Предвиждат се три модела на отделяне на преносните оператори. В България избираме най-мекият вариант, т.нар. модел на независимия преносен оператор. При него преносната мрежа и оперирането й остава в интегрирана компания (в случая това е БЕХ), но дружеството за доставка, принадлежащо към същата група, не може да притежава и експлоатира преносната мрежа. Съответно собствеността и оперирането преминават върху отделно дружество (която все пак е част от интегрираната структура), независимостта на което се гарантира чрез различни механизми. Смисълът от избрания модел е запазване стабилността на НЕК и БЕХ, което да позволи устойчивото развитие на тези дружества, включително изпълнението на вече поети от тях ангажименти по важни за България проекти. От тази гледна точка моделът на независимия преносен оператор е най-подходящ при нашите условия. Това е и с оглед търсене на един важен баланс, който да не доведе до дестабилизиране на една или друга компания и да не заплаши енергийната ни сигурност. Двата оператора (ЕСО и Булгартрансгаз) са перлите в короната на държавната ни енергетика и всяка твърде рязка промяна при тях може да има сериозни негативни последици.

Другият стратегически момент в Третия енергиен пакет е т.нар. „third party access (TPA)” или достъп на трети страни до преносните мрежи. Това е пак с цел засилване на ефективната конкуренция. Операторите на преносни мрежи следва да осигуряват на всеки доставчик на електроенергия и природен газ недискриминационен достъп до мрежата, за да може доставчикът да снабдява клиентите си с енергия. Това също звучи донякъде абстрактно, но съотнесено към българските условия, и в комбинация с концепцията за unbundling, този принцип има решаващо значение за реализиране на проекти като Южен поток, който има ключово значение за нашата и няколко други страни в Европейския съюз. Това, разбира се, е само един пример.

Важно е да се отбележи, че достъп на трети страни до газопреносната мрежа е много по-сложен и трудно осъществим, отколкото достъпа до електропреносната. Това е и една от причините Третият енергиен пакет да предвижда възможност за изключения (дерогации) от това правило. Т.е. може да се предостави освобождаване от задължението за даване на достъп на трета страна или за отделяне, ако нивото на риска, свързан с инвестицията, е такова, че тя не би била реализирана без наличието на дерогация. Разбира се, тук има и други условия, при реализирането на които, един проект като Южен поток би се вместил в регулациите на Третия енергиен пакет.

Това е третият важен момент в законопроекта и именно той е с най-голямо значение за потребителите. Тук няма „геополитически” аспекти, но за сметка на това би трябвало да е тема на темите от икономическа гледна точка със съответните политически, социални и други проекции. Окончателно внесен законопроект за изменение на Закона за енергетиката все още няма, съответно текстовете могат да претърпят редакции до официалното приемане първо от Министерския съвет, а после и от Народното събрание. От МИЕТ обаче вече има сигнали, че се мисли за излизане на свободния пазар на всички стопански субекти, присъединени на средно напрежение (6-35 kV). Това е по-различен вариант от записания в текста, който беше публикуван за публично обсъждане. Няма яснота колко „предприятия” в България отговарят на тези условия, както и на кумулативните условия за 19,5 млн.лв. годишен оборот и поне 50 работници и служители. Съответно трудно може да се каже какви количества електроенергия консумират те, но промяната със сигурност е фундаментална. Критиците биха използвали наложилата се вече фраза „чрез регулация към либерализация”, но този модел изглежда неизбежен. По думите на зам. министър Д. Добрев регулираният пазар ще се свие с поне 20%.

Често се използв понятието „изкуствено задържане”, когато коментираме цените на електроенергията в България, както и факта, че те са най-ниски в Европейския съюз. Но все пак трябва да признаем, че през годините регулаторът прави всичко възможно да смекчава ценовите ефекти особено за битовите потребители. Това обаче ще става все по-трудно в бъдеще.  Една от големите заблуди е, че свободният пазар непременно ще доведе до поевтиняване на електроенергията. В случая се „плаща данък” на принципно правилното схващане, че конкуренцията може да доведе до намаляване на цените. Пропуска се обаче, че силите на търсенето и предлагането може да доведат до значително поскъпване на тока. Пропуска се и сегашната ситуация в България, при която за сметка на печалбите най-вече на една държавна централа (АЕЦ „Козлодуй”) цените могат да бъдат поддържани „изкуствено” ниски. Тоест може да се окаже, че до момента сме имали относително евтина енергия (което си е така), а ценовият шок предстои. Последното не е неизбежно, но решенията не трябва да се отлагат.

Ако погледнем развитието на електроенергийния ни пазар през последните години, ще видим колко далече сме от реална либерализация. На този пазар има основно две централи, които доставят ток (държавните АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток” 2), потребителите за 2010г. са точно 65, а активните търговци със сериозни обеми се броят на пръстите на едната ръка. За 2010-а делът на най-големия търговец е 35%, а следващите трима са с общо 48% от продажбите. През 2010-а година дори размерът на свободния пазар бележи спад спрямо 2009-а. Така например през 2010г. на вътрешния пазар са продадени 4,5 млрд. квтч електроенергия на базата на свободни договори. Те представляват 18% от общото вътрешно потребление през годината. В сравнение с 2009г. и като абсолютен, и като относителен дял, продадените свободно количества електроенергия са намалели. Тогава на вътрешния пазар бяха продадени над 7 млрд. квтч, които представляваха 24% от общото потребление в страната.

Трябва да се каже, че свободният пазар на електроенергия няма само привърженици. От него биха спечелили някои енергийни предприятия, търговците и др., но пък би имало и потърпевши от потенциално по-високите цени, сравнени с тези на регулирания пазар. Самата либерализация няма да е лесен процес. Тя изисква допълнителни инвестиции, свързани и с планиране, и с административни разходи, и с евентуално въвеждане на допълнителен софтуер. В същото време от нея ще има и много спечелили, ще бъдат насърчени мерките за енергийна ефективност в индустрията, ще бъде насърчен един по-отговорен подход при разходването на електроенергията и планирането.