Промени в досегашната щедра подкрепа за ВЕИ и намалени данъци в крайните цени, иска още Германската енергийна асоциация
„Проектирането на устойчив енергиен пазар на бъдещето е доминиращата тема. Икономическата ситуация за нашите дружества понастоящем вече е много трудна. Все по-често бизнесмоделите се оказват неустойчиви. Много от електропроизводствените централи в цяла Германия вече не могат да работят на печалба. Колкото повече време минава, толкова по-очевидно става, че настоящият дизайн на пазара достига своите граници. Повдигат се все по-фундаментални въпроси за бъдещето на осигуряването на енергия и това на самите енергийни доставчици. След парламентарните избори в Германия, ние очакваме отговори и решения от правителството за развитието на устойчив енергиен пазар. Индустрията вече предложи решения и е готова да предостави по-конкретни мерки при необходимост“. Това са думите на Хилдегард Мюлер, председател на Генералния изпълнителен управителен съвет на Германската асоциация на енергийните и водните индустрии (BDEW), в навечерието на проведения на 6 октомври енергиен конгрес в Берлин.
Двата стълба на предложенията на асоциацията са реформа на германския закон за ВЕИ и въвеждане на децентрализиран пазар на капацитети.
Няма да има „меден месец“ за новото правителство. Напротив – важните въпроси вече са сложени на масата и са добре известни. Мюлер споменава пет важни точки, които трябва да бъдат изпълнени от правителството последователно след преминалите избори:
„На първо място, ние се нуждаем от по-добра координация между федералните и държавните власти, както и разумно управление на проектите. Качеството на управление на проектите ще бъде от решаващо значение при определяне дали Енергийният преход (Energiewende) е успех или провал.“
На второ място, Мюлер смята, че по-нататъшното развитие на системата за енергоснабдяване трябва да се извършва по пазарно ориентиран начин. „Законодателят се намеси на пазара за пореден път през последните няколко години. Това означава, че компаниите и инвеститорите са несигурни, за тях нещата не са уредени. Обхватът за предприемачески дейности следва да бъде очертан още веднъж, така че да могат да се появят нови бизнесмодели. Новите бизнесмодели са от съществено значение за успеха на Енергийния преход“, обясни Мюлер. За да бъде управляемо по-нататъшното развитие на конвенционалната пазарна система, BDEW е предложила на правителството да въведе стратегически резерв. Този преходен предпазарен инструмент ще допринесе за гарантиране на сигурността на доставките до въвеждане на по-пазарен механизъм за резервни капацитети.
Освен това, в дългосрочен план развитието на енергийния пазар, което днес вече е поставено под въпрос от динамичното навлизане на възобновяеми енергийни източници, трябва да е основано на пазарни механизми и правила.
„BDEW е изготвила някои общи изисквания за механизма за заплащане за капацитети. По своята същност, предложенията касаят намирането на такъв механизъм за заплащане за капацитет, който се фокусира върху поддържането на сигурността на доставките“, подчерта Мюлер. Идеята на асоциацията е да се насочат усилия към подобряване на икономическата жизнеспособност на конвеционалните централи в Германия поради значението им за сигурността на снабдяването като им се позволи да предлагат студен резерв като продукт на пазара.
Затова организацията настоява за законодателни промени за целите на изграждане на нормативна база за въвеждане на децентрализиран, конкурентен пазар за капацитети. На такъв пазар доставчиците на енергия/отговорните за балансирането (си) лица ще могат да закупят определен капацитет (разполагаемост) от възобновяеми и конвенционални централи, оператори на „хранилища“ и от виртуални електроцентрали, които могат да бъдат включени в производство при необходимост. Създаването на такъв пазар е за предпочитане пред въвеждането на нова схема на субсидиране. Като незабавна междинна мярка преди създаването на пазар за капацитети, асоциацията предлага въвеждането именно на посочените стратегически резерви с регионален компонент.
На трето място, подкрепата за енергията от възобновяеми източници трябва да бъдат доразвита. BDEW е подготвила някои първоначални изисквания за желаната размяна на ролите между конвенционалните източници на енергия и възобновяемите енергийни източници, които по своята същност изискват ВЕИ не просто да произвеждат електроенергия по устойчив начин, а нещо повече – да го правят надеждно и евтино, тъй като без тези две нови качества за ВЕИ няма да има бъдеще.
„Три неща са важни за реформата на механизмите за подкрепа на възобновяема енергия: първо, трябва да се въведе задължителен директен маркетинг за всички нови централи (или, с други думи, те да търгуват сами на пазара, подкрепени с променлива ex-ante пазарна премия); второ, ние се нуждаем от координирана разгърната пътна карта от федералните и държавните власти; трето, необходими са по-засилени контролни елементи по отношение на навлизането на възобновяеми енергийни източници (или, механизмите за подкрепа да бъдат обвързани с количество произведена енергия, а не с определени срокове, както е досега), включително с оглед на факта, че ние ще трябва да ограничим още повече общите разходи в бъдеще и да реагираме още по-бързо на нежелани тенденции“, заяви Хилдегард Мюлер.
Предложенията включват чрез прозрачни процедури, напр. чрез търгове, да бъде определяно нивото на тези пазарни премии в дългосрочен план. Такива търгове трябва да са базирани именно на координирана пътна карта. Чрез тези мерки ще бъдат елиминирани стимулите на ВЕИ производителите за електропроизводство при отрицателни пазарни цени. Желаната размяна на ролите трябва да бъде подкрепена с конкретни идеи чрез целеви модел.
В допълнение към промените в механизмите за подкрепа, ВЕИ трябва да поемат повече системни и технически отговорности, за да имат своя принос към стабилността на мрежата. Интеграцията на възобновяемите енергийни източници към мрежата засяга специално разпределителните мрежи. Мюлер коментира, че са „необходими значителни инвестиции, за да се случи това. Ето защо, на четвърто място, необходимо условие е регулаторната политика да бъде изменена за целите на нужното разширяване и приспособяване на мрежовата инфраструктура. Това се отнася по-специално за разпределителната мрежа като в тарифите трябва, освен всичко друго, да се добавят и повече елементи, свързани с капацитета.
„Необходимо е в краткосрочен план да се премахне съществуващото забавяне в признаването на инвестициите в мрежите на ниско и средно ниво на напрежение. За да могат компаниите да планират и финансират проекти надеждно, бъдещите инвестиции и внедряването на интелигентни мрежи трябва да бъдат регулаторно признати по съответния начин.“
„На пето място, трябва да има по-фокусирано внимание по отношение на пазара на топлинна енергия като значим фактор в реализацията на политическите цели в областта на енергетиката и климата“, подчерта Мюлер. По-нататък тя обяснява, че германското правителство иска да постигне почти половината от желаното намаляване на емисиите на въглероден диоксид по тази линия – „Дотолкова, доколкото 40% от крайното потребление на енергия и около една трета от емисиите на CO2 в Германия могат да се отдадат на пазара на топлинна енергия. Около две трети от отоплителните системи в сградите не отговарят на съвременните стандарти. Следователно, потенциалът за намаляване на CO2 и за енергоспестяване е висок. Естествени решения в тази посока са газовите системи, като напр. газовите кондензационни котелни технологии играят ключова роля. Те са двигатели за бързо, ефективно и достъпно намаляване на CO2 и подобряване на ефективността на съществуващите системи. Базираните на газ технологии за отопление предлагат най-ниски разходи за избягване на емисии на CO2 и по този начин представляват ефективната форма на опазването на климата. Природният газ е предпоставка за осъществяването на Енергийния преход – и то не само на пазара на топлинна енергия“, казва Мюлер.
„В същото време трябва да се помисли кой може и кой трябва да плати за това“, подчертава Мюлер. Общият очакван размер на държавните данъци и налози върху цените на електроенергията, според изчисленията на BDEW, тази година ще достигнат до рекордно ниво от 31,6 милиарда евро, при което делът им за първи път превишава 50 на сто от цените на електроенергията за битовите клиенти. „Трябва да се намери начин от всички заинтересовани страни за намаляване на общите разходи. Икономическата ефективност е незаменим фактор за индустриална нация като Германия в постигането на нейните екологични цели“, каза Мюлер.
Източници: BDEW, Eurelectric
