На 23 юни 2016 г. ACER публикува Позицията си за повишаване на ефективността на Европейската рамка за развитие на енергийната инфраструктура
Третият енергиен законодателен пакет и Енергийният инфраструктурен пакет целят улесняване развитието на европейските енергийни мрежи. АСЕР смята, че ЕИП може и трябва да играе по-солидна роля в повишаване на ефективността на развитието на енергийната инфраструктура. Това е ключово за изпълнението на стратегията за Енергиен съюз и прехода към по-сигурна и устойчива енергийна система, който ще изисква огромни инвестиции, включително в мрежите. Агенцията и националните регулаторни институции са пряко въвлечени в прилагането на ЕИП. След приемането на втория списък от проекти от общ интерес и в резултат на придобития опит от последните три години Позицията подчертава актуалното схващане на АСЕР за дефиниране на по-кохерентна и ефикасна архитектура за инфраструктурно развитие в четири ключови области:
- Осигуряване на по-изчерпателно и всестранно разбиране на нуждите от енергийна инфраструктура;
- Адресиране на тези нужди чрез осигураване на eфикасно мрежово развитие;
- Осигуряване на надеждна информация и ефикасен мониторинг;
- Подобряване на координацията между вземащите решения за финансовата рамка.
Според АСЕР десетгодишните планове за развитие на мрежата трябва прозрачно да идентифицират и описват необходимостта от енергийна инфраструктура, а не да се фокусират върху евентуалните проекти, които биха могли да задоволят тази нужда. Идентифицирането на тази необходимост трябва да позволи на Регионалните групи да дискутират и договорят “Необходимата европейска приоритетна инфраструктура“ както и да дефинират страните, заинтересовани в най-голяма степен от разрешаване на инфраструктурните проблеми. Като се установи солидна платформа, на която всички да могат равнопоставено да предлагат решения за съответния инфраструктурен недостиг, ще се гарантира по-качествен подбор на проекти от общ интерес, изграден върху детайлна и надеждна информация, позволяваща адекватна и бърза оценка от страна на националните регулаторни органи на предлаганите проекти.
Трябва все пак да бъде ясно посочено, че в комплексни случаи изборът на най-ефикасен проект не винаги е еднозначен, тъй като може да е в зависимост от бъдещо пазарно и мрежово развитие или да се конкурира с проекти на трети страни. Именно поради това не всички проекти от общ интерес трябва да бъдат непременно финансирани и реализирани.
За напредналите проекти следва да се предлагат разнообразни финансови и грантови опции, налични чрез ЕИП в зависимост от конкретните характеристики на всеки проект. По-ясни дефиниции кой инструмент кога може да се прилага и с какви цели, са следователно необходими именно за да се избегне двойното финансиране на проекти и да се оптимизира използването на публични средства и мрежови тарифи, да се улесни координацията между вземащите решения и да се разпределят по-ясно техните роли и отговорности.
Повечето от предложенията могат да бъдат приложени и при настоящата нормативна рамка, но някои трябва да бъдат взети предвид при предстоящия преглед на ЕИП.
