След дълги и трудни тристранни преговори Европейският съвет и Европарламентът постигнаха предварително споразумение за нови национални тавани за емисии (NEC) по Директивата за качество на атмосферния въздух. Компромисен текст, предложен от холандското председателство на Съвета, бе подкрепен от Комитета на постоянните представители и на 30 юни бе приет по принцип от европарламента. Институциите постигнаха споразумение за пределни стойности на емисиите, които биха били достатъчно строги, за да се намалят случаите на преждевременна смърт от замърсяването на въздуха с около 50% до 2030 г. и договориха индикативни ангажименти за 2025 г. Първоначално част от предложението на Европейската комисия, метанът беше изключен от обхвата на споразумението.

Предложението на Комисията за нова директива на ЕС относно качеството на въздуха, внесено през декември 2013 предложи създаването на национални задължения за пределни тавани на емисиите, приложими от 2020 г. и 2030 г. за серен диоксид (SO₂), азотни окиси (NO_x), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), амоняк (NH₃), фини прахови частици (PM 2.5) и, едва през 2030 г. – за метан (CH₄). В предложението ангажиментите за намаляване на емисиите за 2020 г. до 2029 са същите, като тези в Протокола от Гьотеборг от 2012 г., одобрени от Парламента и Съвета. Основният въпрос на несъгласие между Съвета и Парламента беше амбициозният общ процент на подобряване на здравето. Докато парламентът настоя за 52% обща цел за подобряване на здравето (както беше предложено от Комисията), Съветът се придържаше стриктно към целта от 48%.

Интензивните тристранни  преговори се състояха през последните месеци с оглед постигане на споразумение за преразглеждане на Директивата за националните емесиионни тавати още под холандското председателство, тоест споразумението да се постигне достатъчно рано, за да бъде одобрено на Съвета по околна среда, проведен на 20 юни. Въпреки това се наложиха и по-нататъшни преговори и в крайна сметка беше постигнато временно споразумение на 30 юни.

Комисарят по околната среда, Кармену Вела, призна, че „преговорите са били трудни и сложни, но институциите се събраха в дух на компромис“ и заяви, че „споразумението ще намали (вредните) въздействия върху въздуха наполовина през следващите години. То също така ще предостави преки икономии за икономиката от по-малко загубени работни дни и по-ниски разходи за здравеопазване и чрез стимулиране на инвестиции в нови технологии и зелен растеж“.

Детайлите  на текста все още се очакват, но холандското председателство заяви, че въздействието върху здравето на замърсяването на въздуха се очаква да бъде намалено с около 50% през 2030 г., в сравнение с нивата от 2005 г.. Индикативни нива на емисиите за 2025 ще бъдат определени за всяка държава-членка с намаляваща линейна функция, но държавите-членки ще могат да се отклоняват от тази траектория при условие, че представят причините за отклонения и мерките, които ще предприемат, за да се върнат на пистата. Известна гъвкавост при спазването на ограниченията е предвидена, например, ако една година държава-членка не може да изпълни ангажимента си поради изключително студена зима или сухо лято, тази страна ще имат възможността да представи средногодишни емисии за годината, с включени емисиите от предходната и следващата година.

Комисия на Европейския парламент по околна среда се очаква да гласува относно временното споразумение на 12 юли 2016 г., а гласуване в пленарна зала се очаква през есента. Текстът ще бъде представен на Съвета за приемане на първо четене.