На 26-тата Есенна европейска газова конференция в Париж се обсъдиха различни важни въпроси за бъдещото развитие на газовата индустрия. Събитието се проведе само няколко месеца след като Международната енергийна агенция заяви, че предстои „Златен век“ за природния газ, но въпреки това, според публикацията на колеги от European Energy Review, сред делегатите на това събитие по-скоро се е усещал скептицизъм.
Основният проблем, който излиза на преден план е, че газовата индустрия в Европа се чувства заплашена от големите субсидии, предоставяни на възобновяемите източници и по-конкретно за слънчева и вятърна електроенергия. Особено в дните, когато има много вятър, цените на електроенергията са натиснати надолу и газовите електроцентрали биват изключвани, което води до понижено търсене на природен газ. Така че, там където светът вижда проблем за „сигурността на доставките“, когато обръща поглед към газа, то „сигурността на търсенето“ е основната заплаха, която, от своя страна, газовата индустрия вижда за съществуването си.
Според Грахам Уийл, главен икономист на RWE, Европа се е вкопчила в целите си за ВЕИ и за намаляване на въглеродните емисии. Той изтъква, според публикацията на European Energy Review, че лобито на възобновяемите източници в Германия е изключително успешно и че този сектор се ползва с позитивна инвестиционна перспектива.
И друг участник от конференцията – Ханс Петер Глорен, член на УС на ЕОН Рургас споделя, че бъдещата роля на прородния газ е поставена под въпрос заради европейските цели за намаляване на емисиите и още нещо, че твърдите горива се намират под тежък натиск в Европа, най-вече в Германия.
Друга причина за напрежението, под което се намира газовата индустрия е съществуващата към момента регулаторна несигурност. Европейската комисия гледа към различни „целеви газови модели“, които описват бъдещата структура на европейския газов пазар, но не е ясно какво ще произлезе от това. Дали Европа ще се превърне в един голям газов хъб (разпределителен център) с една виртуална търговска точка или ще има множество регионални хъбове или може би ще има 27 национални хъба? Как ще се регулира достъпът и собствеността на газопроводите? Всичко това сега е на дневен ред за обсъждания.
Според Грахам Уийл „махалото на Европа се движи към увеличаване на регулациите“. Той нарича това промяна на парадигмата. Според него енергийната индустрия ще бъде доминирана от дейности с фиксирана възвръщаемост: преференциални тарифи, транспортни тарифи и т.н…
Стив Роуз, ръководител на Изграждане на Газовия Пазар на RWE Supply & Trading добави, че идеята за Пан европейска входно-изходна система с една виртуална търговска точка е илюзия. Много по-реалистично е да се очаква от всяка държава да установи свои национални търговски хъбове, най-малко от тук насетне.
Постепенно свързване на газовите пазари в Европа се прогнозира от изпълнителния директор на Gasunie Пол ван Гелдер и от изпълнителния директор на Централно европейския газов хъб във Виена Готфриес Стейнър.
Газовата индустрия е със смесени разбирания по отношение на деликатната тема за дългосрочните договори. От една страна, лицата, определящи енергийната политика, искат да направят така, че да има място и за тях в структурата на бъдещия газов пазар. От друга страна, те желаят да се отърват от договори, които към момента им тежат като воденичен камък. Както се знае, големите вносители плащат много повече за газ при дългосрочните договори, индексирани с цените на петрола, отколкото при спот цените на пазара. Провеждат се трескави преговори в цяла Европа и като това дава определени резултати, но все още въпросът е далеч от намирането на решение. Според Жан Франсоа Цирели, председател на GDFSuez дългосрочните договори са „задължителни“, но трябва да бъдат „адаптирани“.
Какво трябва да направи газовата индустрия, за да си върне топлината от чувството на „Златния век“? Някои от участниците на конференцията предложиха на доставчиците на газ да изготвят нови искания за газ, най вече в пътния транспорт. Други изказаха мнение, че индустрията трябва да работи по-здраво в търсенето на публична подкрепа, например присъствието на газа като задължителен елемент от енергийния микс следва да бъде одобрен както от отговорните за провеждането на политика лица, така и на обществеността. Населението е толкова объркано, че е срещу всичко, включително и срещу ветрогенераторите. Необходимо е да се намери убедително послание за газ, но за да може да се реализира, всички следва да са съгласни с него.
Интересен е фактът, посочен от един от участниците-професор Йонатан Щерн, председател на програмата за природен газ в Оксфордския институт за енергийни изследвания (Oxford Institute for Energy Studies), че освен Международната енергийна агенция, всички прогнози (например от неправителствени организации) показват по-малка роля на газа за в бъдеще.Той препоръчва индустрията да заложи повече на действия, отколкото на искания. Газовата индустрия не разполага с единен проект за улавяне и съхранение на въглеродни емисии, който да върви в цяла Европа.
Пилотни проекти за комбинирани централи на газ с технологии за улавяне и съхранение на въглеродни емисии е логичната първа стъпка. Подкрепата за биогаз също трябва да бъде по – силна.
Още по темата:
