчивостта на енергийната инфраструктура.
• До 2030 г. над 80% от допълнителния капацитет на ВЕИ ще бъде присъединен на ниво разпределение. За да се постигне успешен енергиен преход, европейската разпределителна мрежа трябва да бъде подготвена с ускорени темпове и с нови възможности, което за момента не се случва. Съществува сериозна взаимозависимост между същественото навлизане на ВЕИ и увеличаването на търсенето и необходимостта от по-ефективното им управление както на ниво пренос, така и на ниво разпределение. Наблюдава се отчетлив недъг на европейските политики – ускоряват се навлизането на ВЕИ и електрификацията на транспорта и отоплението, без да се ускорява съответстващото им модернизиране на мрежата.
• Мрежите трябва да се разширят и цифровизират значително, но са налице съществени пречки за това в националните регулаторни режими. Повечето регулаторни системи признават инвестициите само когато вече е подадено искане за присъединяване, т.е. операторите на разпределителни системи могат само реактивно да изграждат мрежи и не могат да инвестират проактивно на база на прогнози и планиране, дори когато целите за развитие на мрежата са предначертани от амбициите за ЕС с нулеви въглеродни емисии и прогнозите за нарастване на търсенето. Така се стига до днешното състояние, при което инвестициите в разпределителни мрежи „изостават“ от търсенето, при все че договорените европейски политически цели дават достатъчна сигурност по отношение на електрификацията, необходима за улесняване на прехода. Регулаторните режими по отношение на достъпа, присъединяването, планирането и развитието на мрежата са причина за този реактивен подход към мрежовото развитие.
• Инвестираните днес 23 млрд. евро годишно в мрежова инфраструктура в ЕС са твърде незадоволителни[1]. Досега законодателството на ЕС и свързаното с него финансиране (Connecting Europe Facility/CEF) бяха съсредоточени предимно върху начините за стимулиране на междусистемните връзки на ниво пренос, а не върху признаването на важната роля на разпределителната мрежа в енергийния преход. Инвестициите в разпределителните мрежи трябва да достигнат поне 36 млрд. евро годишно до 2030 г. и средно до 65 млрд. евро годишно до 2050 г., за да се посрещне допълнителното търсене, очаквано в рамките на програмата на ЕС за декарбонизация.
• Недостигът на мрежови капацитет вече се забелязва в множество държави членки на ЕС, включително България[2], което отлага разработването, завършването и присъединяването на проекти за възобновяеми енергийни източници и забавя декарбонизацията на ключови сектори (напр. отопление, охлаждане, транспорт). Това, от своя страна, води до намаляване на благосъстоянието и носи загуби за потребителите на енергия. Времето за изчакване за присъединяване към мрежата може да варира от 7 до 10 години в някои силно претоварени райони, докато самото изграждане на инсталацията за възобновяема енергия често отнема само няколко месеца. В този контекст съществува риск електроенергийните мрежи да се превърнат от ключов фактор за насърчаване във възможно препятствие за присъединяване и интегриране на ВЕИ, гъвкави товари и допълнителен базов товар. Ето защо е от решаващо значение да се модернизира съществуващата мрежова инфраструктура, да се инвестира в необходимата допълнителна инфраструктура и да се разгърне потенциалът на обществените поръчки за услуги за гъвкавост за посрещане на енергийните нужди на ЕС. Това подчертава необходимостта от приоритетно включване на разпределителните мрежи в политическия дневен ред на ЕС, за да се гарантира сигурността на доставките на енергия за гражданите на ЕС и за икономическите дейности.
• Мрежите не се регулират от конкретен законодателен акт на ЕС. Въпросите, свързани с инфраструктурата, се разглеждат косвено чрез законодателството, свързано с възобновяемите енергийни източници и реформата на пазара на електроенергия.

Планът за мрежата на Европейската комисия

Европейски мрежови форум през септември 2023 излезе с лозунга „Няма зелено бъдеще за Европа без модернизирана електрическа мрежа“. Комисар Кадри Симсон посочи, че европейската електроенергийна мрежа е една от най-големите в света и е ключов фактор за прехода на Европа към чиста енергия. Европа може да гарантира своята енергийна сигурност и да изпълни амбициите си в областта на климата, само ако енергийната инфраструктура на ЕС се разшири и развие, за да бъде пригодена за напълно декарбонизирана енергийна система.

Европейските мрежи, обаче, понастоящем са изправени пред редица предизвикателства, свързани с издаването на разрешения, претоварването на мрежата и достъпа до финансиране. Резултат от обсъжданията беше оповестеният от Кадри Симсон ангажимент за „План за действие за мрежата“ – група от първоначални мерки за ускоряване на темпото по отношение финансирането на мрежите през следващите месеци. Планът ще бъде представен официално на 29 ноември 2023 г.

Какво очертава планът?

• Темата за ускорено развитие и осигуряване на финансиране за мрежите – акцент в Диалога с инвеститорите в енергетиката на ЕС и на Форума за инфраструктура в Копенхаген.
• Нови регулаторни измерения – промяна в дизайна на тарифите, за да има по-гъвкава, адаптивна рамка, както при капиталовите, така и при оперативните разходи. Това е в синхрон с предложените реформи на електроенергийния пазарен модел на ЕК: засилване на стимулите за гъвкави решения, но също така и осигуряване на регулаторна рамка за предварителни, изпреварващи инвестиции.
• Възможно най-бърз напредък по финализирането на реформата на структурата на пазара на електроенергия, част от която трябва да бъдат решенията за по-ефективно и по-интелигентно използване на съществуващите мрежи чрез цифровизация и гъвкавост. Приключване на работата по Мрежовия кодекс за интелигентни мрежи.
• Приключване на проекта за създаването на цифров близнак на електрическата мрежа, който ENTSO-E и EU-DSO Entity започнаха миналия декември като част от Плана за действие за цифровизация на енергетиката.
• ЕК обсъжда със заинтересованите страни възможните решения за свързване на нарастващия офшорен вятърен капацитет с мрежата на континента. До началото на следващата година ЕК ще представи документ с насоки относно споделянето на разходите за това.
• Електрическата инфраструктура е и критична инфраструктура и нейната устойчивост и сигурност трябва да бъде повишена. До края на годината трябва да е представен Мрежовият кодекс относно свързаните с киберсигурността аспекти на трансграничните потоци на електроенергия.
• Задълбочаване на дискусията относно производството и доставките на материали и суровини за този сектор и квалифицираната работна ръка.
• ЕК вече анализира проектите на актуализирани Национални енергийни и климатични планове и в диалога си с държавите членки в рамките на този процес ще подчертае значението на мрежата, така че страните да могат да направят плановете си за след 2030 г. като отчитат не само увеличаването на производствения капацитет, но предвидят и по-голяма видимост и предсказуемост по отношение на бъдещите проекти за укрепване на мрежата.
• С подчертано внимание ще се изискват действия за по-бързи и рационални процедури за издаване на разрешителни, изграждане на доверие и осигуряване на обществена подкрепа за мрежовите проекти.
• Свързан с темата приоритет на Комисията също ще е и да се увери, че новата Директива за възобновяема енергия (RED III) е въведена в националните законодателства до 1 юли следващата година, без забавяне.

План за мрежата на Eurelectric

Асоциацията на европейската електроенергийна индустрия, чийто национален представител за България е Институтът за енергиен мениджмънт, вижда като съществени елементи за разработването на един всеобхватен и ефективен Европейски план за действие за мрежите, ориентирани към 2030 г., 4 стратегически цели за мрежата, които трябва да бъдат адресирани и 30 конкретни действия за тяхното постигане[3]:

1. Възстановяване на мандата на националните регулатори за разработване на ориентирана към бъдещето регулаторна рамка за изпреварващо планиране и инвестиции в мрежи.

• Повечето регулаторни рамки в Европа са по-фокусирани върху възпирането на прекомерни инвестиции, вместо да гарантират, че мрежата отговаря на развиващите се нужди на обществото. За да бъдат в крак с динамичната енергийна система на ЕС, регулирането и регулаторите трябва да преминат от остарелия регулаторен подход на база инкрементални разходи към перспективен подход за регулиране на база ориентирани към бъдещето разходи на електроразпределителните компании. Това означава да се развият националните регулаторни рамки и процедури за издаване на разрешителни, които да позволят на операторите на разпределителни системи да правят изпреварващи инвестиции и да изграждат мрежи въз основа на публично съгласувани прогнози и проекции за развитие, които сами по себе си се основават на публично съгласувани бъдещи цели и стимули.
• Инвестициите в европейските разпределителни мрежи трябва да се увеличат до поне 36 милиарда евро годишно до 2030 г. и средно до 65 милиарда евро годишно до 2050 г. Те обхващат:
• Разходи, свързани с физическата инфраструктура – линии, подстанции, предполагащи по-мащабни капиталови разходи, което е възможно само в рамките на модерна регулаторна рамка и конкурентна възвращаемост на инвестициите.
• Разходи, свързани с цифровизацията на мрежата, което е свързано с регулаторна гъвкавост и бърза реакция по отношение корекции на капиталови и оперативни разходи.
• Разходи, свързани с инвестиции в експертиза, развитие и преквалификация на човешките ресурси.
• Насърчаването на изпреварващото планиране и разширяване на мрежата предполага успешно прилагане на планове за развитие на мрежата на национално ниво и привеждането им в съответствие с Националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за следващите 5-10 години, с проекция до 2050 г. НПЕК трябва също да включват обвързващ мрежови план, ангажиран с изпълнението на националните енергийни и климатични цели.

2. Осигуряване и мобилизиране на необходимите финансови ресурси

• Макар частните капитали да остават основният механизъм за инвестиции в мрежите, финансирането от ЕС е допълнителен инструмент за по-нататъшно активиране на инвестиции в проекти и смекчаване на потенциалното увеличение на тарифите, което може да е резултат от увеличени инвестиции. Понастоящем много фондове на ЕС не отчитат в достатъчна степен нуждите на операторите на разпределителни системи. Критериите за допустимост на бенефициерите и на проектите по европейските фондове не отчитат в достатъчна степен спецификите на операторите на разпределителни системи, а процедурите за кандидатстване и одобрение на проектите са обичайно твърде продължителни и ресурсно интензивни. За да се подобри ситуацията, се предлага по-специално:
• Създаване на специална програма за подкрепа на проекти за децентрализирана мрежа в следващата многогодишна финансова рамка (МФР).
• Осигуряване на по-ясна информация и указания от страна на държавите членки, когато ЕК стартира нови възможности и механизми за финансиране, за да бъде включвана мрежата.
• Гаранция, че регулираният бизнес в лицето на операторите на разпределителни системи може наистина да се възползва от безвъзмездни средства чрез издаване на насоки на ЕК и преразглеждане на Регламента за общоприложими разпоредби[4] по отношение на безвъзмездно капиталово финансиране на мрежови активи.

3. Осигуряване на максимална степен на ангажираност на заинтересованите страни, за да се ускори одобрението и реализирането на мрежовите проекти

Като се има предвид, че мрежата е основен фактор за развитието на децентрализирана и чиста енергия, от решаващо значение е да се извърши задълбочен анализ на съществуващите правни разпоредби и пропуските в законодателството. Целта е да се гарантира задоволително прилагане на съществуващите разпоредби и разумните политически инициативи (напр. плановете за действие на ЕС), но същевременно да се търси подобряването им и чрез ново законодателство, когато е необходимо, като се избягва дублиране на разпоредби.

• Опростяване на процеса на издаване на разрешителни за надграждане на мрежата, независимо дали физическо или дигитално. Европейските законодатели са наясно с необходимостта от премахване на административните бариери пред декарбонизацията на ЕС и облекчаване на разрешителните режими за нови беземисионни енергийни източници. Но ефективността на тези усилия ще зависи от прилагането на подобни облекчени и опростени режими и по отношение на мрежовите проекти. Следвайки примера, даден от Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, от съществено значение ще бъде ЕК да установи експлицитни и ясни политически насоки, подчертаващи, че мрежата е критична инфраструктура от обществен интерес и подтикващи администрацията да обработва заявленията за проекти за модернизиране, разширяване, преконфигуриране и надграждане на мрежите в рамките на ясно дефинирани и стриктни срокове. Необходими са насоки на ЕК за прилагането на ВЕИ Директивата и реформата, която тя предпоставя, в дългосрочен план.
• Осигуряване на прозрачност по отношение на ролята на мрежата и процедурите за присъединяване, за да се получи обществено одобрение както от производителите, така и от потребителите на енергия. Съществуващите инструменти (напр. картографиране на мощностите и мрежовия капацитет) предлагат информация за статуса на мрежата, но изискванията към тях трябва да бъдат стандартизирани и общоприложими. От друга страна, въвличането на заинтересованите страни в подготовката на плановете за развитие на мрежата е полезно, за да разполагат всички с пълната информация къде е нужна мрежа и какви са нуждите на мрежата. Овластяването на потребителите може да се извърши и чрез гъвкави споразумения за присъединяване, за да се ускори присъединяването им в райони, където мрежата очаква скорошно развитие.

4. Изграждане на устойчива, цифровизирана и издръжлива мрежа

Европа трябва да укрепи и разшири своята мрежова инфраструктура, за да увеличи беземисионния си капацитет и да постигне новите политически цели по отношение на климата, енергийната независимост и сигурността на доставките. Това предполага удвояване на броя на новите мрежови връзки и многократно увеличаване на капацитета на мрежата в някои локации до 2030 г., за да може да се присъедини енергията от новите мощности и да се разпредели най-ефективно към европейските домакинства и бизнес. Едновременно с развиването на новата инфраструктура, съществуващите мрежи следва да бъдат максимално оптимизирани чрез инвестиции в интелигентни, цифрови и гъвкави решения.

• Политиките за насърчаване на устойчива мрежа предполагат холистичен подход, който отчита екологичните и климатични параметри на инвестиционния процес за целия жизнен цикъл на проектите, тоест трябва да насърчава изграждането, придобиването и поддръжката на най-устойчивите мрежови активи, а не непременно на най разходно-ефективните решения. Това налага преразглеждане в националното законодателство на редица правни разпоредби (напр. ЗОП) и регулаторни подходи, свързани с разходно ефективно регулиране. Всяка инициатива за устойчивост трябва да отчита и затрудненията с доставките на критични суровини, рисковете във веригата на доставки и др.
• Осигуряването на надеждна, издръжлива на екстремни метеорологични явления мрежа може да се постигне чрез увеличаване на координацията и комуникацията между мрежовите оператори (преносни и разпределителни) и увеличаване на мерките за адаптиране към климатичните промени.
• И накрая, мрежата трябва да бъде цифровизирана, за да се справи с повишената комплексност и с интеграцията на възобновяеми и децентрализирани източници. Следователно трябва да се ускори внедряването на интелигентни измервателни уреди, да се осигури оперативна съвместимост на данните, да се гарантира лоялна конкуренция за споделяне на данни и насърчаване на иновациите в Закона за изкуствения интелект. Освен това е от ключово значение да се хармонизира законодателството в областта на киберсигурността и да се облагодетелстват иновационните проекти с гъвкави рамки за насърчаване.

Практики от Европа:

Харта за ефективна трансформация на електроразпределителните мрежи на Полша

Ofgem стартира реформи на режима за присъединяване към мрежата

[1] Eurelectric „Скоростни пътища за декарбонизация“  https://cdn.eurelectric.org/media/6547/slidedeck1506_en_final-h-118E594D.pdf

[2] Eurelectric, Power System of the Future, report-block-1_part-1-grid-capacity_final-draft_3082023-h-111D92FF.pdf (eurelectric.org)

[3] Eurelectric Action Plan on Grids – https://www.eurelectric.org/publications/eurelectric-action-plan-on-grids

[4] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32021R1060