ЕП публикува изследване, което предоставя цялостен анализ на приемането, дизайна и въздействието на споразуменията за покупка на електроенергия (PPA) и договорите за разлика (CfD) в целия ЕС. То оценява текущите тенденции, пазарните ефекти и политическите рамки, и предлага приложими препоръки за преодоляване на пречките пред по-широкото приемане на тези политически инструменти. Документът е подготвен от колектив на Trinomics и е предоставен от Департамента по политики за трансформация, иновации и здравеопазване по искане на Комитета по индустрия, изследвания и енергетика (ITRE). По-долу представяме кратко резюме от авторите.

Европейският съюз (ЕС) е поставил амбициозни цели за разгръщане на възобновяемите енергийни източници и декарбонизация, като се стреми най-малко 42,5% от крайното енергийно потребление да бъде от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Постигането на тези цели изисква ускорени инвестиции във възобновяемо и нисковъглеродно производство на електроенергия.

Два ключови инструмента – договори за идкупуване на електроенергия (Power Purchase Agreements, PPAs) и договори за разлика (Contracts for Difference, CfDs) – се утвърдиха като основни механизми за подкрепа на този преход. PPAs представляват дългосрочни договори между производители на енергия и потребители или търговци, докато CfDs са финансови договори, обикновено между производители и публични органи, предназначени да стабилизират приходите и да намалят пазарните рискове за инвеститорите. И двата инструмента играят ключова роля за намаляване на инвестиционния риск, улесняване на внедряването и пазарната интеграция на ВЕИ, както и за стабилизиране на цените на електроенергията за крайните потребители.

Изследването, разработено от Trinomics по поръчка на ITRE, предоставя цялостен анализ на прилагането, дизайна и въздействието на PPAs и CfDs в ЕС. То разглежда текущите тенденции, договорните структури, пазарните ефекти и политическите рамки, като поставя акцент върху идентифицирането на пречките пред по-широкото им използване и формулирането на приложими препоръки. Докладът се основава на преглед на литературата, количествен анализ на данни и интервюта със заинтересовани страни. Специално внимание е отделено на взаимодействието между законодателството на ниво ЕС и националното му прилагане, както и на променящите се потребности на пазарните участници.

Основни констатации

Ефективност на инструментите:
Както договорите за разлика (CfD), така и договорите за изкупуване на електроенергия (PPA) се доказват като много ефективни за стимулиране на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като осигуряват предвидимост на приходите за инвеститорите и предсказуемост на цените за потребителите. CfD са особено полезни за преодоляване на разликата между производствените разходи и пазарните приходи, докато PPA предоставят гъвкаво, пазарно базирано управление на риска както за производителите, така и за купувачите на електроенергия.

Пазарни тенденции:
CfD, обикновено предоставяни чрез конкурентни търгове, показват стабилен растеж. Този инструмент е от ключово значение за инвестициите в слънчева и вятърна енергия и се прилага в известна степен и при други технологии. Корпоративното търсене на устойчивост е основният двигател зад бързото разширяване на PPA за слънчеви и вятърни проекти, макар че този растеж засега е концентриран в ограничен брой европейски държави. През последните години се наблюдават признаци на застой при традиционните PPA, но хибридните PPA (съчетаващи производство и съхранение на електроенергия) набират популярност. Към 2024 г. тези инструменти са свързани с внедряването на около 17% от общия нов капацитет ВЕИ, въведен в ЕС-27 от 2017 г.

Потенциал за растеж:
PPA и CfD ще продължат да се разширяват до 2050 г., като различните политически подходи могат да доведат до съществено различни резултати. При текущото темпо на внедряване около 67% от необходимия ВЕИ капацитет ще трябва да бъде подкрепен чрез други механизми, ако ЕС иска да постигне целите си. При ускорено внедряване, основано на политики, насърчаващи CfD и PPA, около 71% от необходимия капацитет може да бъде осигурен чрез тези инструменти (като останалата част се покрива от други форми на подкрепа и пазари), което би направило постигането на целите по-реалистично.

Предизвикателства при дизайна:
Ако не са внимателно проектирани, CfD могат да доведат до изкривявания на пазара на електроенергия, например чрез отслабване на ценовите сигнали за гъвкавост и оперативна реакция. PPA се сблъскват с пречки, свързани с кредитоспособността на купувачите, сложността на преговорите и ограничения достъп за по-малки участници.

Допълняемост:
CfD и PPA могат да се допълват взаимно, но слабо координирани схеми за CfD могат да изместят частните договори. Добре проектирани рамки могат да осигурят синергии между двата инструмента и да ускорят внедряването на ВЕИ.

Политическа подкрепа:
Европейската правна рамка позиционира двустранните CfD като основен механизъм за подкрепа, като същевременно насърчава мерки за укрепване на пазара на PPA, например гаранционни схеми и стандартизация на договорите.

Пазарни въздействия:
Мащабното внедряване на CfD и PPA може да промени пазарите на електроенергия, включително чрез намаляване на ликвидността, влияние върху формирането на цените и увеличаване на общите системни разходи. Подходящият дизайн на тези инструменти е ключов за ограничаване на негативните ефекти и за гарантиране, че те подпомагат целите на енергийния пазар.

Препоръки

Осигуряване на подходящ дизайн на CfD:
Националните органи следва да въведат адекватни правила за търговете и дизайн на CfD, които да осигуряват стимули за гъвкавост и да избягват пазарни изкривявания. CfD трябва да допълват, а не да изместват PPA и други пазарно базирани договори.

Оценка и адаптиране на съществуващите механизми за споделяне на риск и разходи:
Понастоящем субсидиите чрез CfD (и политиките за декарбонизация на електроенергийния сектор като цяло) обикновено се финансират чрез сметките за електроенергия. Следва да се разгледат алтернативни подходи (напр. финансиране чрез държавния бюджет), които биха избегнали увеличаване на крайните сметки и биха подкрепили електрификацията.

Разширяване на приложението на CfD от страната на предлагането:
Използването на инструменти тип CfD за подпомагане на инвестиции в други сектори на възобновяемата енергия (напр. водород, биогорива) следва да бъде оценено и разширено, когато е целесъобразно.

Разширяване на приложението на CfD към страната на търсенето:
Инструменти тип CfD следва да се прилагат и към потреблението, например чрез специфични енергийни или въглеродни CfD в рамките на пилотни схеми, за да се идентифицират добри практики преди по-широкото им въвеждане.

Подобряване на достъпа до PPA:
Инициативите за улесняване на достъпа до PPA – държавно подкрепени гаранции, по-стандартизирани договори, платформи за агрегиране или мулти-купувачи – следва да бъдат разширени, особено за малките и средните предприятия (МСП) и за купувачи с по-ниска кредитоспособност.

Осигуряване на възможности за хеджиране на ценовия риск за МСП:
Тъй като PPA са сложни инструменти и често неподходящи за повечето МСП, доставчиците следва да бъдат стимулирани да предлагат дългосрочни договори за доставка на база портфейлни продукти, които намаляват ценовия риск за клиентите и подпомагат инвестициите им в декарбонизация.

Премахване на оставащите бариери пред инвестициите във ВЕИ и стимулиране на търсенето на PPA:
Органите следва да продължат да намаляват пречките (например разрешителни режими и присъединяване към мрежата) и да подпомагат декарбонизацията и електрификацията на крайното потребление.

По-голяма хармонизация на националните подходи към CfD:
По-висока степен на хармонизация в правилата за търговете и дизайна на CfD би намалила разходите за постигане на националните цели за ВЕИ, включително чрез улесняване на трансграничното участие и намаляване на административните разходи за инвеститори, действащи в няколко държави членки.

Вижте целия доклад тук.