Точно както „Аватар“ прегърна природата на водата и използва нейната сила, за да спечели последната битка, така и Европа трябва да се бори за победа за нетни нулеви емисии.
Когато слънцето не грее и вятърът не духа, водата продължава да тече. Точно така, водата може да се използва не само за производство на устойчива и възобновяема енергия, но и за съхранение на енергия и освобождаването ѝ в случай на нужда. А тези моменти ще бъдат все по-чести в близкото бъдеще на Европа. Тъй като вятърът и слънцето продължават да изтласкват изкопаемите горива от микса, все по-често ще са необходими стабилни и гъвкави мощности, както и за съхранение на електроенергия, за да се балансира променливото производство на възобновяеми енергийни източници и да се гарантира сигурността на доставките. Хидроенергията може да отговори и на двете нужди, показва докладът на Eurelectric.
Тъй като е силно независима от вноса на суровини и изисква квалифицирана работна ръка или технологична компетентност, която вече е налична в Европа, водната енергия е привлекателна технология за стремежа на ЕС към енергийна независимост и устойчиви чисти вериги на доставки.
Големите язовири и свързаните с тях руслови електроцентрали адаптират производството си на електроенергия към търсенето в системата, като съхраняват вода, идваща от естествените водни потоци. В моменти на високо търсене на енергия водата се освобождава, за да задейства турбина и да произведе електроенергия. Средно за една година тяхното гъвкаво производство осигурява около 17 % от общото количество електроенергия в ЕС.
Като цяло, хидроенергията днес представлява 33% от възобновяемите енергийни източници в ЕС. Въпреки че всички видове водноелектрически централи са от решаващо значение за нашата енергийна система, един вид се откроява: помпеното съхранение.
Повишаване на капацитета на помпеното съхранение
Помпено-акумулиращите централи, които днес осигуряват повече от 90% от капацитета за съхранение в ЕС, са далеч по-ефективният източник за съхранение на електроенергия. Когато има излишък от електроенергия, водата се изпомпва от долния към горния резервоар, за да се насочи отново към турбините и да се превърне отново в електроенергия по време на голямото търсене. Тези инсталации работят с много по-висока ефективност в сравнение с водородните и в по-голям мащаб от батериите. Освен това те могат да бъдат проектирани и изградени по устойчив начин на достъпни цени.
Помпените акумулатори трябва да играят по-голяма роля в декарбонизацията на европейската енергийна система. Най-добрият начин за постигане на тази цел, освен разработването на нови хидроенергийни проекти, е да се модернизират съществуващите гъвкави хидроенергийни схеми във високоефективни помпени електроцентрали.
Реконструкции на водноелектрическите централи е най-евтиният инвестиционен вариант за производителите, които могат да се възползват от инфраструктурните синергии, за да намалят капиталовите разходи, като същевременно увеличат максимално мощността на съществуващите съоръжения. Освен това тези модернизации ще имат минимално въздействие върху околната среда, поради което ще се запазят местообитанията и биологичното разнообразие на мястото.
До 36 000 MW електроенергия от възобновяеми източници могат да бъдат доставени в цяла Европа само чрез модернизиране на съществуващи язовири. Това се равнява на 80 % от вече съществуващия капацитет на ЕС за помпено съхранение на вода или на 11,5 милиона електрически превозни средства, както е показано по-долу.
Няколко проекта за преобразуване вече са в ход в Европа и показват обещаващи резултати по отношение на по-висока ефективност, намалени прекъсвания и по-нисък риск, както и подобрения за природата.
Австрия например разработва проекта Lünerseewerk II – нова помпено-акумулираща централа, изградена върху съществуващ воден резервоар с производствен капацитет от 1000 MW и потенциален капацитет на помпите от 1000 MW.
В Португалия в Alto Lindoso старата турбина се заменя с реверсивен агрегат, който може да генерира 630 MW и да изпомпва 315 MW.
В Швеция, където водната енергия вече представлява 40 % от производствения микс, малките водноелектрически централи също се преобразуват в помпени съоръжения, за да се получи допълнителен капацитет от 720 MW, който се равнява на 9 % от общото водно производство на Швеция.
За да се гарантира, че тези проекти ще станат норма в цяла Европа, е необходимо да се създадат подходящи стимули. Един от тях е пазар, който запазва краткосрочните ценови сигнали, за да стимулира диспечирането на гъвкава водноелектрическа енергия, когато тя е най-необходима.
Ускоряването на разгръщането на помпеното съхранение на вода изисква също така по-бързи процедури за издаване на разрешителни и стабилна законодателна среда, която укрепва дългосрочната видимост и доверието на инвеститорите чрез неутрални по отношение на технологията схеми за доброволна подкрепа.
Не на последно място, модернизацията на водноелектрическите централи следва да се извършва в синхрон с екологосъобразни практики. Съществуват много възможности за подобряване на водноелектрическите централи, като същевременно се опазва природата.
