Европейската комисия поиска консултантите ѝ да преработят правилата на таксономията на зелено финансиране в ЕС, след като десет държави-членки, включително България, отхвърлиха проектите за насоки за прилагане, недоволни от изключването на природния газ като „преходно“ гориво по пътя към нулеви въглеродни емисии.
Platform on Sustainable Finance трябва до средата на март 2021 г. да предостави допълнителни данни за рамката на таксономията, за да се проучи как таксономията „може да улесни всички компании да преминат към подобряване на техните екологични показатели“, включително като отговори на следните въпроси:
- Може ли настоящата рамка на таксономията на ЕС да се използва за осигуряване на по-голяма подкрепа за привличане на капитал за прехода на компаниите към „устойчиви“ дейности, включително по начини, които все още не са предложени от Комисията и ако да, по какви начини?
- Може ли рамката на таксономията на ЕС да подпомага финансирането на компании, които все още не отговарят или не могат да отговорят на съществените критерии за принос? И как може да се направи това?
- Може ли настоящата рамка на ЕС за таксономия да подпомага финансирането на компании, работещи в сектори, които не са обхванати от делегирания актове на Регламента за таксономията?
- Как използването на ключова терминология като „устойчиво“, „зелено“ и „вредно“ в рамките на таксономията съответства на терминологията в други релевантни рамки за устойчиво финансиране и как може това да бъде изяснено и хармонизирано?
- Какви допълнителни пътища могат да бъдат проучени, за да се позволи финансиране на прехода чрез разработване на рамката на таксономията и отвъд нея?
- Може ли да се отговори ясно на опасенията, че таксономията ще се използва за предотвратяване на финансирането на преходни дейности, като в същото време се гарантира, че не улеснява „зеленото изпиране“?
ЕК публикува през ноември проект за правила за прилагане, или делегиран акт и съпътстващи документи, като предложението беше обявено за „първия зелен списък“ на икономически дейности, чрез който ще се насочат милиарди евро частни инвестиции в зелената икономика. За краткия едномесечен срок на обществената консултация бяха получени стотици хиляди страници коментари и становища – над 46500 индивидуални интервенции от заинтересовани страни.
Проектът на списъка определя праговете на емисиите на CO2 за широк спектър от енергийни технологии и технологии за противодействие на климатичните промени – от електрически автомобили до строителни изолационни материали – ефективно определяйки кое е „устойчиво“ и кое не. Очакваше се правилата да влязат в сила от януари 2021 г., но група от десет държави-членки, начело с Полша, заплашиха да наложат вето на предложението, като заявиха, че предложените прагове за емисии на инсталациите на природен газ са твърде рестриктивни и не почиват на реалистични и представителни данни за наличните технологии. В съвместен документ, подписан от България, Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия, се подчертава „необходимостта да се запази възможността да се използва природен газ като преходно гориво“, както и да се счита за допустимо производството на водород и от източници, различни от ВЕИ. Други критици на позицията заявиха, че определението за „устойчиви“ дейности е твърде тясно и рискува да създаде „зелен балон“, който ще подгони инвеститорите да изкупуват акции от само шепа фирми, считани за наистина „устойчиви“ съгласно правилата на ЕС.
По-ясно определение на „преходните“ технологии
Европейската комисия признава, че е необходима допълнителна яснота по отношение на дейностите, улесняващи прехода, като ще обмисли повторно калибриране на критериите за технически скрининг, по които бяха изразени сериозни опасения. Това обаче няма да означава връщане към първоначалните по-ниски цели на таксономията, тъй като е важно да се запази взаимовръзката с целите на Зелената сделка. Работната група по устойчиво финансиране към Комисията сега ще трябва да разработи по-широко определение на „преходни“ дейности. Компаниите и инвеститорите се нуждаят от повече яснота как да преминат от дейности, причиняващи значителна вреда, към по-малко вредни дейности, пише Комисията в бележка, обясняваща задачата на консултантите. „Знаем, че финансирането на прехода на сектори и предприятия към климатичните цели е от съществено значение“, добавя Комисията, признавайки „необходимостта да се даде уверение, че таксономията няма да блокира достъпа до финансиране за предприятия и сектори в преход към нашите климатични цели“. В изявление Нейтън Фабиан, председател на платформата за устойчиво финансиране, заяви, че таксономията може да „направи повече, за да признае усилията“, положени от големите замърсители, за подобряване на техните екологични показатели „и да бъде по-приобщаваща“ към тези, които „имат ограничени възможности да отговорят на критериите за таксономия днес.“ Той обаче настоява, че целта на делегирания акт е да възнаграждава „най-добрите в класа дейности, които допринасят значително за смекчаването на въздействията върху климата“, а не постепенните подобрения на замърсяващите дейности.
По отношение на акцентирането върху природния газ вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс е изказвал нееднократно позицията, че може да се предвиди финансиране от ЕС в случаите, когато той замества въглищата. Газът отделя средно половината от емисиите на въглища при изгаряне в електроцентрали и се смята за съществен от страни като България, Полша и Германия при прехода им от въглищното електропроизводство. Според депутати от комисията по околна среда на Европейския парламент, регулаторните органи на ЕС трябва да се откъснат от „черно-белия дебат за газа“ и да го признаят като „технология на преход“, но при строги условия, защото в дългосрочен план трябва да се избягва „заключващ ефект“ при технологиите на природен газ. Въпреки че той позволява спестяване на CO2 в краткосрочен план, все пак си остава замърсяващо изкопаемо гориво и се превръща в капан в дългосрочен план – би могъл да предотврати прехода към чисти технологии в рамките на няколко десетилетия, колкото е обичайният жизнен цикъл на такива проекти.
