Начало НовиниАнализиСъбитияПроект на Закон за ограничаване на изменението на климата

Върни се назад

Назад

Проект на Закон за ограничаване на изменението на климата

Проект на Закон за ограничаване на изменението на климата

Становище на Инситута за енергиен мениджмънт

Във връзка с публикувания на 16.08.2012г. Проект на Закон за ограничаване на изменението на климата (Проекта) и в рамките на провежданата процедура на обществено обсъждане на законопроекта, Сдружение „Институт за енергиен мениджмънт“, в качеството на заинтересована страна (предвид членството на енергийни компании в него, както и уставния предмет на дейност на организацията), изразява следното становище:

(1) Проектът има за цел транспонирането на новите европейски правни норми, отнасящи се до политиката по ограничаване на изменението на климата в националното законодателство.

(2Считаме, че Проектът не гарантира пълното транспониране на европейските норми, тъй като редица основни области, в които държавата е задължена да насочи поне 50% от приходите от търговия с квоти на емисии на парникови газове, не са намерили място в предложените законови текстове, а именно:

  • за развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Общността за 20-процентно използване на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г. – чл. 10, т. 3, буква „б“ от Директива 2009/29/ЕО;
  • за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, и за подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. – чл. 10, т. 3, буква „б“ от Директива 2009/29/ЕО;
  • за безопасно за околната среда улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации, и по-специално от електроцентрали, работещи с твърди изкопаеми горива, и редица промишлени отрасли и подотрасли, включително в трети държави – чл. 10, т. 3, буква „д“ от Директива 2009/29/ЕО.
Финансиране на проекти от горепосочените области чрез приходите от търговия с емисии вече е отразено и в национални политически документи, какъвто е Енергийната стратегия до 2020 г., приета през 2011 г.

(3) Проектът предвижда 50% от събраните приходи от търговия с емисии да се пренасочват от държавния бюджет към финансирането на проекти, допринасящи за нисковъглеродно развитие. По този начин се покриват минималните европейски изисквания. Предлагаме, с оглед създаване на възможности за по-гъвкава и по-амбициозна политика, насочена към нисковъглеродно развитие, разпределянето на средствата между държавния бюджет и финансирането на проекти, да не бъде твърдо фиксирано, а с опция за промени, ако това се счете за необходимо. За целта, предлагаме промяна на текста на чл. 58, ал. 1, който да стане „Не по-малко от петдесет на сто ….“.

Така ще бъде постигнато хармонизиране както с горепосочената директива, така и с Енергийната стратегия до 2020 г., където е дефинирано, че “поне 50% от тези приходи трябва да бъдат бъдат вложени в екологични проекти за намаляване емисиите на парникови газове като развитие на възобновяемите енергийни източници, енергийна ефективност и въвеждане на т. нар. „умни мрежи“, мерки за предотвратяване на обезлесяването и увеличаване на залесяването и повторното залесяване, безопасно за околната среда улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации, насърчаване на преход към видове транспорт с ниски емисии и обществен транспорт и други”.

(4)Проектът предвижда Националния доверителен екофонд да управлява приходите от емисии, предназначени за финансиране на проекти. Налице е противоречие на Проекта в тази му част със Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергийната ефективност, с които е регламентирано финансиране на проектите чрез Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“, средствата в който се набират включително от „постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове“.

Накрая, считаме, че изменения на Проекта в горепосочените направления ще допринесат за координираност и систематичност на държавните политики в областта на ограничаване на измененията в климата, както и за правилно транспониране на европейското законодателство. Приемането на национален закон, който успешно да интегрира водещите и неразривно свързани европейски политики по изменение на климата и по енергетика е първа крачка към създаване на  среда за съвместни и целенасочени усилия в борбата с негативните промени в климата.
 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: