Иванка Диловска, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, в интервю за Строителство ГРАДЪТ, 18-24 март 2013 г.
При намалено търсене на енергия цените ще растат
Ще трябва да платим по-ниската използваемост на централите чрез цените
Цената на тока бе намалена за сметка на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. Как бихте коментирали това решение?
– Първо, това решение беше взето извънредно и под натиска на социалното недоволство. От него произтичат вреди най-вече за регулатора, който загубва доверието на потребителите и на регулираните компании, защото внезапно променя собствените си решения, без да има обективни икономически критерии и мотиви за това.
Очевидно е, че другите губещи са електроразпределителните дружества. Регулаторът отчете, че те са намалили технологичните разходи по мрежата над зададените им от регулатора нормативи. Затова редуцира тези разходи от нормативно определените 15% до 12% и съответно намали и необходимите им приходи и цените.
Изземането на икономиите от ефективност се случва за втори път на тези дружества в рамките на регулаторния период, започнал през 2008 г. Очаквана последица от такова непредвидимо поведение на „независимия“ регулатор би било тези компании да бъдат обезсърчени да постигат тази ефективност. Това пък няма да е изгодно за нас, потребителите, защото по-ниската ефективност неминуемо ще доведе и до по-високи сметки.
Това са негативите. Има ли позитиви? Не се вижда кой знае какъв ефект за намаляване на социалното напрежение. Всички са недоволни. Според едни 7% намаление е нищожно, други си задават въпроса защо изобщо комисията е увеличила цените миналото лято, след като сега при същите изходни условия успя да „пресметне“ по-ниски крайни цени. Да не говорим за справедливото очакване за повишение на цените от 1 юли 2013 г.
Как това намаляване на разходите ще се отрази на инвестициите на тези дружества?
-Ако това е еднократно и краткосрочно действие от страна на регулатора, то не би имало сериозни последици за сигурността на системата. За да се справят с тази ситуация на недостигащи приходи, дружествата ще трябва да търсят варианти за намаляване на разходи. Най-безрисково е да оптимизират числеността на персонала, тъй като орязването на разходите за поддръжка на мрежата може пряко да застраши сигурността и качеството на снабдяване с електроенергия.
Ако погледнем назад във времето, ще видим, че технологичните разходи на разпределителните дружества са намалели от 24% през 2004 г. до настоящите 12%. Това означава, че за 8 години дружествата са намалили два пъти загубите на енергия по мрежата. Как става това – с по-ефективно управление на активите, с мерки срещу кражбите, с инвестиции в мрежата. Но това е постоянен процес – ако компаниите нямат средства, за да инвестират в мрежа за в бъдеще, загубите ще се вдигнат отново.
Във всички случаи, ако искаме токът да ни спира по-рядко и за по-кратко време, то трябва да го платим чрез цените. Не може да плащаме все по-малко, а да се сърдим, че качеството на доставките спада.
Комисията не намери резерви никъде другаде по веригата. Къде са възможните резерви в енергийната система?
-Всъщност сигурността на електроенергийната система е равна на сигурността на нейното най-слабо звено. Когато спре токът, потребителите не се интересуват каква е причината – дали е заради липсата на мощности, на „студен резерв“ или заради проблеми в мрежата. Така че регулаторът трябва да разпредели средствата равномерно по цялата верига на електроснабдяването.
Дали са равномерно разпределени приходите се вижда от структурата на цените. Последният доклад на ЕК за България от ноември 2012 г. показва, че делът на енергията в цената на стопанските потребители е достигнал нива, сходни с европейските. Тази констатация плюс факта, че имаме най-ниските цени на тока за домакинствата в Европа, водят до извода, че делът на мрежовите разходи в България е тревожно нисък.
И асиметрично на всичките тия констатации ДКЕВР намери резерви именно там, където ЕК счита, че имаме ниски разходи.
Регулаторът обяви, че ще търси резерви за намаляване на цените при всички енергийни компании. Но при нито един от производителите на енергия не намери такива.
Не бяха открити и резерви в добавките за зелена или кафява енергия, в разходите за пренос високо напрежение, в разходите за „студен резерв“, който се заплаща от Електроенергийния системен оператор за обезпечаване на сигурността и надеждността на електроенергийната система.
Електроенергийният системен оператор обяви, че предвижда да намали „студения резерв“, което е добра новина. Но това най-вероятно ще стане за сметка на ТЕЦ „Варна“, която предлага „студен резерв“ по 8 лв./МВч. Всяка една от другите централи предлага „студен резерв“ на два или три пъти по-висока цена и е по-вероятно „студеният резерв“ да се окаже след това по-скъп, отколкото в момента.
Ето това също е един от ефектите на свръхрегулацията. Няма прозрачност какъв „студен резерв“ е наистина необходим на системата, няма информация каква част от него е фактически използвана, няма процедура, по която централите да се конкурират да предлагат най-ниски цени за необходимия „студен резерв“. Как тогава да очакваме прозрачност, конкуренция и състезателност в начина, по-който се определят цените?
Сега сме в ситуация на свръхрегулация на енергийния пазар. Какво се случва, когато падне потреблението на енергия?
Свръхрегулацията диктува непазарното
поведение на производителите,
защото компаниите получават във всеки момент от времето пари не само за произведена и продадена енергия, но и за предоставена разполагаемост. Използваемостта на мощностите на термичните ни централи (ТЕЦ) намалява през годините и от около 70% преди няколко години сега е под 50%. Това означава, че при равни други условия потребителите плащат все повече и все по-скъпо за тази неизползвана разполагаемост, тоест за замразени мощности.
Системата на регулирани цени и квоти не предполага фалит на централа, защото всичките централи, участващи в енергийния микс, получават средства както за произведена енергия, така и за разполагаемост. Дори да не работят, централите получават пари за разполагаемост, с които си покриват оперативните разходи. Те не са стимулирани към ефективност на разходите или към търсене на нови пазари.
Освен това производителите нямат и законовата възможност да реализират някъде другаде енергията си, тъй като квотите им са блокирани за обществения доставчик. При това положение централите, от една страна, са недоволни, че ДКЕВР им определя ниски цени, а от друга, имат комфорта, че знаят колко пари ще получат независимо от това дали ще произвеждат електроенергия или не.
Това ги оставя абсолютно неподготвени за един бъдещ конкурентен електроенергиен пазар. Неслучайно ЕК ни предупреждава, че регулираните цени създават измамно усещане за защитеност както на потребителите, така и на производителите. В условията на намаляващо търсене на енергия цените ще растат. И ние ще трябва да платим по-ниската използваемост на централите чрез цените.
Какви биха били ползите от така дълго чаканото отваряне на пазарите и създаването на енергийна борса?
-Борсата е безспорно нещо много важно, но не защото много потребители – битови или небитови, ще си купуват енергия от нея. Борсата е важна затова, защото във всеки момент е публично известно каква е цената на енергията, която може да бъде купена.
В момента в България няма пазарна цена на електроенергията. Няма и правилни индикатори, които да ориентират потребителите в ценовите съотношения. Борсата е важна и затова, защото има почасова промяна на цените. Ние тук сме свикнали с едни и същи цени от юли до юли, лято, зима и т.н. На борсата цените се променят ежечасно поради това, че по различно време се включват различни производители и оферират различни цени. Така всеки може да се ориентира в кой отрязък от време енергията е най-евтина, респективно да коригира потреблението си спрямо тези ценови сигнали.
Ликвидната борса е ориентир и за инвеститорите, за да вземат решение дали да инвестират в нови производствени мощности.
Важно е да се отбележи, че създаването на нова структура – на национална борса, само по себе си няма да направи енергийния пазар свободен или конкурентен.
Конкуренцията между производителите на енергия е важна,
за да има либерализация на пазара.
Тя е изходното условие. У нас големите производители, практически трите производителя (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и НЕК), които предоставят енергия на свободния пазар, са на една и съща компания – Български енергиен холдинг (БЕХ). Очевидно не може да се очаква, че БЕХ ще конкурира сам себе си. Затова е по-разумно да се помисли за сътрудничество с някоя съседна борса, например румънската, което ще направи пазара по-ликвиден – с повече участници и повече енергия.
Усилията да създаваме собствени борсови конструкции няма да доведат до конкуренция и няма да са особено ефективни.
Как ще коментирате състоянието на въглищните централи у нас?
-У нас се поддържат централи, строени в средата на миналия век. Тази ситуация не може да се поддържа вечно единствено поради грижата за запазване на работните места. В близко бъдеще ще трябва да се стигне до радикални решения, като паралелно с това трябва да се осигури необходимата алтернативна заетост. Допълнителни инвестиции в стари, замърсяващи околната среда и неефективни централи няма как да бъдат откупени.
Електроенергийната система има нужда от обновяване
и е напълно логично и оздравително да се затварят
стари централи за сметка на нови.
За последните 30 години имаме изградена само една-единствена нова модерна и ефективна термична централа и сега точно нея сме нарочили за най-големия проблем за цените на тока.
Как включването на ВЕИ влияе върху енергийната система?
-Ахилесовата пета на ВЕИ производството е невъзможността за гъвкавото им диспечиране според товара в електроенергийната система и липсата все още на технологични възможности за съхраняване на произвежданата енергия.
Заради това стимулирането на производителите на ВЕИ би трябвало да се извършва балансирано и паралелно с развитието на мрежовата инфраструктура. Прекалено щедрата регулаторна подкрепа за някои ВЕИ производители в България не беше от полза за никого. Сега тези производители биват обвинявани, че затрудняват енергийната сигурност и оскъпяват прекомерно цените, но всъщност вината е на регулатора, а не тяхна.
Висока ли е цената, която плащаме за енергията от ВЕИ?
-През 2009 г. „зелената добавка“ към сметките ни беше 2.12 лв./МВч. От миналата година тя е 11.10 лв./МВч. Това, изразено в конкретните ни сметки, е 1.1ст./кВч, което не е много като относителен дял, но темпът на нарастване е обезпокояващ.
От друга страна, тази зелена добавка заедно с другите две добавки към цените за пренос се плаща не само от потребителите, но и от търговците на енергия. И това до голяма степен се превръща в бариера пред износа. Ако тези добавки не се плащаха от търговците, както е в повечето европейски страни, може би щеше да има по-големи възможности за износ на енергия и нямаше да се стига до тревогите на Електроенергийния системен оператор от ниския нощен товар и липсата на износ.
Но в енергетиката всички проблеми са свързани помежду си. За да се реши проблемът с ниското потребление, трябва да се насърчи износът. А за да се насърчи износът, трябва да бъдат освободени поне частично търговците на енергия от плащането на добавките. Но в този случай пък ще трябва да се увеличи цената на вътрешните потребители. Получава се омагьосан кръг и очевидно са необходими други решения.
Поради това е добре, че вече се мисли за втори финансов източник за насърчаване на производството на възобновяема енергия, така че да не плащаме всичко през цените. Дискутира се за тази цел да се използват приходите, които държавата получава от търговията с парникови емисии, което изглежда реалистична възможност.
Налице е сериозен дефицит в електроенергийната система
за изкупуването на зелена енергия.
Нужен е втори финансов източник за това.
Проблемът за намирането на втори източник трябва да намери спешното си решение, защото експертните оценки показват, че в системата има дефицит.
Сега беше намалена цената на тока за сметка на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. Но енергийният регулатор не реши един сериозен проблем, за който вече никой не смее да говори. Тази година не достигат парите за зелена енергия. Има дефицит от над 100 млн. лв. и с ценовото решение на ДКЕВР от 1 юли 2013 г. се очаква добавката да се повиши така, че от догодина да няма дефицити и в същото време да се покрие натрупаният дефицит от настоящия регулаторен период. Това е и много сериозен натиск към повишаване на цените, за който трябва да сме подготвени.
Кои са най-належащите промени в посока по-пазарно поведение на електроенергетиката?
-За либерализация на електроенергийния пазар е необходимо електроенергийните магистрали (преносните мрежи) да са юридически, счетоводно и по възможност и по собственост отделени от производителите и от снабдителите.
Това всъщност означава свободен и равнопоставен достъп до мрежата. Затова операторът ЕСО и преносната мрежа високо напрежение трябва да бъдат отделени юридически от НЕК. От тази гледна точка НЕК се явява вертикално интегрирана монополна компания, която трябва да бъде преструктурирана. Новите структури трябва да бъдат сертифицирани от националния регулатор, а след това и от ЕК. Това не е лека и не е бърза процедура, а у нас още дори не е започнала. Натрупаното само до момента закъснение е вече повече от една година.
Това е една от спешните промени за системата – независимостта на преносната мрежа.
Втората насока е премахването на квотната система и на регулираните цени, разбира се, без да бъдат забравяни и задълженията за защита на уязвимите потребители.
Третото и най-важно условие – за да се случат първите две, е необходим компетентен, независим, стабилен и ползващ се с обществено доверие регулаторен орган.
Когато потребителите повярват на регулатора и имат възможността да избират своя доставчик, ще изчезне днешното трескаво желание всички да станат специалисти по енергийно регулиране и да определят цени.
Интервюто взе Таня Тодорова
