Начало НовиниАнализиСъбитияПо-голяма гъвкавост и по-бърза пазарна интеграция в ЕС, за да се защитят потребителите от колебанията в цените

Върни се назад

Назад

По-голяма гъвкавост и по-бърза пазарна интеграция в ЕС, за да се защитят потребителите от колебанията в цените

По-голяма гъвкавост и по-бърза пазарна интеграция в ЕС, за да се защитят потребителите от колебанията в цените

Напредъкът на интеграцията на електроенергийния пазар в ЕС през 2025 г.: стабилност чрез гъвкавост и завършени проекти

Докладът на ACER за мониторинг на електроенергийния пазар на едро за 2025 г. прави преглед на напредъка в интегрирането на пазарите на електроенергия в ЕС. В него се разглеждат фючърсните пазари, пазарите ден-напред, в рамките на деня и балансиращите пазари и се идентифицират областите, в които правилата и проектите са забавени.

В тазгодишното издание се подчертава и ценовата волатилност, обусловена от метеорологичните условия, която възниква, когато необичайно ниското производство на енергия от възобновяеми източници съвпада с по-високо от нормалното търсене.

Какви тенденции установява ACER през 2024 г.?

  • Интеграцията на пазара на ЕС носи ползи и спомага за смекчаване на високите цени на електроенергията.
  • Волатилността на цените показва, че е необходима по-голяма гъвкавост.
  • Дългосрочните пазари остават неликвидни, което ограничава инвестиционните сигнали.
  • Трансграничната интеграция намалява разходите, но забавянията в проектите продължават.
  • Балансиращата интеграция донесе 1,6 млрд. евро печалба за благосъстоянието.
  • Фючърсните пазари нямат дълбочина; договорите за закупуване на електроенергия (PPA) се разрастват, но се различават значително по своята структура.
  • Интеграцията на пазарите ден напред се консолидира, а пазарите в рамките на деня се развиват.

Какви са препоръките на ACER?

ACER посочва няколко приоритета, които са от ключово значение за устойчивостта:

  • Увеличаване на гъвкавостта чрез инвестиции в реагиране на търсенето, съхранение и резервно производство.
  • Ускоряване на изпълнението на забавени трансгранични проекти чрез навременно завършване на междусистемните връзки и приемане на разпределение на капацитета на базата на потока на вътрешнодневните пазари.
  • Разширяване на участието на операторите на преносни системи (ОПС) в платформите за балансиране, за да се намалят разходите и нестабилността и да се осигури по-ефективно балансиране на системата.
  • Укрепване на форуърдните пазари с по-активна дългосрочна търговия и добре проектирани PPA и договори за разлика (CfD).
  • Преминаване към разпределение на базата на потока в рамките на деня, за да се гарантира ефективно използване на капацитета и да се намалят разходите, свързани с претоварването.
  • Подобряване на мониторинга и прилагането, за да се гарантира последователно прилагане на правилата и ползи за потребителите.

ACER e актуализирала и интерактивните табла за електроенергийните пазари с най-новите данни до третото тримесечие на 2025 г. Следващата актуализация е през януари 2026 г.


Основни акценти от доклада

Състояние и ключови тенденции

През 2024–2025 г. европейският пазар демонстрира устойчивост, но и продължаваща ценова волатилност. Сред основните констатации:

  • Форуърдните пазари остават плитки – ликвидността е ниска и възможностите за хеджиране рядко надвишават двугодишен хоризонт. Това ограничава инвестициите и стабилните ценови сигнали за нови ВЕИ проекти.

  • Пазарите „ден напред“ и „в рамките на деня“ продължават да се интегрират успешно, като подпомагат конкуренцията и ценовата конвергенция, но екстремните метеорологични събития – зимните Dunkelflaute и летните топлинни вълни – водят до резки скокове на цените (до 1000 EUR/MWh в Югоизточна Европа).

  • Балансиращите пазари са донесли над 1,6 млрд. евро годишни ползи от интеграцията чрез платформите Picasso и MARI, но все още има потенциал за разширяване на участието на операторите и по-добро използване на трансграничния капацитет.

Идентифицирани проблеми и ограничения

ACER подчертава три структурни проблема:

  1. Забавяне на ключови проекти за кръстосана интеграция – непълното или късно прилагане на европейските правила води до загуба на ползи и неравномерно развитие между отделните региони.

  2. Недостатъчна системна гъвкавост – липсата на съхранение, demand response и гъвкави мощности засилва ефекта от времеви несъответствия между производство и потребление.

  3. Недостатъчна прозрачност и слаба оперативна координация – технически инциденти показват зависимостта на системата от надеждни ИТ и координационни механизми.

Примери и практики
  • Италия въвежда първата регулирана Платформа за дългосрочни PPA с държавна гаранция чрез GME, която цели стандартизация, прозрачност и по-нисък риск за инвеститорите.

  • Испания и Франция изграждат нова 2 GW междусистемна връзка, която би увеличила ценовата конвергенция и гъвкавостта при различни ветрови профили.

  • Гърция е разгледана в казус за екстремни цени, при който високата температура, ниските водни запаси и ограничена междусистемен капацитет довеждат до вечерни пикове от около 1000 EUR/MWh.

  • Северните и Балтийските страни показват ползите от поточна (flow-based) интеграция и от синхронизацията на Балтика с континентална Европа (февруари 2025 г.) – ключов етап в енергийната независимост от Русия.

Основни изводи
  • Гъвкавостта е централното предизвикателство за европейската електроенергийна система – както техническа, така и пазарна.

  • Интеграцията носи доказуеми социално-икономически ползи, но непълното прилагане на реформите забавя ефектите за потребителите.

  • Прозрачните и добре проектирани договори (CfD, PPA) са решаващи за избягване на изкривявания и отрицателни цени.

  • Оперативната готовност на системните оператори и доверие в пазарните правила остават основа за стабилна и достъпна електроенергия.

Препоръки
  1. Ускоряване на инвестициите в гъвкавост – батерии, demand response, диспечируеми мощности. Тези ресурси спомагат за абсорбиране на климатичните колебания и намаляват експозицията на потребителите на ценовата нестабилност.

  2. Завършване на проектите за пазарно обединение и въвеждане на flow-based capacity calculation/allocation (при изчисляването и разпределянето на трансграничния капацитет се взимат предвид реалните потоци на електрическа енергия (или възможните такива) през преносната мрежа, и тяхното взаимодействие с ограниченията на мрежата — а не само фиксирани или средни лимити) за всички времеви периоди.

  3. Разширяване на интеграцията на балансиращите пазари с пълно участие на TSO в платформите Picasso и MARI. Непълното или закъсняло изпълнение продължава да възпрепятства реформите и свързаните с тях ползи за благосъстоянието.

  4. Разширяване на интеграцията на балансиращите пазари. Платформите за обмен на балансираща енергия и изравняване на небалансите, както и скандинавският пазар за балансиращ капацитет, донесоха над 1,6 млрд. евро ползи през 2024 г. По-широкото участие на операторите на преносни системи би могло да намали още повече колебанията и инцидентите, свързани с цените, и да донесе още по-голяма полза за ЕС и участниците на пазара.

  5. Подобряване на капацитета за трансгранична търговия и адаптиране на плановете за поддръжка към критичните часове.  От решаващо значение е трансграничният капацитет да бъде увеличен и особено операторите на преносни системи да поддържат налични капацитети по време на критични часове. Преразпределението и планирането на поддръжката трябва да се адаптират към нуждите на системата.
  6. Хармонизиране на дългосрочните продукти – PPAs, CfDs и фючърси, за да се подсилят взаимно.mНеобходими са подобрения в дългосрочното разпределение на междузоналния капацитет, за да се подкрепи по-ефективно пазарът на стандартни фючърсни електроенергийни продукти. Дизайнът на PPA, договорите за разлика и фючърсите трябва да бъдат съгласувани, така че тези продукти да се подкрепят взаимно. Прозрачните PPA платформи могат да подкрепят по-малките участници и да подобрят ценообразуването.

  7. Подобряване на мониторинга в реално време и прозрачност за предотвратяване на манипулации и управление на кризи. Индикаторите и мониторингът трябва да проследяват както физическите ограничения, така и действията на заинтересованите страни в реално време. Повишаването на прозрачността може да спомогне за предотвратяване на пазарни манипулации.


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: