Европейската комисия публикува пролетната икономическа прогноза за Съюза и страните-членки за 2023 и 2024 г.
По отношение на България очакванията са икономическият растеж да се забави през 2023 г. и да започне да се ускорява през 2024 г. Растежът на износа ще се забави през 2023 г. поради потиснатото чуждестранно търсене и специфични за страната еднократни фактори (по-висок износ на електроенергия и продукция от военно-промишления комплекс, които са отразени в числата за 2022 г.). Предвижда се растежът на потреблението на домакинствата да намалее към края на 2023 г. и през първата половина на 2024 г., тъй като реалните лихвени проценти се повишават, а растежът на заплатите се забавя. Очаква се инфлацията да се забави, но да остане сравнително висока и през 2023 г. – 9,4%. Прогнозира се държавният дефицит да се увеличи през 2023 г. до 4,8%, което се дължи на приетите през 2022 г. социални политики и политики по отношение на доходите. Обсъждането на бюджета за 2023 г. е в ход.
Предстои забавяне на вътрешното и външното търсене
Реалният БВП нарасна с 3,4% през 2022 г. благодарение на силното частно потребление и износа. Растежът на реалното потребление на домакинствата се ускори през втората половина на 2022 г., подкрепен от разширяването на разполагаемия доход в контекста на много свития пазар на труда. Ръстът на износа беше особено силен през първата половина на 2022 г., което отразява както по-високите цени, така и по-големите обеми на изнасяните за региона стоки, особено електроенергия. Вносът също отбелязва силен ръст, обусловен от високото вътрешно търсене и високият дял на вносни суровини, предназначени за продуктите за повишения износ. През четвъртото тримесечие бяха регистрирани ранни признаци на охлаждане на сектора на недвижимите имоти със спад в броя на разрешителните за строеж и новите сделки.
Прогнозите са растежът на БВП да се забави до 1,5% през 2023 г. и да се ускори до 2,4% през 2024 г. Очаква се тримесечният БВП да се задържи в застой след първото тримесечие на 2023 г., след което да възобнови ръста си през 2024 г., стимулиран от износа, частното потребление и публичните инвестиции. Темпът на прираст на износа се очаква да се забави значително през 2023 г., след което да се възстанови през 2024 г. Освен смекчаването на външното търсене, върху резултатите от износа ще се отразят и планираните ремонтни дейности в стоманодобивната промишленост и в атомната електроцентрала, както и забраната за износ на петролни продукти, преработени от руски суров петрол, от петролните рафинерии.
Очаква се частното потребление да остане високо в началото на 2023 г., да се понижи до средата на 2024 г. и да се възстанови след това. През прогнозния период растежът на реалните доходи на домакинствата се очаква да се задържи близо до положителните равнища от 2022 г., като успоредно с това инфлацията на заплатите и цените ще се забави в общи линии. Предвижда се нормата на спестяване на домакинствата да се повиши с повишаването на номиналните и реалните лихвени проценти, съчетано с известно умерено нарастване на кредитирането на домакинствата. Очаква се инвестициите да бъдат подкрепени от фондовете на ЕС, включително тези по Плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ), въпреки че закъсненията сочат към по-скоро забавено изпълнение.
Рисковете пред прогнозата са като цяло балансирани. В положителен план бързото нарастване на номиналните доходи и потреблението на домакинствата увеличава риска от прегряване. В обратна посока по-силен спад на външното търсене, по-пряко отражение на по-високите лихвени проценти върху вътрешния пазар и влошаване на състоянието на жилищния пазар могат да потиснат икономическата активност.
Пазарът на труда остава свит с перспективи за постепенно намаляване на заплатите
Пазарът на труда остава свит, като през февруари 2023 г. равнището на безработица е 3,8%. През 2022 г. номиналните заплати продължиха да нарастват силно, отразявайки както недостига на работна сила, така и натиска от високата инфлация. В преработващата промишленост повишаването на заплатите съответстваше на силното нарастване на производителността, докато в строителството и услугите то доведе до бързо нарастване на разходите за труд на единица продукция. Предвижда се растежът на заплатите постепенно да се понижи, първоначално в сектора на търговията, вследствие на по-слабите резултати от износа и по-ниския темп на инфлация. След това се очаква умереното нарастване на заплатите да се разпространи и в останалите сектори на икономиката. През 2023 г. и 2024 г. се очаква заетостта да нарасне незначително, тъй като през последните години групата на безработните значително намалява, а работната сила като цяло се свива.
Инфлацията ще се забави постепенно
През 2022 г. инфлацията (ХИПЦ) е средно 13%. Цените на енергоносителите и на хранителните продукти са ясни детерминанти на инфлацията през първата половина на годината и доведоха до по-висока инфлация при услугите в транспорта и общественото хранене. През втората половина на годината инфлацията на потребителските цени и в останалите категории услуги, извън тези, които са силно повлияни от цените на храните и енергията, започна да се повишава, като цените на хранителните продукти продължиха да се увеличават, макар и с по-нисък месечен темп. Годишната ХИПЦ-инфлация се очаква да се понижи от 13% през 2022 г. до 9,4% през 2023 г., а след това да продължи да се забавя до 4,2% през 2024 г. Очаква се цените на енергията да се понижат както през 2023 г., така и през 2024 г., докато инфлацията на цените на хранителните продукти се предвижда да се запази на високи равнища през 2023 г. и да намалее през 2024 г. Инфлацията на цените на услугите обаче се очаква да се ускори през 2023 г. и да остане сравнително висока през 2024 г.
Правителственият дефицит ще намалява бавно
След една година на значителна фискална консолидация и дефицит от 2,8% от БВП през 2022 г. се очаква дефицитът през 2023 г. отново да нарасне до 4,8% от БВП през 2023 г. До крайната дата на тази прогноза правителството и парламентът не бяха приели никакви мерки за консолидация, за да финансират увеличенията на заплатите и пенсиите, които имат дяла в бюджетните разходи от около 3,5% от БВП през 2023 г. Няколко фактора обаче ще помогнат за ограничаване на дефицита. Нетните бюджетни разходи за мерките за енергийна подкрепа се предвижда да бъдат 0,8% от БВП през 2023 г. в сравнение с 1,5% през 2022 г. Предвижда се тези мерки да отпаднат напълно през 2024 г. Трансферите, свързани с подкрепа на бежанци от Украйна, също се предвижда да имат значително по-малко въздействие върху бюджета. Предвижда се данъчните приходи да бъдат облагодетелствани от увеличаването на облагаемите доходи, но също така и от по-високото потребление и повишаването на цените на стоките и услугите, облагани с косвени данъци, главно ДДС. Развитието на дефицита през 2023 г. е повлияно и от предполагаемото пълно отпадане на извънредните временни мерки по COVID-19, които се очаква да възлязат на 1% от БВП през 2022 г. Публичните инвестиции се очаква да достигнат своя връх през 2023 г. поради приключването на проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г.
Прогнозата е дефицитът по консолидирания държавен бюджет да остане на равнище от 4,8% от БВП през 2024 г. При допускането за непромяна на политиката нарастването на данъчните приходи ще се забави. Текущите разходи се очаква да нарастват по-бързо от приходите, но въздействието върху дефицита ще бъде компенсирано от по-ниските публични инвестиции, финансирани от държавата. За сметка на това се очаква ускоряване на изпълнението на НПВУ. Дългът на сектор „Държавно управление“ се очаква да нарасне от 22,9% от БВП през 2022 г. до 28,1% през 2024 г. Съществува положителен риск дефицитът и дългът на сектор „Държавно управление“ да се окажат по-ниски от прогнозираните, тъй като основните парламентарно представени партии са поели ангажимент да приемат консолидационни мерки за намаляване на дефицита през 2023 г.
