Търгове за ВЕИ, меки мерки за заплащане на капацитети и регулаторни стимули за мрежи

Немският енергиен преход цели до 2030 г. 50% от енергията Германия да е от възобновяеми енергийни източници. Междувременно фактът, че гъвкави конвенционални електроцентрали все по-често се сблъскват с невъзможността да генерират достатъчно приходи, които да им позволяват да оперират нормално, повдига тревоги за системната адекватност на производствените мощности в следващите години.

На този фон ново изследване, проведено за Немската асоциация на общинските ютилити компании VKU,  представи заключенията си за нов устойчив модел за немския енергиен пазар.

Сред ключовите елементи на модела са:

• Електроенергийният пазар да гарантира сигурността на електропроизводството (конвенционални мощности и инсталации за съхранение на енергия ще получават бъдещи плащания за разполагаемост);
• Нова, по-конкурентна система за подкрепа на възобновяемата енергия, включително чрез тръжни/конкурсни процедури;
• Редизайн на регулаторния режим за електроенергийни мрежи.

 

Според президента на VKU Иво Гьонер „За местните енергийни компании и за VKU е еднозначно ясно: Енергийната революция не може да бъде успешна, ако разчитаме само на фундаментален преход на системата към пазар и конкуренция. Този преход изиска интегриран подход, трябва в детайли да се дискутират взаимодействията и взаимната зависимост в развитието на възобновяемата енергия, конвенционалните източници и мрежите. Именно поради това ние предлагаме развит пазарен модел, който ще доведе до възможно най-висока икономическа ефективност и  енергийна сигурност, като в същото време гарантира устойчиво развитие.“

Според Ханс-Йоаким Рек, VKU CEO: „С предлагания модел на енергиен пазар се дава в ръцете на политиците конструктивно решение, тъй като то не поражда необходимост от драстични и резки промени на настоящия електроенергиен пазарен модел, а надгражда върху установените вече структури, за да отговори на спешната необходимост от обновяване на конвенционалните мощности. Ако искаме да насърчим чрез стимули инвестициите в крайно необходимите нови и ефективни конвенционални централи, трябва да им гарантираме участие на пазара с подходящ дял, който им осигурява не само изкупуването на произведените количества електроенергия – надеждното предоставяне на разполагаема мощност трябва  също да получи своята подходяща цена, тъй като тези централи гарантират сигурно и икономично доставки на базова електроенергия за икономиката и индустрията.“

Именно те са основата и необходимата предпоставка за координирано развитие и на възобновяемите източници, което според Рек трябва да бъде контролирано чрез тръжна процедура. „ВЕИ трябва постепенно да бъдат интегрирани в системата и само така биха могли в бъдеще да допринесат за сигурността на доставките.“

За да бъдат оптимално интегрирани ВЕИ, има нужда от добре развита и оборудвана с технологии за интелигентно управление мрежова инфраструктура. Това отново изисква подходящи стимули, подчертава вицепрезидентът на VKU Андреас Фейхт.

„За нас е без съмнение, че действащата регулаторна система трябва постепенно да се отдалечава от чистото, разходно-ориентирано ценово регулиране посредством анализ и редуциране на разходите и все повече да се отваря към регулаторни методи и практики, насърчаващи инвестициите в иновации и интелигентни мрежови решения.“

Качественото разширяване на мрежата, което позволява нейното гъвкаво и интелигентно управление е и икономически най-ефективният отговор на флуктуациите в електропроизводството от ВЕИ. „Така че вече е крайно време за премахване на бариерите пред инвестициите в разширяване и преструктуриране на разпределителната мрежа, за да могат местните ютилити компании да изпълнят със съдържание вменената им роля на гръбнак на енергийния преход.“

Според  друго скорошно изследване на VKU 71% от анкетираните компании са уверени, че настоящото състояние на регулаторната среда не осигурява достатъчно средства за инвестиции, за да се започнат необходимите реконструкция и разширение на разпределителната мрежа. „Най-значимият принос на предложението на експертите е, че този модел дава на енергийната индустрия необходимата финансова мощ, за да бъде подсилена разпределителната мрежа. Именно това ще направи възможна реализацията на най-съществената характеристика за енергийния преход в Германия – децентрализирана и конкурентна електроенергетика и нашите ютилити компании ще бъдат готови да дадат своя принос за изпълнението на крайната обществена цел.“

 

Следните елементи са съществени за предлагания пазарен модел:

 

Електроенергиен пазар

Във време на разгорещени дебати за механизмите за заплащане на капацитети на ниво ЕС, докладът препоръчва установяването на пазар за капацитети като крайъгълен камък за запазване на съществуващите електроцентрали като част от електроенергийната система и за гарантиране на инвестициите в бъдещи конвенционални мощности и инсталации за съхранение на енергия.

Действащият електроенергиен пазар гарантира приходи изключително само на работещи производствени мощности, на базата на действително произведени и реализирани на пазара количества електроенергия. Тази практика е недостатъчно ефективна в дългосрочен план, защото не предлага ясна картина за евентуален бъдещ недостиг на мощности и не дава възможност за дългосрочно гарантиране на сигурността на доставките и изграждане на нови конвенционални мощности. Например, газовите централи в резултат на увеличаващия се дял на вятърна и слънчева енергия се включват в производството все по-рядко, поради което генерират все по–малко приходи и стават неефективни. При настоящия пазарен модел поддържането им в постоянна готовност да бъдат във всеки момент включени към енергийната система при евентуален недостиг на електроенергия не им се компенсира, тоест, те предоставят своята разполагаемост безплатно. Това води до тяхното преждевременно спиране и същевременно отблъсква инвестициите в нови газови мощности.

С предлагания пазарен модел тези централи ще бъдат запазени в експлоатация и ще бъдат насърчавани инвестициите в базови конвенционални мощности и инсталации за съхранение на енергия, като  пазарът ще заплаща на централите компенсации за тяхната разполагаемост. Операторите, съгласни да останат на разположение в случаи на недостиг на електроенергия, ще бъдат компенсирани с така наречените сертификати за мощност (output certificates), чиято цена ще е резултат на търгуването им на специално създаден за тази цел пазар. В допълнение, потребителите, които са съгласни да намалят предварителните си заявки за гарантирана мощност (разполагаемост) по време на недостиг на енергия, ще бъдат компенсирани за своята гъвкавост и така ще могат да пестят разходи. VKU очаква, че допълнителен капацитет ще бъде необходим към 2020 г., и призовава такъв пазар за мощности да се установи не по-късно от 2016 г.

Насърчаване на възобновяемата енергия

ВЕИ трябва да споделят отговорността за правилното функциониране на цялата система. Авторите обаче вярват, че е необходима по-нататъшна подкрепа до тогава, докато съответните технологии не станат конкурентни. Същевременно бъдещата подкрепа трябва да бъде предоставяна посредством тръжна процедура.

Строителството на ВЕИ-централи на чисто пазарен принцип все още не е икономически възможно, но в бъдеще, според  VKU трябва да се изплаща чрез инвестиционни грантове/субсидии, които се разпределят посредством тръжна процедура.  Финансирането ще бъде обвързано с конкретни предварителни условия, ще бъде специфично за отделните технологии, и трябва да е в съответствие с конкретните цели на политиката за ВЕИ на национално и федерално ниво – количеството на необходимите нови ВЕИ мощности ще бъде определяно от държавата от гледна точка на региони за изграждане и подходяща технология. В тези инвестиционни търгове кандидатите ще трябва да декларират за какъв размер на финансиране какво количество ВЕИ мощности ще изградят и управляват и грантове ще се предоставят на тези, които предлагат най-голямата (от целевата технология) ВЕИ мощност на най-ниска производствена цена.

Ще се вземат предвид и прогнозните приходи на инвеститорите, които те ще си набавят чрез продажба на електроенергия на свободния пазар през периода на амортизация. Финансирането ще се осигурява като инвестиционна субсидия, която е разтеглена във времето по протежение на целия период на обезценяване и амортизация. По този начин операторът ще бъде мотивиран да поддържа централата в експлоатация.

Изследването допуска, че ВЕИ ще отговорят на ценовите сигнали на пазара по същия начин, като конвенционалните централи. Електроенергията, произведена от новопостроените ВЕИ-централи,  трябва да бъде продавана директно и екслузивно на свободния пазар. Вече изградените ВЕИ централи ще продължат да бъдат „обгрижвани“ по същия начин и да получават компенсациите си съгласно действащия Закон за възобновяемата енергия.

Редизайн на регулаторния режим за мрежовата инфраструктура

Накрая, докладът подчертава очакваното въздействие на новите ВЕИ централи върху немската разпределителна мрежа и настоява за спешни промени в регулаторната рамка, така че цените да отчитат инвестициите и разширението на интелигентна мрежова инфраструктура. Мрежовите оператори имат нужда от адекватно рефинансиране на тези инвестиции посредством регулаторни стимули.

Съществуващата система за регулиране трябва да се трансформира и от просто „орязване на разходите“ или оценка на необходимите (минимални) разходи за развитие на системата  да премине към по-гъвкава регулаторна система на стимули за иновативни инвестиции. Това изисква подходящи инструменти, които позволяват инвестиции във висококачествени, смарт-технологии за разпределителните мрежи. Съществуващите fit-and-forget мрежи вече са изчерпали възможностите си за присъединяване и управление на новопостроените ВЕИ, и понастоящем пред  разпределителната мрежова инфраструктура съществуват огромни предизвикателства при осигуряването на необходимото количество и качество на доставките, в частност – стабилно напрежение и честотно регулиране.

Бъдещата регулация трябва да позволява на мрежовите оператори да бъдат признавани необходимите инвестиции за изграждане на интелигентни мрежи. Качествената реконструкция и разширение на мрежите е икономически най-изгодният и най-гъвкав вариант.

През февруари EURELECTRIC също подчерта предизвикателствата пред интеграцията на децентрализираното електропроизводство в разпределителната мрежа и нуждата от подобрена регулаторна рамка в доклада си Active Distribution System Management.