Устойчивостта е широко признат модел за бъдещото развитие на Европа. В този смисъл финансите са основен лост за постигане на амбициозните общи цели за икономически просперитет, социално приобщаване и възстановяване на околната среда.

Парижкото споразумение демонстрира приоритета и неотложността на смекчаване на климатичните промени, заявени от световните лидери, включително ЕС. Европейската енергетика може да бъде въглеродно неутрална преди 2050  и да допринесе до по-широкото изпълнение на нисковъглеродните цели, включващи електрифициране на основни икономически сектори (индустрия, транспорт, сгради). Постигането на тази дългосрочна цел по икономически ефективен начин изисква значителни инвестиционни усилия. Съгласно изчисления на ЕК, през следващото десетилетие на Европа ще са необходими около 177 милиарда евро годишно за реализиране на нисковъглеродни инвестиции, чрез които да се постигнат климатичните и енергийни цели на ЕС. За периода 2031—2050 г. ще са необходими 1,3 трилиона евро средно годишно при сценарий 80% намаляване на емисиите на парникови газове, съгласно данни от Дългосрочната стратегия на Европейската комисия.

Европа се нуждае от ясна рамка за дългосрочни и разходно-ефективни инвестиции в иновативни технологии, които да подпомогнат прехода към ниско-въглеродна икономика. Нещо повече, инвестициите в мрежова инфраструктурата ще допринесат за присъединяването на тези нови технологии като същевременно ще осигурят надеждност на снабдяването, като всичко това включва висока степен на капиталово интензивност. Свързването на финансирането с една по-устойчива икономика е от съществено значение за осигуряване на яснота и доверие на инвеститорите.

Има три елемента, които Eurelectric (най-голямото обединение на електроенергийния бранш в Европа) посочва в Enabling sustainable investments via sustainable finance, за да се подпомогнат инвестициите чрез устойчиво финансиране:

Първо, устойчивото финансиране следва да е кохерентно с други инструменти на ЕС като схемата за търговия с емисии. За постигането на цялостна икономическа и екологична ефективност следва да бъдат взети под внимание различните изходни позиции на страните членки. По този начин, устойчивото финансиране трябва да е в съответствие с политиките на ЕС чрез предоставяне на сигурност за инвестиции във въглеродно-неутрални активи.

Второ, трябва да се укрепи финансовата стабилност и ценообразуването на финансовите пазари, като се подобри оценката и управлението на дългосрочните материални рискове и нематериалните такива при формирането на себестойност – включително тези, свързани с екологични, социални и управленски фактори. Освен това възприеманите рискове от дългосрочни инвестиционни ангажименти следва да бъдат намалени чрез осигуряване на регулаторна  стабилност. Ретроактивните регулаторни промени са вредни за инвестиционната среда.

Последно, административните разходи за финансовите и нефинансовите задължения на дружествата не следва да се увеличават. По-специално, задълженията за докладване не следва да обхващат съвкупността от социални и екологични въздействия, а само въздействия, пряко свързани с ключови корпоративните данни, които са адаптирани към въпросната технология.

Eurelectric подкрепя идеята за създаване на равнопоставени условия за така наречените „зелени“ финансови продукти, тъй като е очевидна необходимостта от осигуряване на по-голяма яснота на пазарите чрез по-координиран подход на ЕС. Европейската таксономия ще допринесе за постигането на тези цели и ще спомогне за установяването на общ език за устойчиво финансиране. Една добре разработена таксономия следва да възприеме перспективен подход, за да обсъди как специфичните финансови инструменти могат да подкрепят подобряването на иновативните бизнес модели. Предвид значимостта на такава класификация, нейното въздействие следва да бъде внимателно оценено и в съответствие с климатичната регулаторна рамка, например технологиите, признати за зелени в системата на СТЕ, също трябва да бъдат признати в таксономията.

Технически критерии за скрининг, посочени в предложението за Регламент за таксономията, са необходими, за да се определи дали дадена дейност допринася съществено за една или повече екологични цели. Що се отнася до възможните технически критерии за скрининг за електроенергийния сектор, те следва да признаят като екологично устойчиви всички технологии, допринасящи за реализирането на прехода, трансформационни („зелени“) проекти и инфраструктури, както и модернизация на съществуващи електроцентрали, доколкото те значително подобряват екологичните показатели. Това ще допринесе за постигането на декарбонизирано, напълно устойчиво и сигурно европейско енергийно бъдеще.

Устойчивото финансиране изисква съвместен подход към развитието на финансовите услуги. Green Bond Standard може да се използва за мобилизиране на ресурси за адаптиране към изменението на климата, възобновяема енергия и други проекти, щадящи околната среда. Ето защо Eurelectric е убеден, че Зелените облигации трябва да играят важна роля в мобилизирането на финансови ресурси за декарбонизиране на електроенергийния сектор и за адаптиране към изменението на климата. Въпреки това, съществуват значителни разлики на пазара на зелени облигации в Европа. Това може да бъде проблематично, тъй като инвеститорът не може да бъде сигурен в качеството на облигациите.

Днес съществуват две международни регулаторни системи, на които емитентите на облигации могат да се позовават при издаването на ценната книга. На първо място, през 2014 г. са публикувани принципите за зелени облигации (GBP), издадени от Международната асоциация за капиталови пазари (ICMA) и няколко големи инвестиционни банки. Втората система е Стандартът за климатичните облигации (CBS), който съдържа препоръки за специфични за сектора стандарти, които трябва да отговарят облигациите за климата, преди да бъдат сертифицирани. И двете насоки нямат задължителен характер и не съществуват механизми за наблюдение за тяхното прилагане, въпреки че и двете препоръчват външна проверка. GBP и CBS предоставиха общо разбиране за пазара на зелени облигации чрез рационализиране на практиките и осигуряване на видимост на инвестиционните решения.

Понастоящем доброволните стандарти по GBP и CBS показват, че емитентите публикуват годишни доклади, което означава, че инвеститорите, които имат някаква несигурност относно изразходването на техните постъпления от облигации, трябва да изчакат дълго време, преди да могат да получат информация за това какви проекти са финансирани чрез техните облигации.

Eurelectric е съгласен с европейския режим за отчитане на зелените облигации. Изискването за задължително докладване на равнище ЕС би насърчило емитентите на облигации (и следователно стимулирали пазара на зелени облигации) да получат удостоверение от трета страна преди обявяването на зелена облигация, както и повишените публични оповестявания след емитирането. Прозрачното оповестяване е необходимо за предотвратяване на „зеленото изпиране“.

Що се отнася до фазата на финансиране и / или рефинансиране, след като бъдат разпределени всички постъпления от облигации, режимът на докладване следва да бъде подходящ, т.е. опростен и гъвкав. Всъщност твърде сложните и прекалено строги правила за докладване могат да доведат до отказ от издаване на зелени облигации от страна на енергийните компании, ако административните изисквания изглеждат ненужно строги.

Проверката от независими трети страни следва да бъде задължителна, така че легитимността на зелените облигации да може да бъде оценена, преди да бъдат обозначени като зелени. Процесът на проверка следва да бъде адаптиран към въпросния проект, като се даде възможност за очевидни зелени проекти да се възползват от по-малко наблюдение, отколкото проектите, където зеленото въздействие се нуждае от повече обосновка.

Повече информация за проблемите на устойчивото финансиране и зелените облигации можете да прочетете в Enabling sustainable investments via sustainable finance, Eurelectric’s position paper