За да се осъществи целта за снижаване на емисиите с над 80 % до 2050 г., европейското производство на енергия трябва да достигне почти нулеви нива на въглеродни емисии. Пътната карта за енергетиката до 2050 г., която Комисията представя на 15 декември 2011 г., отговаря на въпроса как да се постигне това без нарушения в енергийните доставки и без влошаване на конкурентоспособността. Въз основа на анализа на няколко сценария, в документа се описват последствията от енергийна система без въглеродни емисии и политическата рамка, необходима за изграждането ѝ.Това би позволило на държавите-членки да направят необходимия избор на източници на енергия и да създадат стабилен бизнес климат за частни инвестиции, особено в периода до 2030 г.

 

Комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви: „Само нов енергиен модел може да направи системата ни дългосрочно сигурна, конкурентоспособна и устойчива. Сега имаме европейска рамка за предприемането на необходимите политически мерки с цел да се осигурят правилните инвестиции.“

Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии (енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод). Малко вероятно е някой от тях да се реализира, но всички сценарии показват ясно редица варианти от типа „без съжаление“ за идващите години.

 

Пътната карта за енергетиката до 2050 г. посочва редица елементи, които при всички случаи ще имат положително въздействие и по този начин ще определят ключови резултати като:

 

• Значителното намаляване на въглеродните емисии в енергийната система е технически и икономически постижимо. Всички сценарии за значително намаляване на въглеродните емисии позволяват постигане на целта по отношение на емисиите и може в дългосрочен план да се окажат по-изгодни от настоящите политики.
• Енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия са от решаващо значение. Независимо от конкретно избрания енергиен микс, за постигането на целевите нива на въглероден диоксид за 2050 г. са необходими по-висока енергийна ефективност и значително повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Сценариите показват също така, че електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото сега. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии в различни съотношения, като позволяват на държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки.
• Ранните инвестиции пестят разходи. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 г. инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни“ електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.
• Овладяване на повишението на цените. Направените сега инвестиции ще проправят пътя за най-добрите цени в бъдеще. До 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.
• Необходими са икономии от мащаба. В сравнение с паралелните национални схеми, един европейски подход ще доведе до понижаване на разходите и сигурни доставки. Това включва общ енергиен пазар, чието изграждане трябва да завърши до 2014 г.

Наред с това,   трансформацията на енергийния сектор се очаква да доведе до следните въздействия в цифри:   :

1. По-съществено значение на енергетиката в икономиката на ЕС – от 10,5% от БВП през 2005 до 14,6% през 2050.

2. Все по капиталоинтензивна енергетика.  Инвестициите в мрежа се очаква да са между 1,5 и 2,2 трилиона евро до 2050като по-високата им стойност е свързана с по-голямо  използване на ВЕИ технологиите.

3. Все по-голямо значение на  електроенергията, която  почти ще удвои дела си в  крайното енергийно потребление, който ще достигне  до 36-39% през 2050.

4. Цените на електричеството ще растат до 2030 и после ще спадат с изключение на сценария „висок дял на ВЕИ“, където те ще продължат да се покачват след 2030. Комисията прави бележка, че понастоящем в някои страни- членки цените са „изкуствено ниски“ вследствие на регулации или субсидии.

5. Домакинствата ще заплащат повече за енергийни разходи и продукти като дела им вобщите разходи ще достигне до 16% в 2030 и ще спадне до 15% в 2050.

6. Повишаването на енергийната ефективност е ключово. Намаляването на първичното енергийно потребление следва да достигне между  16% до 20% в 2030 и между 32% и 41% през 2050 в сравнение с пика през 2005-2006.

7. Делът на ВЕИ расте значително до 2050, независимо от различните сценарии  – между  55% от общото крайно потребление до 97% при сценарии за „висок дял на ВЕИ“

8. ССS ще има неотменна роля при различните сценарии с дял от 19% до 32%.

9. Ядрената енергия ще  бъде необходима при различните сценарии, особено след като тя осигурява най-ниските цени на електроенергията в сценария „отсрочено въвеждане на CSS“ и в сценария „множество производствени технологии“с дял от 18% и 15% съответно.

10. Децентрализираното производство ще навлиза все по-широко и централизираните и децентрализираните системи ще бъдат все по-взаимозависими, което ще изисква управление на тази интерактивност.

Сред първите коментари беше позицията на Euroelectric , че подкрепя планираната засилена роля на електроенергията и приветства стремежа за намаляване на емисиите в икономиката след 2030, както и определянето на  научните изследвания и иновациите като водещи за въвеждането на новите технологии и стремежа за икономическа конкурентност чрез избор на финансово най-ефективните мерки. Прес  съобщението на асоциацията подкрепя европейската схема за търговия с емисии, която да си постави амбициозната цел да обхване цялата икономика и да доведе до декарбонизация през 2050.

Стартираната дискусия по тези дългосрочни теми се очаква да приключи през 2013 или най-късно 2014, за да може дългосрочните рамки за инвестиции да са установени и ясни възможно по-скоро.

Още по темата:

Прес съобщението на Комисията

Въпроси и отговори за Пътната карта

Пълният текст на Пътната карта 2050

Резюме на оценката на въздействие на Пътната карта 2050