В края на месец ноември Националният статистически институт публикува общ енергиен баланс на страната за 2013. Енергийните баланси показват движението на енергийните потоци от производството, през преобразуването и собствените нужди на електроенергийната система, към крайното потребление на индустрията, транспорта, домакинствата и обществения сектор, представени в единен измерител, а именно хиляди тона нефтен еквивалент (хил.т.н.е.).
Спад на производството на първична енергия
Общото производство на първична енергия е 10 208 хил.т.н.е. или с 9.8% по-малко в сравнение с 2012.
В динамиката на производството на първична енергия са налице разнопосочни тенденции (виж фигура 1), а именно:
-
- Нарастване на производството на електрическа енергия от ВЕИ с 29.65% спрямо предходната година
-
- Нарастване на производството на енергия от възобновяеми горива и отпадъци (биомаса) с 1,3% спрямо предходната година
- Спад на производството на енергия от конвенционални горива, съответно природен газ – с 27.3%, въглища – с 14,8% и ядрена енергия – с 8,8% спрямо предходната година.
Фигура 1
Вносът на енергийните ресурси и енергия остава на нивото от 2012
Вносът на енергийни ресурси и енергия, който възлиза на 12015 хил.т.н.е., е със 17,7% по-висок от местното производство. Нефтът и нефтопродуктите имат дял от 70% в общия енергиен внос.
При износа на енергийни ресурси и енергия е налице повишение от 3.6%, дължащо се основно на износа на нефтопродукти.
Фигура 2
Брутното вътрешно потребление на енергия (БВПЕ) – с най-ниска стойност за последните 43 години
Брутно вътрешно потребление на енергия пада до най-ниската си стойност за последните 43 години, а именно 16948 хил. т.н.е.
Фигура 3
Спад на крайното енергийно потребление (КЕП)
Крайното енергийно потребление спада с 5,01% до 8 591 хил.т.н.е. през 2013. В структурата на КЕП с най-голям относителен дял от 32,3% продължават да бъдат петролните продукти, въпреки редуцираното им потребление през годината. За поредна година възобновяемите горива и отпадъци (биомаса) увеличават дела си в КЕП от 12,3% на 13,2% през 2013.
Фигура 3
В структурата по сектори продължава тенденцията на изравняване на потреблението, респективно на относителния дял на индустрията, транспорта и домакинствата. Динамиката по сектори е както следва:
- Незабележим растеж от 0,1% при индустрията
- Спад от 9,5% при транспорта
- Спад от 5,8% при домакинствата
Фигура 4
Потреблението на индустрията – без съществена промяна
През 2013 крайното потребление на електрическа енергия от индустрията е нараснало с 3,5%, при спад на потреблението на топлинна енергия с 8,3%, на въглища с 5%, на природен газ с 0,3%.
Индустриите с повишено енергийно потребление са:
- Целулозно-хартиена и полиграфическа -15,2%
- Цветна металургия – 9,8%
- Дървообработваща -7,4%
- Хранително-вкусова -3,5%
- Рудодобивна промишленост -1,1%
Индустриите с намаляващо енергийно потребление са:
- Черната металургия -11,7%
- Химическата -4,3%
- Неметалните минерални суровини -1,8%
Спад в потреблението на домакинствата
През 2013 домакинствата са ограничили потреблението на всички видове енергийни ресурси както следва:
- въглища – с 20,1%
- природен газ – с 15,1%
- топлинна енергия – с 12,6%
Дори при най-предпочитаният от домакинствата енергиен източник, а именно електрическата енергия е налице спад с 2,8%.
Фигура 5
Понижаване на енергийна интензивност на БВП
Енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт представлява съотношение на брутното вътрешно потребление на енергия (или общото енергийно потребление) към брутния вътрешен продукт.
Продължава тенденцията от миналата година на по-добро оползотворяване на енергийните ресурси от икономиката. Енергийната интензивност е спаднала от 0,486 на 0,445 т.н.е. за 1000 евро БВП (по цени 2010).
Фигура 6
Други публикации по темата:
Нови антирекорди на националната енергийна интензивност
7% спад на електроенергийното производство през 2013
България през 2009: Рекордно ниско енергопотребление
