Днес е необходима нова европейска стратегия за енергийна сигурност, която да се основава на интегрирано определение за енергийна сигурност и да поставя все по-голям акцент върху местната електрификация като преобладаващ енергиен вектор. Това се обуславя както от комбинация от екзогенни, така и от ендогенни фактори. Първите включват например геополитическите рискове и устойчивостта ( поука от енергийната криза през 2022-23 г.) и въздействието на изменението на климата, докато вторите включват голямото навлизане на променливите ВЕИ, предимно слънчеви и вятърни. Балансирането на търсенето и предлагането по всяко време изисква специален фокус върху внедряването на гъвкавост в системата, както и върху стратегическото разширяване и цифровизацията на електроенергийните мрежи.
Наистина, по време на неотдавнашната енергийна криза електрозахранването остана на ниво, а адекватността на производството беше запазена. Кризата обаче разкри не само необходимостта от поддържане на електрозахранването, но и подчерта значението на избягването на загубите при потреблението и гарантирането на сигурността на доставките. Показа как сигурността на доставките е свързана с достъпността на цените и външните предизвикателства, като например зависимостта от критични материали, нарастващата сложност на електроенергийната система, уязвимостта от кибератаки и въздействието на геополитическото напрежение върху разходите.
Ето защо е необходим нов и интегриран подход към сигурността на доставките „Сигурност на доставките 2.0“, включващ по-широк набор от цели на енергийната политика, по-специално осигуряване на чисти и достъпни енергийни доставки, адекватна мрежова инфраструктура и стабилни и гъвкави мощности.
Електрификацията е ключов стратегически компонент за европейската енергийна независимост и интелигентна стратегическа автономност. Чистата електрификация е от съществено значение за постигане на целите за декарбонизация и за сигурност на енергийните доставки, като същевременно допринася и за аспекта на достъпността, който е от решаващо значение за всички потребители, включително за промишлеността на ЕС, чиято конкурентоспособност е застрашена при прехода.

Основните препоръки за политиката в проучванетона Евроелектрик и Compass Lexеcon (Redefining Energy Security in the Age of Electricity ) са насочени към повишаване на ефективността, сигурността и устойчивостта на електроенергийната система и могат да бъдат обобщени по следния начин:

• Подготвеност и оценка на нуждите на системата: Един по-интегриран подход следва да рационализира, консолидира и осигури съгласуваност на различните инструменти за планиране, които вече са включени в законодателството на ЕС и в националните законодателства. Следва да разглежда цялата верига за създаване на стойност и евентуално всички енергийни вектори (електроенергия, газове, топлинна енергия, транспорт и т.н.) – възходящи, низходящи и крайни сектори на потребление, за да се определят по-добре нуждите на системата и възможностите за декарбонизация и електрификация. Това включва разработване на нови методологии за по-добро прогнозиране и анализ на системата. Институционалните и управленските механизми, които подпомагат планирането на инфраструктурата и секторите на крайното потребление, също ще трябва да се развият, за да подкрепят ефективното функциониране на пазара.
• Усъвършенстване на инвестиционната рамка: Следва да се въведе по-последователна инвестиционна рамка, съвместима с пазара, която да отговаря на всички нужди на системата. Това включва, когато се счита за необходимо, механизми за сключване на договори за гарантиран и гъвкав капацитет, за да се осигурят и координират навременни инвестиции по цялата верига на стойността (производство, мрежи, крайни потребители и т.н.) и да се обезпечат доставките на електроенергия, по-специално чрез механизми за капацитет. Следва да се засилят стимулите и координацията на инвестициите в мрежовата инфраструктура, за да се гарантира, че необходимите инвестиции могат да бъдат направени навреме. Такива механизми биха послужили като застраховка за електроенергийната система и европейската икономика като цяло: осигуряването на доставките на електроенергия може да струва пари, но това в крайна сметка ще бъде от полза за европейските потребители, тъй като ще предотврати значително по-високите рискове и разходи при бездействие.
• Рамка за пазарите и операциите: Пазарните сигнали могат да бъдат подобрени, за да отразяват по-добре физическите нужди на системата, докато подобрените форуърдни пазари следва да предлагат по-добри възможности за хеджиране на твърди и гъвкави активи. Следва да се насърчи и по-голямото участие на потребителите, за да се осигури реакция от страна на потреблението (DSR). За тази цел сега фокусът следва да бъде поставен върху правилното и бързо изпълнение на неотдавнашните реформи на устройството на електроенергийния пазар (УЕП, а именно 2019 г. и 2024 г.). Целта следва да бъде участниците на пазара и потребителите да получат достъп до очакваните ползи от тези ревизии възможно най-скоро. Прегледите на изпълнението им се очакват до декември 2025 г. (директива) и до юни 2026 г. (регламент). Тези прегледи ще бъдат възможност да се оцени състоянието на изпълнението в държавите членки, да се потвърди дали договорените разпоредби се прилагат правилно в държавите членки и по-специално да се проучи дали гъвкавостта се развива на всички равнища (пренос и разпределение).

В изследването се посочва, че пазарите са основен крайъгълен камък за предоставяне на сигнали, но те могат да бъдат несъвършени, изискващи рамка, за да се гарантира, че осигуряват ефективно планиране. В някои случаи може да са необходими допълнителни механизми за договаряне, оценяващи наличността или гъвкавостта (като механизми за капацитет). Както беше потвърдено от Европейската комисия в регламента за вътрешния пазар на електроенергия, държавите-членки следва да могат да прилагат механизми за възнаграждение на капацитета като структурна част от дизайна на пазара, ако считат, че само пазарите за енергия (energy- only markets) няма да са достатъчни за привличане на необходимите инвестиции. Решението за разработване на механизми за договаряне следва да остане прерогатив на държавите-членки на национално ниво. Въвеждането на механизъм за договаряне за гарантиран или гъвкав капацитет, предоставян от технологии може да помогне за справяне с три различни, допълващи се цели за постигане на сиурността на снабдяването:

Осигуряване на липсващи пари: Разрешаване на всякакви проблеми с липсващи пари, произтичащи от недостатъчни пазарни приходи за покриване на разходите за нови мощности или за поддържане на необходимите активи и доставка на необходими системни нужди;

Ограничаване на инвестиционния риск: При среда с висок риск, механизмите за договаряне могат да се обмислят с оглед на намаляване на рисковете и по този начин постигането на по-ниска цена на капитала и отключване на инвестиции;

Координиране на инвестициите: Като се има предвид необходимостта от координиране на инвестициите между индустриалните сегменти, от страната на потреблението, механизмът за договаряне може да осигури навременни инвестиции в съответствие с рамката за планиране по пазарно ориентиран начин. Ако енергийните пазари не предоставят достатъчно инвестиционни сигнали за сигурността на снабдяването, могат да бъдат приложени различни механизми за договаряне в зависимост от това дали системните нужди включват гарантиран капацитет, гъвкав капацитет или и двете:

Когато възникне нужда само от гъвкавост, а не от адекватност, трябва да се приложи гъвкава договорна схема заедно с енергийните пазари. Тези схеми са специален механизъм за договаряне за стимулиране на поддържане на операции или инвестиране в гъвкав капацитет в отговор на специфични нужди от гъвкавост.

 Когато възникнат нужди само от адекватност, но не и от гъвкавост, следва да се приложи механизъм за възнаграждение на капацитета. Това са механизми за стимулиране на поддържането на операциите на съществуващия капацитет или инвестирането в нов капацитет и достигане на стандартите за адекватност. Те трябва да бъдат отворени за участие на всички, които са в състояние да осигурят изискваната техническа ефективност, включително съхранение на енергия и управление на потреблението.

За повече дейтайли: тук