Начало НовиниАнализиСъбития„По веригата на цените“ – вижте първото издание

Върни се назад

Назад

„По веригата на цените“ – вижте първото издание

„По веригата на цените“ – вижте първото издание

Каним читателите на нашата интернет-страница на едно пътуване по веригата на цените. Следвайте редовните издания на новата ни рубрика, за да разберете как се формират цените преди да достигнат до нас – крайните потребители. Очаквайте скоро следващия материал, който ще Ви отведе отново в началото на ценовата верига – при енигматичната АЕЦ „Белене“.


ПО ВЕРИГАТА НА ЦЕНИТЕ: Електроенергия

Производство

Ядрена енергия – АЕЦ Козлодуй

Инсталирани мощности и производство

АЕЦ „Козлодуй” е единствената ядрена централа в страната с 3760 MW инсталирана мощност, съответно с 2000 MW инсталирана мощност от 2007г., след извеждането на 1, 2, 3 и 4 блок. Собственик на 100% от капитала на АЕЦ е държавния Български енергиен холдинг.

От началната 1974 година досега в АЕЦ Козлодуй са произведени 481,8 ТВтч. Това количество е съпоставимо с общото електропотребление в страната за последните 15 години. Рекордна година по производство е 2002г. – тогава централата е произвела 20,2 ТВтч. Производството намалява с около 25% след затваряне на блокове 1-4 на централата, въпреки, че 45% от инсталираната мощност е изведена от експлоатация. Това се дължи на увеличеното използване на разполагаемата мощност – от приблизително 70% до 2006г. до 90% след това, по който показател за ядрени реактори тип PWR блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ надвишават средните световни нива.

Около 1 ТВтч или 6,5% от брутно произведената енергия се използва за собствените нужди на централата. Останалата – нетно произведена електроенергия, е предназначена за продажби.

Регулирани приходи и цени

По-голямата част от произвежданата от централата електроенергия е предназначена за защитените потребители – това са всички битови потребители и МСП. Както количествата, така и цените на тази електроенергия се определят ежегодно от ДКЕВР. Съгласно последното ценово решение на ДКЕВР, 66% от нетното производство на централата или 9,7 млн. МВтч са предназначени за регулирания пазар.

Методът за регулиране, който прилага ДКЕВР спрямо централата е „норма на възвръщаемост“. При този метод ДКЕВР одобрява необходимите на централата разходи за едногодишен период, започващ от 1 юли на съответната година. Към тях се добавя определена средно претеглена норма на възвръщаемост на собствения и привлечения капитал (под 2%). Сумата от тези две величини определя общия размер на приходите на централата за едногодишен период. Одобрените от ДКЕВР приходи за 2010г. са в размер на 446 млн.лв.

На базата на одобрените приходи и количества енергия за регулирания пазар ДКЕВР определя двукомпонентова цена на произведената ядрена електроенергия, а именно: компонента „цена за енергия“ в размер на 15,75 лв./МВтч и компонента „цена за разполагаемост“ в размер на 28,06 лв./МВтч за 2010г.

Компонента „Цена за енергия“

Чрез компонентата „цена за енергия“ се покриват променливите горивни разходи и вноските във фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ (ИЕЯС) и фонд „Радиоактивни отпадъци“ (РАО).

Горивните разходи съставляват около 11 лв./МВтч или близо 70% от компонентата „цена за енергия“.
Сумарно двете вноски за фондовете възлизат на 76 млн.лв./ годишно или 5лв./МВтч, съответно 1,4 лв./МВтч за фонд „РАО“ и 3,6 лв./МВтч за фонд „ИЕЯС“ (по данни от „Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци до 2030г.“, приета от МС през януари 2011г.). За сравнение, усреднените отчисления на американските оператори на ядрени централи за съхранение на отработеното гориво и за извеждане от експлоатация са 2 US /МВтч (3 лв./МВтч). В Швеция разходите за отработено ядрено гориво са 1,3 US/МВтч, а разходите за извеждане от експлоатация са оценени като 10-15% от разходите за изграждане и бюджета им се акумулира чрез отчисления от цената. Във Франция тези два вида разходи се изчисляват също като процент от разходите за изграждане и варират между 10 и 15% от тях. Акумулираните досега чрез цените на електроенергията средства от френския ядрен оператор са достигнали 71 млрд. евро. От друга страна, великобританските разходи за извеждане от експлоатация са изчислени като абсолютна сума от 1 млрд. английски лири за всеки реактор.

Ключово предимство на ядрената енергия са нейните ниски горивни разходи, сравнени с тези на въглищните и газови централи. Дори когато към горивните разходи се включат разходите за управление на радиокативните отпадъци и извеждане от експлоатация, общите горивни разходи за производство на единица енергия от стандартна ядрена централа в страните от ОИСР са около 1/3 от тези за въглищна централа и между 1/4 и 1/5 от тези за комбинирана газова централа.

Директни сравнения между българската и международната практика не могат да бъдат правени. Една от причините е, че националните фондове съществуват сравнително отскоро – от приблизително 10 години, докато отчисленията в останалите държави за тези две направления се правят от самото начало на експлоатацията на ядрената мощност.

Компонента „Цена за разполагаемост“

Чрез компонентата „цена за разполагаемост“ се покриват останалите разходи на централата, основните от които са разходите за поддръжка, ремонти, амортизации, работни заплати.

Двукомпонентната цена съответства на различната природа на разходите на ядрената централа – постоянните, които се извършват равномерно, независимо от това дали централата работи или не, и горивните, които се извършват само тогава, когато централата произвежда. Важно е да се прави разлика между работеща ядрена централа и нова централа, чието изграждане предстои. Съществуващите централи оперират с изключително ниски разходи и при увеличаване на продължителността на експлоатационния период се превръщат на практика в машини за правене на пари. Техните разходи – с изключение на ВЕЦ-те – са най-ниските в спектъра, което ги прави изключително привлекателни за доставчиците на базова електроенергия. По данни за 2008г., разходите за производство (без капиталовите разходи) на 1 МВтч ядрена електроенергия в САЩ са 18,7 US/МВтч. За сравнение, регулираната цена на АЕЦ „Козлодуй“ за 2010г. 45,84 лв./МВтч.

Тенденции

Ако погледнем динамиката на определяните от ДКЕВР цени на ядрената електроенергия за периода 2002-2010г. ще видим, че цената за енергия се колебае между 11 – 17 лв./МВтч без устойчива тенденция през годините. Цената за разполагаемост нараства ежегодно – от 13,63 лв./МВтч през 2002г. до 28,06 лв./МВтч през 2010г., тоест – удвоява се.

Продажби на свободния пазар

Нека не забравяме и пазарния сегмент, на който АЕЦ „Козлодуй“ продава около 40% от произведената нетна електроенергия. Няма официална информация относно цени, количества и контрагенти. По информация от пазарни участници, понастоящем ядрената енергия се търгува на цени в диапазон между 60 и 70 лв./МВтч, което носи за централата приходи, близки до тези от регулирания пазар.

Като рекапитулация, цената за производство на ядрена енергия от АЕЦ „Козлодуй“ е в диапазон 55-60 лв./МВтч, а годишните приходи, които централата получава от регулирания и от свободния пазар са в 800-900 млн.лв

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: