Производството на електроенергия от началото на годината до края на м. септември в страната възлиза на 27,9 ТВтч, което представлява спад от 7,9% спрямо деветмесечието на 2023г. При почти всички източници се наблюдава свиване на производството с изключение на слънчевата и водната енергия съгласно оперативните данни на ENTSOE.
Енергийният микс на страната се променя осезаемо. Отливът от изкопаеми горива продължава да бъде все по – обширен. През деветмесечието лигнитните въглища губят значителен дял ( 9м. 2023: 31,5%; 9м 2024: 22,8%). Произведената от тях електроенергия е 6,3 ТВтч, което представлява драстичен спад спрямо само 3 години по-ранно, когато електропроизводството от този ресурс възлиза на повече от 12 ТВтч.
Природният газ също намалява участието си в електропроизводството. Ако през 2021 г. и 2022 г. произведената електроенергия за разглеждания период е близо 2 ТВтч, то през 2024 е 1,5 ТВтч. Производството от твърди въглища е 0,3 ТВтч или спад от 9,1%.
Ядрена енергия също допринася за общия спад. Производството на електрическа енергия от нея е 12 ТВтч, което е с близо 4% по-ниско спрямо референтния период на 2023 г.
При възобновяемите източници стихийното инсталиране на PV мощности през последните две години допринесе за близо 4 ТВтч, което е 64% ръст спрямо януари-септември 2023 г. За съпоставка през 2021 г. производството на електроенергия от слънце се равнява на 1,2 ТВтч. Най-слънчевият час е на 14 Август между 12ч и 13ч, когато производството достига 2969 МВтч или 47,1% от енергийния микс в този момент. През тази година делът на слънчевата енергия в някои часове (127 бр.) надминава 50% в енергийния микс.
Положителна тенденция, макар и далече не така впечатляваща, се наблюдава при водната енергия. Хидроенергийните мощности в страната са успели да произведат 2,6 ТВтч в рамките на разглеждания период или 2,3% ръст.
При останалото ВЕИ производство, а именно това от вятър, биомаса и отпадъци има спад съответно с 8,7%, 9% и 10,4%.
Вътрешното потребление на електроенергия в страната е 26,5 ТВтч, което е близко до това от миналата година за деветмесечието и остава по-ниско спрямо същия период на 2020 г.
Тенденцията от миналата година на по-интензивен внос на електрическа енергия се запазва, като същият е нараснал с 37,4%, спрямо референтния период на 2023 г. Най-големи количества са внесени през Румъния (2 ТВтч), следвани от Турция (0,6 ТВтч) и от Гърция (0,5 ТВтч), Сърбия (0,4 ТВтч) и С. Македония (0,1 ТВтч).
Износът се е свил с 12% и достига 5 ТВтч. По-голямата част от износa е насочен към Гърция (1,6 ТВтч) и към Румъния (1,4 ТВтч).