Конференцията за климатичните промени в Доха открехна вратата за по-амбициозни цели и действия за намаляване на емисиите

 

Участниците в 18-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК) успяха да преодолеят разногласията си и след 12-часови тежки преговори договориха нов период за действие на Протокола от Киото, ясен времеви график за постигане на глобално споразумение за климата до 2015 и движение към по-амбициозни цели в отговор на климатичните промени.  Постигната е договореност и за завършването на нови  институции, както и за начини и средства за пропорционално увеличаващо се финансиране и трансфер на технологии към развиващите се страни.

 

Резултатите от Конференцията по-конкретно:

Изменения в Протокола от Киото

1. Действието на Протокола от Киото е продължено след 1 януари 2013 г., като вторият период на Протокола е 8 години;
2. Договорени са правните изисквания, които позволяват плавното продължаване на Протокола;
3. Запазени са полезните финансови и счетоводни правила от Протокола;
4. Страните, потвърдили ангажиментите си по Протокола, се съгласяват да преразгледат до края на 2014 г. задълженията си за редуциране на емисиите и да поставят по-амбициозни и високи цели за намаляване на парниковите газове;
5. Пазарните механизми по Протокола от Киото – Механизмът Чисто развитие, Механизмът Съвместно изпълнение и Международната търговия с емисии – могат да продължат действието си и след 2013 г. За всички развити страни, приели целите за втория период на Протокола, достъпът до тези механизми ще бъде непрекъсваем;
6. Механизмът Съвместно изпълнение ще продължи да действа при договорени  технически правила, позволяващи издаване на кредити, след като държавата-домакин установи/регистрира формално целите си за емисии за новия период;
7. Австралия, ЕС, Япония, Лихтенщайн, Монако и Швейцария декларират, че няма да пренасят във втория период на Протокола натрупаните до момента излишъци на кредити за търговия с емисии;

Времеви график за постигане на Глобално споразумение за климата до 2015 г. и повишаване на целите преди 2020

1. Постигната е договореност през 2015 г. да се подпише Глобално споразумение за климата, обвързващо всички държави и влизащо в сила от 2020 г., както и да се намерят начините за пропорционално повишаване на заложените вече до 2020 цели и действия за редуциране на емисиите, така че светът да има шанс да остане под установения таван от 2 градуса по Целзий повишаване на температурата;
2. Още през 2013 г. предстоят множество срещи и работни групи за подготовка на новото споразумение и за да се изследват възможностите за по-съществено редуциране на емисиите до 2020 г. от планираното до момента;
3. До 1 март 2013 г. правителствата се ангажират да представят в Секретариата по климатични промени в ООН информация, позиции и предложения за действия, инициативи и възможности във връзка с горното;
4. До края на 2014 г. трябва да са готови всички елементи от Глобалното споразумение, така че до май 2015 г. проектът на документа да е напълно готов за преговори;
5. Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун свиква конференция на световните лидери през 2014 г., за да мобилизира политическата воля за посрещане на крайния срок през 2015 г.

Нова „климатична инфраструктура“

Постигнат е значителен напредък в създаването на нова институционална инфраструктура за канализиране на механизмите за трансфер на технологии и финансиране към развиващите се държави.

1. Одобрени са седалището на Зеления климатичен фонд в Република Корея и работният план на Постоянния финансов комитет. Очаква се Зеленият климатичен фонд да започне работата си в Сонгдо през втората половина на 2013 г., което означава, че може да стартира активни дейности през 2014 г.
2. Потвърдено е, че консорциум с водещата роля на Програмата за околна среда на ООН ще бъде домакин на Климатичния технологичен център, първоначално за пет години. Центърът, заедно със свързаните си партньорски мрежи, е звеното за прилагане на Технологичния механизъм към Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. Договорено е и конституирането на нов консултативен съвет към Климатичния технологичен център.

Дългосрочно „климатично“ финансиране

1. Развитите страни потвърждават своя ангажимент да продължат дългосрочната си финансова подкрепа за развиващите се нации, с намерението да мобилизират 100 милиарда щатски долара за адаптиране и смекчаване на последиците от климатичните промени до 2020 г.;
2. Споразумението окуражава развитите страни да повишат усилията си за осигуряване на финансиране между 2013-2015 поне до размера на средногодишните нива на финансиране от периода „бърз финасов старт“ – 2010-2012 г. По този начин се гарантира, че няма да има недостиг във финансовата подкрепа в момент, в който се изисква интензифициране на действията и мерките за намаляване на емисиите;
3. Германия, Великобритания, Франция, дания, Швеция и Европейската комисия анонсираха конкретни финансови ангажименти за периода до 2015 г. на обща стойност от 6 милиарда щатски долара; 

Преглед и преоценка на резултатите и целите

Правителствата стартират активни действия за преоценка на дългосрочната цел за промяна на температурата, която започва през 2013 г. и ще приключи през 2015, за да се преценят действителните резултати от усилията за предотвратяване на климатичните промени и необходимостта от мобилизиране на по-нататъшни мерки.

Адаптация

1. Идентифицират се различни механизми за укрепване на възможностите за адаптация на най-уязвимите към промените общности, включително чрез по-добро прогнозиране и планиране.
2. Идентифицирана е необходимостта от конкретни институционални разпоредби, за да се гарантира на най-уязвимото население по-добра защита срещу загуби и щети, причинени от бавно развиващи се промени като например повишаване на нивото на световния океан.
3. Договорени са начините за прилагане на Националните планове за адаптация на най-слабо развитите държави, включително чрез предварителна финансова и друга подкрепа.

Подкрепа за действията на развиващите се страни

1. Създаден е Регистър на проекти на развиващите се страни за намаляване на последиците от климатичните промени. Тези проекти се нуждаят от финансова подкрепа или отчитане на ефекта и верифициране на резултатите.  Регистърът ще бъде гъкав, динамичен, с уеб-базирана платформа.
2. Договорена е нова работна програма за изграждане на капацитет чрез обучение и тренинги за процеса на вземане на решения в областта на климатичните промени. Това е важна мярка за създаване на политическа и експертна платформа за подкрепа на новия режим за редуциране на климатичните промени след 2020 г.  

Нови пазарни механизми

1. Договорена е Работна програма за по-нататъшно усъвършенстване на новите пазарно-базирани механизми по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.
2. Договорена и е работна програма за анализ на механизмите, установени извън РККПООН, например национално администрирани или двустранни програми за компенсации, за да се оцени ролята им в подкрепа на усилията на страните за изпълнение на целите им за емисии и минимизиране на климатичните промени.
   

Действия за горите

В Доха са уточнени начините за оценка на обезлесяването и за гарантиране, че усилията за подкрепа на борбата с обезлесяването ще бъдат подходящо и в достатъчна степен финансирани. 

Улавяне и съхранение на СО2

Търсят се начини за адекватна и обективна оценка на ефективността и екологичната приложимост на проектите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии по Механизма за чисто развитие към Протокола от Киото.

 

Скромен дневен ред – още по-скромни резултати. САЩ, Китай, Русия, Япония, Канада, Нова Зеландия и Индия остават извън Протокола от Киото, като по този начин действието му е редуцирано само до производителите на 15% от световните въглеродни емисии.

Зачестилите все по-апокалиптични прогнози за глобална екологична катострофа не мотивират политиците за спешни и категорични решения. Липсва конкретика в амбициите, целите и средствата, остава без отговор и основният въпрос на конференцията – откъде ще дойдат парите. Макар да са договорени срокове за постигане на глобалното споразумение за климата, няма ясен ангажимент за конкретно повишаване на целите, няма конкретизиране на  усилията на страните извън Протокола от Киото, особено на Китай и САЩ, за намаляване на емисиите до 2020 г. Предвижданите нови институционални механизми могат да останат кухи и неефикасни структури, ако не се мобилизира достатъчно финансова подкрепа за най-слабо развитите и трансфер на подходящи нисковъглеродни технологии към най-бурно развиващите се държави.